напълно какво е била Лили за нея през тези две години…
Търси се третата. Всъщност не се търси, а се извайва. Четири са истинските претендентки. Нешка тренира упорито и Албена Димитрова, но предстои първото европейско първенство за девойки в Атина след Флоренция, така че Албенка е с по-далечна перспектива. А сега за европейското на големите — Величка Бонева, Цветомира Филипова, Камелия н Адриана Дунавски. Коя от четирите? Още в първата половина на подготовката се откроява Величка. Всъщност, че това е необикновено талантливо дете, се знае отдавна, но сега за пръв път Нешка навлиза по-дълбоко в този талант. Занимава се по-дълго, с повече интерес и открива все ново и ново, и се увлича, и се радва. Не, такава гимнастичка не сме имали! И никой няма. И никой скоро няма да има. По международните турнири вече само за Величка се говори. Някаква непозната, дива сила, която те кара да настръхваш. Нешка търси всичко, което може да подчертае тази сила на Величка. Действително извайва нещо, което светът на гимнастиката не е виждал. Каква е надеждата на другите три момичета, след като Величка успява да набере на републиканското първенство по-висок бал и от Лили, и от Бианка, от всички. Не става шампионка само защото Нешка я държи още в кандидат-майсторския разряд. Нищо. Тренират сериозно. Никоя не си позволява да се отпусне. В залата е настъпило едно време, което Нешка най-обича. Работа! Надпревара! Непрекъснато състезание! Това е атмосферата, която я кара да се чувства приповдигната, по-работоспособна, търсеща, доволна от намереното и отново търсеща, защото онова беше добро вчера…
И ето както казват в такива случаи — гръм от ясно небе. Точно преди отборът да замине за турнира на Игрите на добрата воля в Москва, Величка, на която Нешка най-много разчита, отказва да тръгне. Как така! Ами ето така. Не иска да се състезава, не иска да тренира, нищо не иска. Иска да си е най-обикновено момиче и никой на нищо да не разчита, и никакви надежди да не се градят около нея. Ама ти чуваш ли се какво приказващ!… Чувала се много добре. Това било окончателното, последното решение на Величка. И после, когато се сипна народ да я убеждава, си повтаряше все това — оставете ме, искам да съм си обикновено момиче, не мога да понасям състезания и съдийки, не искам…
Лагерът на гимнастичките беше във Велико Търново, града на Величка, и търновки бяха готови да си посипят главите с пепел. Толкова се радвали, че Нешка приела да бъде точно тук лятната подготовка, толкова се старали да осигурят най-добрите условия. Може би ако не било така близо до дома си, на това дете нямаше да му хрумне такава идея да си е обикновено момиче, точно когато се разкриват такива възможности да бъде шампионка.
Е, разбира се, и аз се отправих към търновската зала. Не можех да се примиря, че точно такъв талант ще се загуби. От многото разговори все пак стигам до някаква причина, казана много между другото, така че да не е дори казана. Нешка си оставя тук Лили и Бианка, а нея, Величка, я взима със себе си в Москва, като много добре знае, че там не могат да бъдат първи и значи Величка да загуби състезанието, а другите да останат сухи.
Не смея дори да кажа на Нешка какво се прокрадва. Ще подскочи и от изненада, и от яд. Величка беше съвсем малка, когато беше казала преди едно състезание — защо да играя, като няма да съм първа. Тогава треньорката се смееше. Я го виж това пашкулче, трябвало да бъде първа. Питам я коя е тя, та непременно да бъде първа. Сега, ако чуе, че се сравнява вече с Лили и Бианка, ще избухне. Едно състезание изигра без грешки и вече с претенции. Истината беше такава. Много талантливо дете, но не може да се „събере“, да се концентрира и макар че на републиканското скочи над всички, никакви гаранции за следващите състезания. Имаше много да се работи за укрепване на волята, устойчивостта.
Сега Нешка през цялото време се подиграва на усилията ми да върна Величка. Били съвсем безсмислени, защото тя нямала никакво, ама съвсем никакво намерение да се занимава с нея. Стигала й Лили. И все пак не е съвсем лишена от внимание мисията ми…
— И не й ли идва наум на тази нова примадона, че не си е само нейна работа да се отказва. Не се ли сеща, че съм вложила много труд и надежди, че вече съм я показала на няколко състезания и след като са я видели и харесали, не може да ме поставя в такова положение. Че аз тази година точно нея така упорито налагам. Това нищо ли не е? Не се ли чувства поне мъничко задължена и на мене, и на отбора.
— Не се чувства.
— Добре, че поне не се опитваш да смекчаваш удара. Нямаше да ти повярвам…
Че тя, ако се чувстваше задължена, нямаше да ми говори такива глупости. Дете. Объркано, омотано. Кой го мотае…
Цветомира пък пристига от Игрите на добрата воля едва ли не като героиня. Игра, силно игра, вдигаха й смешно ниски оценки, а тя пак игра, бори се. Сега започнаха да се получават писма, че Цветомира им била любимата гимнастичка.
Така е след всяко състезание — някоя е по-любима. Всички са обичани, но една е по.
В живота си не съм виждала някоя толкова много да се превзема, колкото Цветомира в тези дни. Като по сценарий, но от престараване чак преиграваше. Започва да се прокрадва едно съмнение, че се оформя дирижиран провал. Не ставай мнителна, казва Нешка, а ми се струва, че и тя е „мнителна“, защото вече изобщо не може да заспи.
Изгони Цветомира и след няколко дни Бианка обяви, че напуска лагера. В дванайсет часа на обяд ще дойдат майка й и баща й да я вземат. Преди няколко дни бяха на контролното, искали да говорят с Нешка, а тя не им обърнала внимание. На това контролно Нешка беше страшно изнервена. Дойде ансамбълът, който се подготвя в пловдивската зала, и тя реши, че подготовката минава в някакви други посоки, не тези, които е определила. Това не е същата композиция, не може такова изпълнение и кой е казал да се заменят момичета. И въобще — истинска буря. Спомня си, че ги е видяла, но не си спомня, че са искали да разговарят с нея. Ясно е какво са искали да й кажат. Тренировките са тежки и тяхната дъщеря е уморена! Ще й го кажат сега, в дванайсет, а преди това трябва да убеди Бианка да остане.
Семейство Панови идва и си отива без Бианка, а Нешка събира отбора. Искам да обсъдите състоянието на отбора без мене, без треньорки, без никакви външни лица. Искам да решите как ще продължите подготовката си. Искам всяка да реши при коя треньорка ще продължи до европейското първенство. Нямаме много време и нямаме голям избор. Ще приемем вашето решение. Никоя от треньорките няма да има никакви възражения. Предавам ви пълната власт да решавате. Искам да знаете още нещо. Ако някоя все пак каже, че иска да тренира при мене, нищо в системата няма да се промени. Ще тренирате, както довчера, изискванията ми с нищо няма да се променят, така че остава само която смята, че може да издържи.
Прибира се Нешка в хотела и за втори път от години заспива посред бял ден, а преди да заспи, все пак иска да знае какво ли ще решат. Коя ще остане при мене след всичко това? Лили и… Лили…
Дълго заседават. Какво са си говорили, те си знаят, но когато Нешка се събужда, вижда весели, оживени момичета, нетърпеливи да й съобщят какво са решили. Всички остават при нея и ще правят каквото тя каже. И ще види, че няма да си има никакви неприятности повече.
Остава още един труден въпрос. Коя от двете близначки да избере. И двете тренират всеотдайно, с настроение, без никакви претенции. Нешка им е поставила нови композиции. Иска, ако не по друго, по играта им непременно да ги различават. Гледай, казва, и ми кажи коя ти харесва повече и защо. Казвам една вечер Камелия — по-нежна, лирична, в нея всичко е изпипано, завършено докрай, по-нюансирана. Да, но следващата вечер съм объркана. Коя? Адриана. По-темпераментна, като че по-организирана. Струва ми се по боец. И после пак Камелия, пак Адриана. И на мен така ми се въртят, казва Нешка. Ще видим. Важното е, че и двете все повече ми харесват…
Тя ги харесва, а Адриана се е завряла в един ъгъл на залата и тихичко си плаче. Толкова е трудно! Ами те с Ками играят съвсем друга гимнастика сега. Толкова различна от това, с което са свикнали. Никога не са знаели, че имат проблеми с краката, с ръцете, че нещо може в тях да не се харесва. Вярно, Нешка е много внимателна с тях двете, но то си личи — не е доволна, а когато каже „добре“, Адриана не знае какво му е доброто, в какво е разликата…
След време момичето започва да различава и се успокоява, но тогава пък идва друг страх — колко рядко е това Нешкино „добре“. После с радост установяват, че не е чак толкова рядко.
Нешка е притеснена от малкото време, жал й е за двете момичета, знае какъв шок е за тях тази форсирана подготовка, но няма изход. Старае се да смекчи тона, но с какъвто и тон да го каже, колкото и деликатна да е, ясно е, че много нещо трябва да се направи за кратко време. В последния момент изборът пада върху Адриана и момичето се справи чудесно. Стана и европейска шампионка на топка, четвърта в
