Най-страхотното шоу в космоса

си.

— Съвсем естествено. Само още нещо. Мога ли да те помоля за една услуга.

— Не е нужно да питаш. Ако е по силите ми, смятай я за изпълнена.

— Много ти благодаря — каза Реймънд и се отправи към рубката. — Просто исках да приземя сам кораба на Рай.

— Просто исках сам да се справя с всичко това — каза инспектор С’Мърт и изгледа накриво добре облечената жена, която стоеше пред него в оперативната стая над „Веселите градинари“.

Тя носеше втален, син вълнен костюм, бяла блуза, черни копринени чорапи и достатъчно високи токчета, за да накара минувачите да се обръщат. И наистина приличаше много на актрисата Хелън Мирен.

— Главен инспектор Джени Лестрейд. Но можете да се обръщате към мен с мадам.

— Мога ли да ви казвам „шефе“, мадам? — попита полицай Дерек.

— Разбира се, че можете, полицай. И така, инспекторе, какво ще ми разкажете?

Инспектор С’Мърт прехапа устна и оправи кичур коса, който беше паднал чак до брадата му. С кисела усмивка отиде до голямата карта на района, която беше закачена на стената до прозореца.

— Сложили сме бариери по пътищата тук, тук, тук и тук.

— Тук ли? — посочи главен инспектор Лестрейд.

— Тук — отговори С’Мърт. — И тук, и тук, и тук, и тук.

— И тук ли?

— И там.

— Ами тук?

— Тук също.

— А ей тука?

Инспектор С’Мърт се вгледа в картата.

— Това са „Веселите градинари“, където сме в момента.

— Просто проверявам. Както изглежда, блокирали сте всички пътища.

— Да — каза гордо инспекторът.

— Тогава да се надяваме, че той няма да мине напряко през нивите.

— Няма да го направи.

— О. — Главният инспектор извади кутия цигари от чантичката си, загледа се замислено в нея и после пак я прибра обратно.

— Да не би да сте отказали цигарите? — попита жлъчно С’Мърт.

— От днес. — Главният инспектор погледна към картата. — Имате ли конкретни основания да смятате, че убиецът все още е в района?

— Най-малко половин милион.

Полицай Дерек нервно се изкашля.

— Обяснете, моля — каза Лестрейд.

— Познавам този психар, мадам. Знам начина му на мислене. Той е някъде тук, наблизо и аз ще го заловя.

Главният инспектор пак посочи към картата.

— Какъв е този голям район тук, около който няма нито едно блокирано шосе?

— А, това ли? — усмихна се инспектор С’Мърт. — Просто птицеферма. Собственост е на виден член на местната търговска камара. Той е и градски съветник. Името му е Робърт Гъзо.

— Гъзо ли казахте?

— Да, но това не е много смешно.

— Чудя се дали не е…

— Всъщност, не е. Изобщо не е смешно.

— А на мен ми е смешно — каза полицай Дерек.

— Затваряй си устата, полицай.

— Не — каза главният инспектор, — чудя се дали не е оня същият Гъзо.

Полицай Дерек се захили и ръгна инспектора в ребрата.

— Всички гъзове си приличат, освен ако нямат татуировка, нали шефе.

— Затваряй си устата, полицай.

— Да, сър шефе.

— Като кой същия Гъзо, мадам?

— Имаше един доктор Робард Гъзо. Генетичен инженер, който работеше в министерството на земеделието. Беше блестящ учен. Но откачи и се опита да създаде нов сорт пилета чрез използване на човешки хормони. Дори се носеха слухове, че всъщност правел онази работа с птиците.

Инспектор С’Мърт простена.

— Този въпрос беше повдигнат в парламента и проектът беше отхвърлен. След което Гъзо се изпари.

— Да не се е изпарил в сауната? — Полицай Дерек се запревива от смях.

— Предупреждавам те, полицай.

— Извинявайте, сър.

— Чух, че бил създал някакъв животински култ или нещо подобно. — Главният инспектор не обръщаше внимание на превиващия се от смях полицай. — Мисля, че се казваше ТВАР. Не, казваше се ЗВЯР.

Инспектор С’Мърт отново простена.

— И все пак, не виждам какво общо може да има това с човека, когото търсим, или пък с терористите, които го освободиха.

— О, Боже — каза инспектор С’Мърт. — Аз обаче мисля, че виждам. Това е същият Гъзо, мадам, и той е мозъкът на цялата операция. Полицай!

Полицай Дерек се беше хванал с едната ръка за корема, а с другата бършеше сълзите си.

— Да, сър — успя да каже той.

— Я се стегни, глупак такъв! Иди при телефона и се обади на отряда, който претърсва района.

— На специалния отряд ли, сър?

— Да, на полицейската рота за ъглово целене П. Р. Ъ. Ц.

— Какво? — Очите на полицая щяха да изскочат от орбитите.

— П. Р. Ъ. Ц., идиот такъв, П. Р. Ъ. Ц. Ако Гъзо се кани да направи това, което мисля, че се кани, тогава само П. Р. Ъ. Ц. може да го спре.

— Само П. Р. Ъ. Ц. може да спре Гъзо? — Полицаят се срути на пода от смях и зарита с крака във въздуха.

Инспектор С’Мърт сам се обади по телефона.

— Виждаш ли? Нали ти казах, че мога да се справя сам? — Реймънд стоеше при руля.

— Още не сме се приземили. Внимавай — каза професор Мерлин.

— Фасулска работа — каза Реймънд. — Вече му хванах цаката. С какво всъщност се задвижва корабът, професоре?

— С двигател.

— Да, но как работи той?

— Не знам.

— Но функционира. Няма значение. Дръжте се здраво, защото кацаме.

Големият викториански кораб се устреми надолу към Рай. Под него се виждаха океани, континенти, планински вериги и лъкатушещи реки, гори, равнини, селца и пак морета.

— Тук завий наляво.

Реймънд направи ляв завой.

— Съвсем леко — каза професорът.

— Това беше съвсем леко.

— Не беше толкова леко леко.