Мария се организира, мобилизира, става все по-хубава с всеки нов ден…
То е естествено, когато едната спадне, другата да се надигне. Борбата между двете е влязла в такава фаза, че всичко е опънато като струна и се чува и най-тихото звънтене, недоловимо за другите. Тогава още не знаех, че Нешка е чула един разговор между Жулиета и Чакърова. Подреждали жребия и треньорката все въртяла нещата така, както ще е най-удобно за Мария.
Значи не е вярно, че и трите готви за шампионска титла, както непрекъснато твърди. Значи всичко се върти около Мария, а те ще трябва да й помогнат, да са един добър фон за примата. Ще видим! Заканвала се Нешка, но както се заканвала, така и от време на време клюмвала. Какво има да видим — всичко е ясно. От ясно по-ясно…
Не знаех, че е чула този разговор. И Жулиета не знаеше. Просто забелязваше разликата в настроението на двете силни гимнастички и съвсем правилно преценяваше, че на Мария й прилича короната, а аз се бунтувах на това предрешаване преди състезанието. През деня журналистите я питаха коя ще е шампионката. А Жулиета се смееше весело, като че вече е победила — една от трите българки, защото на трите съм дала шампионска подготовка и сега-засега няма друга треньорка с три толкова силни. А при силна тройка шансовете за една са много по-големи. Тогава не ме ядосваше с това, че предрешава състезанието. Една от трите българки, казано с толкова увереност, ми звучеше като най-хубавата музика в този ден. Сега ме беше яд. Беше казано име. Струваше ми се като предателство към другите две, а Жулиета ме убеждаваше, че не е предателство, а задължение на треньора да отчита точно ситуацията.
Шампионка стана Мария. Вицешампионка — Нешка. Залата — препълнена, възторжена. Децата във Варна скандираха: „Дайте й короната!… Нешка няма грешка!“ Дадоха й короната на Мария, а Нешка и досега я приветстват навсякъде в страната с това варненско „Нешка няма грешка“. И досега обяснява — ами, много са ми грешките, — но никой не й вярва…
Щастлива ли беше вицешампионката, любимката на публиката, като игра действително много силно и остана на второ място? Никога не пожела да говори за това състезание. Чествахме победата и помня победителката. Къде беше Нешка? Защо не можаха да я намерят? Търсиха ли я? Всички бяхме толкова радостни. Кой да помисли какво й е на втората. Сега Нешка винаги е при втората, при третата след победата. Шампионката е при всички, треньорката при тези, които са били на косъм от победата. Може би защото знае как се чувстват във вечерта на тържеството…
И ето че след първата голяма победа нещо в този отбор се пропука. Конфликт след конфликт между треньорката и шампионката. Кавги, помирения, обяснения. Някой казал, пък друг му отговорил и дали наистина е вярно и невярно. Целият този женски свят се раздвижи. И уж с желанието да помагат, а все по- лошо ставаше. Жулиета усещаше каква е ролята на някои от тези усърдни помирителки, но вече беше късно да връща нещата назад. Какво ли не казва човек в яда си, пък после съжалява, ама каква полза. Тежка, неприятна обстановка в отбора. Дълго-дълго се проточва кризата, докато Мария напуска отбора. И тогава започва нова криза. Открит фронт, открита борба, която поглъща толкова енергия, толкова часове и дни за работа, толкова нощи за сън…
Мария отиде най-напред при Златка Пърлева, после при Лили Мирчева, където остана до последното си състезание. И през цялото време Жулиета се надяваше, че това бягство на нейното „златно момиче“ не може да продължи дълго. Няма да издържи. Ще се върне.
Нешка предпочиташе Мария да си е в залата. Да се върнат онези дни, в които се надпреварваха, спореха, дебнеха се на всяка крачка да не би другата да е измислила нещо по-хубаво. Предпочиташе да си е тука и да не гледа това яростно страдание на Жулиета. Защото зад гнева, зад невъздържаността се чувстваше и обичта — толкова по-силна, колкото е наранената гордост.
— И най-смешното е, че както вика и не може да я понася, сега да дойде Мария, ще скочи от радост. Та Жулиета нищо друго не обича освен своята Мария…
— Ще й се зарадва, ще е горда няколко месеца, че е победила, а после ще се сети, че е била предадена и ще стане по-страшно. Жулиета не умее да прощава.
Нешка, разбира се, очаква да кажа — как можеш да говориш такива глупости? От ясно по-ясно е, че Жулиета обича най-много тебе. Нищо не й казвам. Румяна също ми доказваше, че още като се появила „нейната Нешка“ в залата, тяхната треньорка забравила всичко останало. И то било „Неше, та Неше“. На човек чак да му призлее от захаросаност. И то можете ли да си представите — точно другарката Шишманова, дето всички я имат за страшилище. А това, че някаква Румяна се трепе на две крачки само с надеждата, за някакво „добре“, което идва толкова рядко, няма никакво значение. И на Румяна, разбира се, нищо не казвам. Тя самата не може да не знае, че за нея Жулиета е водила най-тежките битки. Но всяка иска да се поглези и да чуе, че говори глупости.
Какво да им кажа? Жулиета обича всички и повече от всичко мечтата си за нова гимнастика, за слава, за победителка. И може би затова при цялото си огромно желание победител вече да бъде някоя от нейните, когато побеждаваше Гигова, продължаваше да упорства — моя си е Мария! Все едно при коя друга ще ходи, тя си е моя. Аз я открих, аз я създадох, аз я наложих, тя ми се отплати със силна игра. Моя е! Само Жулиета може да твърди такова нещо. И какво повече да им кажеш на онези, които са останали до нея и продължават да тренират, като от време на време минават покрай буркана с компот, за да гребнат по една лъжица. И как да ги успокояваш, като са потъмнели от ревност. И как да им даваш кураж, като треньорката ходи като ранена лъвица, а състезанието наближава.
Дойде и самото състезание, разказва после Жулиета, и виждам най-лошия жребий, който мога да си представя. Нищо. Нали съм ги учила да играят и срещу жребия, и срещу земни и неземни сили. Играе Галима Шугурова задължителното с лента, заплита се яко и… 9,3. Ясно, висока база. Играе след това Нешка. Без грешка и силно. Казвам си — 9,6–9,7. Добре сме, оттук вече тръгваме към титлата. И още не съм успяла да се зарадвам, виждам на таблото 8,9. Тичам да разбера дали не е някаква грешка, казвам — не може да бъде, за какво е това 8,9? Наистина ли е за Нешка, наистина ли за лентата? Казват — ами да, тя настъпи лентата. Как така, не съм видяла настъпване, няма такова нещо. Не сте гледали внимателно. Абе, бе какво по-внимателно да гледам. Аз затова съм тук, за да не пропусна нищо. Състезанието тече, никой не иска да се занимава с подробности и с една разярена треньорка. На всичкото отгоре се струпват и български специалистки, журналисти да ми доказват, че е стъпила върху лентата. Ще стана смешна, ако протестирам. Реших, че се е случило невероятното — както съм само слух и зрение, за някаква частица от секундата съм се изключила от тази суперсистема, в която всичко в човека е нащрек. Как така да не видя! И как така да упорствам, когато други са го видели. При това българи — съдийки, треньорки, журналисти. По-късно разглеждахме внимателно съчетанието на кинолентата. Никакво застъпване. Ни намек за застъпване. Една лента, изпълнена превъзходно. После се оказва, че „очевидците“ само са чули от някого и искали да ме успокоят. Навремето като състезателка нямах търпение да изиграя задължителната програма, затова исках съвършенство от своите момичета точно в тази част от състезанието. По-стриктна от Нешка не можеше да има и щом нея я прекършиха още в първите стъпки на състезанието, какво остава за другите. Някакъв заговор, що ли. Още не ми беше ясно, но Нешка ми я обявиха за ликвидирана още в първите стъпки. И то когато игра безупречно. Трябва да ти кажа, че никога не съм била по-доволна от никого. Да се мобилизира така през цялото състезание след това нелепо 8,9! Да презре без нито една протестна дума тази гадост и да играе така силно…
Как изглежда същото състезание от другия ъгъл, оттам, откъдето го е погледнала Нешка?
Отвратителен жребий! Трябва да играя веднага след Шугурова и то на задължителното на лента. Никога не съм обичала задължителните. Добре, че вече ги премахнаха, та да не се мъчат гимнастичките, които идват. И така — играе Шугурова. Винаги много съм я харесвала, предпочитах я пред всичките си съпернички. Не зная как точно да го обясня. Човек може да си има и предпочитани съпернички. Не е все едно кого си победил. Когато този някой е уважаваният от тебе човек, победата е пет пъти по-ценна и ти си сто пъти по- горд. Не, не ми казвай, че е извън нормата това съотношение. Все едно, такова си е. Понякога си победил, а ти е чоглаво. Явили се на този турнир съвсем посредствени, едва прохождащи в нашия спорт и да победиш — все едно, не можеш да се зарадваш. Но хайде сега да не говорим за това.
И така в Хавана излиза Галима, заплита лентата и получава 9,3. Сега аз ще трябва да играя и да не
