На световното първенство във Валядолид — абсолютна шампионка Диляна Георгиева, втора Лили Игнатова, трета Бианка Панова, шампионки и ансамблистките на България. Испанските вестници пишеха, че българките показват гимнастика от двехилядната година, че на двете страшилища — Георгиева и Игнатова, може да се противопостави само Панова…
Испанската публика сама по себе си е едно интересно зрелище. Французите отделят точно всеки елемент, оценяват всеки жест. Испанците викат, скачат, плачат, от време на време се чува „Ооо!“. Не, не може да се опише една такава зала — толкова възторжена, толкова екзалтирана, толкова темпераментна. Имах чувството, че още ден да беше продължило състезанието, вече щяха да го съпровождат с мълчание. Толкова бяха изчерпали и възторг, и сили да го покажат. Толкова много им дойдоха българските победи. Прекалено беше наистина това превъзходство. Само на нас не ни беше прекалено.
Омръзнахме на всички с победите си, казва Нешка, Не, не е поза. Казва го загрижено. Казва го със страх. Все по-студени стават колежките й от цял свят. В Амстердам й се радваха. Това е съвсем ново, невиждано, то дава нови хоризонти на спорта им. В Мюнхен й се възхищаваха. Как води още едно момиче, една дебютантка, и тя става абсолютна световна шампионка. В Страсбург бяха стреснати. Учудени и вече стреснати. И още една дебютантка, и тя абсолютна световна, и такъв невероятен ансамбъл. Във Виена се съпротивляваха. Във Валядолид се предадоха без бой и се надигнаха. И се отдръпнаха с една понятна, но неприятна студенина.
Някога Мариане Кристиянсен, треньорката на ансамбъла на ФРГ, казваше, че гледа на композицията на Нешка, както вярващият в храма гледа на бога. Мария Чижкова спореше в началото с Иванка Чакърова, която вдигаше трибуни да отрича всичко, което е направила Нешка. Казваше й, че е смешна. Или не иска, или не може да види какво е направила Робева — и в двата случая е смешна. Полската треньорка Ванда Левандовска повтаряше на всяко състезание — великолепно, изключително. Ала Свирски питаше как така успява във всичко Робева — и в композициите си, и във възпитанието на волята… Сега всички мълчаха. Много, извънредно много беше това, което е направила. Някога имаха някаква надежда. Изпреварила, добре, другия път — друга, а Нешка показваше на всяко ново състезание, че няма друга. Всички мълчаха, само Ливия Меделонски, треньорката от ФРГ, продължаваше да твърди, че Нешка е гений.
Само югославската треньорка Ясна Радославлевич се радва като дете на победите на Нешка — изключително, страшна е… Велика е. Господ й давал, давал, па забравил да спре. Да е жива и здрава! Идвам на всяко състезание с една мисъл — а сега какво още ще покаже Нешка. Е, разбира се, молим се да не изпущи нищо Милена, да играе добре. Всички ние повтаряме по нещо от това, което е показала Нешка на миналото състезание. Всичко никоя не може и да повтори. Нешкините момичета играят друга гимнастика…
Върна се Нешка от турнир в Япония и я питам все така ли са екзалтирани японците, все така ли обичат красотата, все така ли чакат нашите момичета да се оттече потокът, та да излязат от залата.
Все така. И повече. Вече познават момичетата, очакват новото, аплодират ги горещо и плачат децата от възторг, и ни съпровождат с коли, с велосипеди до хотела, и едва си пробиваме път… Само Камо се е променила. Нали знаеш, навсякъде след продукцията дават банкет и всяка вечер разказваше в различни градове едно и също: как през 1969 година ми е казала какво точно да правя и как съм я послушала, затова съм станала такава треньорка. На японците им беше неудобно, на господин Цурута най-много…
Господин Цурута е организаторът на този турнир и е естествено да се притесни. Накрая й купил някакво глинено гърне за 10 хиляди йени. Нешка винаги се притеснява, когато се пръскат пари за нея. Не знае къде да го сложи. Ще пристигне Цурута на световното първенство, ще го покани на гости и все пак трябва да си види подаръка. Където и да го сложи, все ще й напомня за Камо, която е загубила всякакво чувство за мярка. Вероятно през 1969 година е говорила нещо с Жулиета, но няма значение. Нешка съжаляваше, защото същата тази Камо я обичаше и много й се възхищаваше, и сватбеното си кимоно й подари, което тук се смята за изключителен жест. И ето че и Камо не издържа.
На всичкото отгоре и Ямазаки, която сега рекламира пудра и червило по японската телевизия само защото някога е била най-добрата състезателка (както Регина Вебер във ФРГ), твърдяла много авторитетно, че българките държат повече на успехите си в състезанието, отколкото на учението. Ще го казва тя, дето се е изучила да се черви и пудри пред телевизионната камера!
Казвам й на Нешка — нищо, затова пък техният президент Накасоне каза, че познава България от състезателките по художествена гимнастика, от Мануела Малеева и от Детския радиохор…
Колко омръзнахме с победите си, казва Нешка, но не иска и да си помисли за поражение.
И точно сега, когато подготвя отбора за европейското първенство във Флоренция, се носи „мълвата“ — Нешка ще се провали, този път непременно ще се провали, самата Нешка упорито се държи на ръба на пропастта и не иска да се предаде.
„Да се протоколира, че съм против това Нешка Робева да подготвя за Флоренция Лили Игнатова“… Божичко, как са ми омръзнали с фасоните си. Какво като се протоколира! Защо не ме оставят да работя, без да ме поучават непрекъснато, без да си протоколират премъдрите мисли? Да не работи с Ганева, с Карнич, с Раленкова, с Раева, с Игнатова… С кого искат да работя? И защо си мислят, че все още могат да ми забраняват, да ме предупреждават. Или може би не все още, а точно сега…
Да, именно, точно сега във въздуха се носи някаква особена възбуда. Идва годината на провала. Това така упорито се насаждаше, че дори след победата някои журналисти пишеха — е, разбира се, все някога ще стигнем и до загуба…
Един колега, който винаги много се е старал да помогне на този спорт, отправяше дори нещо като апел — да не съдим строго треньорката. Все някога ще загуби, но да си спомним колко дълго е побеждавала.
Никога не е било по-тежко.
Лили прибавя още и още към това, което миналата година ни се струваше връх. Прибавя и трудност, и риск, и виртуозност, и нова женска сила. Все повече хваща уредите извън полезрението, зад гърба, над главата, някъде ниско до земята. И много трудно, и много рисковано, и много ефектно. Вече изпитва удоволствието от това да е наистина връх. Само че Лили си е Лили. Променливо настроение. Не знаеш кога как ще се събуди.
Нешка отдавна се пита с интерес и тревога — а какво ще стане, когато и Лили се влюби, как ще се промени? Ето че и Лили се влюби. Нищо особено не стана. Понякога по-радостна, понякога по-тъжна и най- често дръпната. Знаех си аз, че няма да е като другите — да се захласне, та да се отнесе. Няма да му е леко на това момче…
Все пак промяна имаше. Усещаше се в играта й. Не беше вече онова момиченце, което трябва да сбърчи вежди, за да покаже, че ще му е мъчно, ако го напуснат. Лили не беше вече дете. До миналата година от време на време детското избиваше и в играта, пробуждаше се момичето, загатваше се жената. Но всичко още като копнеж, като предусещане за идващото. Сега виждахме сила и категоричност, и увереност. Едно е да очакваш да те обичат, друго — да те обичат. И да обичаш.
Нешка като ревнива майка все нещо харесва, нещо не харесва в момчетата, които кръжат около залата. Сега е горда. Добър е изборът на тази малка глезла.
Бианка вече се чувства прима и дава някои тревожни признаци на това ново самочувствие. Защо, когато тренира до Лили? Вярно, пълно с качества е това дете и характерът му е по-шампионски. Тренира сериозно, без фасони, без уговорки, без да критикува непрекъснато невъзможността на плановете. Тренира, както тренираше Анелия. И все пак не вижда ли каква гимнастика играе Лили, а освен това няма ли никакво чувство за йерархия. Та Игнатова беше шампионка, когато още никой не подозираше, че съществува някаква Бианка. Не, тези от шампионската порода, ако признават някаква йерархия, то е дотолкова, доколкото всички трябва да видят, че по чудо от тях няма. Може би за всичко това помогна и фактът, че точно Бианка е гимнастичката, която най-безпрепятствено е вървяла нагоре. Нея Нешка я показа едва когато всички щяха да ахнат. И ахнаха. Имаше време да я задържи до този момент, защото имаше четири много силни пред Бианка.
Нищо, не пречи със самочувствието си, казва Нешка. Не е прекрачила границите, които ще ме обезпокоят. Доволна съм. Тренира много добре, бързо усвоява, бързо напредва. А и от следващата година вече точно нейното самочувствие ще ни е необходимо. Тогава действително ще стане лидер и ще оцени
