Най-страхотното шоу в космоса

някак по-ниски, по-широки и с по-големи врати. Имаха дори сателитни чинии. И фигурки на гноми в градините.

— Мразя ги тия копелета — каза Реймънд.

Камионът мина покрай висока, солидна тухлена стена, над която върху огромно табло светеше внушителен холографски афиш, който обявяваше, че в града е дошъл цирк.

Реймънд не се впечатли.

От кабината до него достигна гласът на скъпата дъщеричка.

— Можем ли да отидем на цирк, татко? — попита тя.

— Не мила. — Татко Трътльов зави наляво и камионът се заизкачва по висок, стръмен хълм.

— Защо, татко?

— Защото — обясни госпожа Трътльова — циркът е за простите хорица, а не за възпитани млади дами като теб.

— Ама аз искам да отида на цирк. Трябва да отида.

Реймънд не виждаше малката пикла, но можеше да си представи лицето й.

— Аз също искам да отида — каза Трътльов младши.

— Моля ви, пазете тишина и оставете баща ви да се съсредоточи върху шофирането. Този хълм е много опасен.

— Ама аз трябва да отида на цирк — закрещя малката. — Трябва, трябва, трябва.

— Ш-ш-шът — каза мама Трътльова. — Ако сте много тихи през останалия път до вкъщи, ще ви позволя едно специално забавление.

— Какво забавление? — запитаха в един глас двете отрочета.

— Ами — госпожа Трътльова се замисли, — може да си поиграете с Джордж.

— Можем ли да го изкараме и да си поиграем с него?

— Добре. Но ще трябва да му строшим глезените с чук. Нали не искате да избяга?

— Мога ли аз да строша глезените на Джордж с чука? — попита скъпата дъщеричка. — О, моля те, мамо, моля те.

— Втасахме я! — Реймънд се обърна и застана в изправено положение. — Трябва веднага да се измъкна оттук.

Но как точно? Това беше въпросът.

Реймънд си спомни за предупреждението, което господин Хамелеон беше отправил към клиентите си.

Както знаете, отвътре сферите са практически неразрушими, но един по-силен удар отвън може да ги разбие на парчета.

„Ако успея по някакъв начин да съборя това кълбо от каросерията на камиона — помисли си Реймънд, — то сигурно ще се строши, когато падне на пътя, и аз ще бъда свободен“.

Вярно, Реймънд не бе съвсем сигурен дали дефиницията в речника за думата „свободен“ включва и „да се щураш чисто гол из далечна и враждебна планета“. Но във всеки случай измъкването от ужасното кълбо беше стъпка в правилна посока.

И така, как да го направи?

Реймънд хвърли замислен поглед надолу по хълма. Големият холографски афиш на цирка светеше ярко насреща му.

Осени го идея.

Всъщност тя не беше съвсем негова. Беше нещо, за което се сети, че Саймън му беше разказвал само преди няколко дни, макар да му се струваше, че оттогава беше изминала цяла вечност.

Саймън беше чел книга за цирковете и се беше впечатлил от един цирков артист от времето на кралица Виктория на име Ла Рош. Този Ла Рош беше успял да направи нещо невероятно — влязъл в метална сфера с диаметър около седемдесет сантиметра и след това успял да се изкачи с нея нагоре по една спираловидна релса, около два и половина метра висока.

Така. След като един французин от времето на кралица Виктория беше успял да извърши нещо толкова изумително…

Реймънд провря пръст в малката дупка за въздух, която сега беше точно над главата му, и се захвана здраво за нея. После започна да се клати насам-натам. Доста се измъчи, докато се засили и навлезе в някакъв по-постоянен ритъм. Но подходи към това, както към всичко останало в живота си.

С упорство.

Продължаваше да се люшка като махало. Охлузи си раменете, а голият му задник се вкочани. И проклетото кълбо се заклати. Напред-назад. Напред-назад.

Реймънд удвои усилията си. Потта му рукна отвсякъде, откъдето успя да намери излаз, а тъй като пръстът му беше пъхнат в дупката, скоро взе да усеща недостиг на въздух. С върховно усилие, за каквото пише понякога в книгите за някои отчаяни смелчаци, той се хвърли напред. Кълбото се изтърколи от камиона и падна на пътя.

Удари се в настилката и…

Нашият герой не беше свободен!

Сферата не се счупи. Удари се в пътната настилка, но не се счупи.

Тя се завъртя като пумпал на пътя и продължи да се изкачва по инерция още няколко метра нагоре по хълма. Но не се строши.

В камиона на семейство Трътльови цареше объркване. Таткото видя в огледалото за обратно виждане как Реймънд се отдалечава. Удари свирачките. Камионът занесе и изръси цялото семейство от седалките. Сферата на Реймънд избегна на милиметри сблъсъка. След което спря.

Реймънд се хвана за главата. Виеше му се свят.

— Не съм на свобода — отбеляза той. След което добави: — Ох, помощ!

Семейство Трътльови се измъкваха от камиона, нетърпеливи да приберат обратно покупката си. Засуетиха се около кълбото.

— Пуснете ме оттук — викна Реймънд. — Не искам да умирам, пуснете ме.

— Ах ти, непослушен Джордж такъв — скара му се смръщено скъпата дъщеричка. Реймънд можа да види точно колко са остри зъбните й.

— Трябва да изтърколим Джордж встрани от пътя, преди нещо да го блъсне. Хайде, помогнете ми. Ох…

Мама Трътльова и двете малки трътльовчета също извикаха.

— Ох…

Защото сферата на Реймънд вече не стоеше неподвижно. Сферата на Реймънд се подчини на закона за гравитацията, който очевидно беше в сила и на Венера, както и на Земята. Сферата на Реймънд се затъркаля обратно надолу по хълма.

— Стой! — викна татко Трътльов. — Стой, ти казвам! — Понечи да се вкопчи в блестящата сфера, но тя му се изплъзна. Отново обърнат надолу с главата, Реймънд с радост видя как семейство Трътльови изпопадаха като кегли, бутнати от топка за боулинг.

— Ха-ха-ха — викна той. — Паднахте ли ми, копелдаци такива. О, не…

Предупреждението на татко Трътльов, че трябва да махнат кълбото с Реймънд от пътя, за да не го блъсне нещо, не бе лишено от основание. Движението по пътя беше доста интензивно. Нагоре по хълма. И надолу по хълма.

Особено пък нагоре. Сега Реймънд се носеше право срещу изкачващите се коли.

— Писта-а-а-а-а!

Сума ти картофоподобни лица се вцепениха зад воланите. Камионите рязко свиваха вляво и вдясно на връхлитащото кълбо.

— Искам си го Джордж! Върнете ми Джордж! — крещеше пронизителен детски глас, но Реймънд не го чу.

Един много голям товарен камион сви вляво покрай високата тухлена стена под холограмата на