Най-страхотното шоу в космоса

Саймън.

Сега въпросът беше къде да разположи щаба на оперативната част, след като половината от участъка беше превърнат в димящи развалини. А щабът беше необходим, за да се координира мащабната операция, която щеше да бъде предприета.

Сградата на селската община беше заета от пролетната изложба на цветя, а младежкият клуб, където в понеделник обикновено дъни музика, беше затворен поради ремонт. Единственото помещение с подходящи за целта размери беше „приемната“ над бара „Веселите градинари“.

Анди с удоволствие даде под наем покритата с паяжини и мухъл стая. А тъй като нямаше накъде да мърда, инспектор С’Мърт бе принуден да плаща наем, който дневно му излизаше два пъти повече от целия седмичен оборот на „Веселите градинари“.

И така, сега инспекторът седеше зад дървената маса и кипеше от гняв, докато неговите колеги щъкаха насам-натам, прекарваха телефони, правеха компютърни връзки, остреха моливи и се отказваха от пушенето. Носеше се слух, че от Скотланд ярд към тях се е отправил един главен инспектор, който ще командва операцията. Говореше се също, че този главен инспектор е жена, която приличала на Хелън Мирен.

В джоба си инспектор С’Мърт държеше пистолет. На него никак нямаше да му е приятно да се срещне с нея.

— Моля Ви, сир, моля Ви, сир, трябва да видите това. — Един раболепен лакей („лакей“ в случая е термин, обозначаващ нещо по-различно от „велможа“; макар че разликата е почти недоловима, тя все пак съществува) се втурна без предупреждение в покоите на султана на Уран.

Султанът празнуваше рождения си ден със своите държанки и една от тях точно се спущаше надолу във въртяща се, пробита кошница. Моментът никак не беше подходящ.

— Изчезвай от спалнята ми — изкрещя султанът.

Раболепният лакей се хвърли по лице на пода.

— Брат ви, сир, Великият херцог на Сатурн.

— Брат ми тук? Добре де, не си губете времето в церемонии. Веднага му отсечете главата.

— Не, сир, не е дошъл тук. Дават го по сателитната телевизия.

— Какво? — Султанът се изправи и отмести онази си работа (а вие си я наричайте както щете). — Ти нахълтваш тук, за да ми кажеш, че моя брат негодник го дават по телевизията?

— Той обяви война, сир.

— Какво? На нас ли?

— Не, сир. На Рай. На другия Ви брат. На крал Еди.

— На онзи лайнар ли?

— Вие май не сте толкова гъсти, колкото обикновено се очаква от тризнаци, а, сир?

— Чумата да те тръшне теб и твоето нахалство! Веднага да ми целунеш краката.

Раболепният лакей целуна краката на султана.

— По-скоро бих целунал онази ти работа — каза раболепният лакей под сурдинка.

— Стига си ми целувал краката. А защо оня лайнар обявява война на другия лайнар?

— Има някаква връзка с вашия кораб, сир. Онзи, за който Абдула ви се обади но телефона. Корабът е напуснал Сатурн и Великият херцог изпраща военновъздушните си сили да го унищожат.

— Да унищожат моя кораб? — Султанът изрита лакея в ухото.

— И да водят война с Рай — каза лакеят, докато си търкаше ухото.

— Майната й на Рай. Искам си кораба. Обади се веднага на специалните военноморски части. Веднага да изпратят отряд за бързо реагиране. Да унищожат онези от Сатурн и да ми докарат обратно кораба.

— Но…

— Но ли? — изрева султанът.

— Но вие им дадохте отпуск в чест на рождения си ден.

— Уфррррр! — раздразни се султанът. — А къде е Абдула?

Наистина, къде беше Абдула?

* * *

— Къде е Саймън? И къде са ни всичките пари? — запита гневно Дългият Боб през масата в кухнята.

— Не знам — сви рамене Лайза. Тя все още беше в одеждите на монахиня и ръцете й бяха вързани. Завързана монахиня. В това има нещо. Някаква тръпка. Дългият Боб бе склонен да опита някой път.

— Освободи ме — задърпа се Лайза. — Саймън просна полицая на земята, завърза ме и избяга.

— Тя го прикрива — каза хубавицата. — Двамата са гъстаци. Сигурно искат да си поделят парите. А той ми сви и колата.

— Положението ти става напечено — каза Дългият Боб на Лайза. — Негово Величество беше лишен от жертва тази нощ. А той сега расте и трябва да се храни.

— Какво? — изкрещя Лайза. — Какво!

— Боя се, че нещата стоят точно така. Освен ако — Дългият Боб огледа останалите членове на З. В. Я. Р. — някой от вас не е готов да заеме мястото на Лайза.

Другите енергично закимаха отрицателно.

— Не! — изкрещя Лайза. — Не можете да постъпите така с мен.

— Трябва да гледаш на това като на голяма чест.

— Я ме пусни, идиот такъв.

— Дрън-дрън — каза Дългият Боб и поклати глава. — Дик, хвани тази жена и я заведи в бараката с инструментите.

Кучето на бракониера започна да върти опашка.

— С най-голямо удоволствие — каза Дик.

„С най-голямо удоволствие — каза Дик“! Саймън затвори с трясък „Най- страхотното шоу в Космоса“. Тези маниаци ще принесат в жертва Лайза. Исусе Христе! О, извинявай, но тези копелдаци…

— Ако не е едното, ще е другото — каза, като затръшна телефона, г-н Хилсейвайс, вече изкъпан, превързан и намъкнал се в най-новия костюм на Драскача. — Не мога да се свържа с никой. Полицейските жичкаджии прекъснаха половината от телефонните връзки на селото, за да ги използват в оперативната стая във „Веселите градинари“:

— Трябва да направим нещо — каза Саймън, — и то веднага.

— Без останалите селяни и горящите факли нищо не можем да направим.

— Майната им на селяните! — Саймън грабна книгата. — Ще прелистя няколко страници напред, за да видя какво ще стане.

— Мисля, че не трябва да правиш това, Саймън.

— Да, ама ще го направя.

— Мисля, че не трябва да знаеш какво ще се случи по-нататък.

— Не ме интересува. Ще погледна.

— Не го прави, Саймън!

— А кой ще ме спре?

Господин Хилсейвайс въздъхна. После замахна с юмрук, голям колкото получила награда ряпа, и фрасна Саймън в брадата.

Откривателят на бъдещето се срути безчувствен върху канапето, покрито с отвратителната многоцветна покривка.

Заклинателят погледна към тавана.