гърдите, с мъката и страха за здравето им.
А и откъде могат да разберат. Докато вечер Нешка си обещава, че никога нищо няма да иска — само да й е здраво момичето, през деня, когато момичетата я виждат, тя гаси мъката си с единственото средство, което познава като лек за всичко — работата. Точно когато не се знае какво ще стане с Ани, Диляна отново си е замърсила лещите и твърди, че не може да тренира, защото се страхува за очите си. И Нешка се страхува за очите й, но е убедена, че тя може да си пази повече лещите и освен това никак не може да се съгласи, че тези лещи усещат точно кризисните моменти и тогава проявяват ужасния си характер. Лили обратно. Когато в залата става особено горещо, е доброто дете на Нешка. Забравя, че не може да понася плана, забравя, че е тежко, че с нещо не е съгласна. Тренира. Както се отрича от всичко земно в тези дни, Нешка не може да не е щастлива, че Пилето работи и освен това времето, което са освободили Анелия и Илиана, е погълнато от Бианка. Това момиче, което още с появата му специалистките от цял свят определиха като талант номер едно в художествената гимнастика, изгонено някога (не толкова отдавна) от една зала като безперспективно. Нешка знае колко е талантливо, но знае и това, че специалистките още нищо не са видели. Още е в първата фаза от Нешкината преработка. Ще трябва да мине през три-четири смени на композиции, за да се види по-ясно в какво точно му е талантът, през още три-четири, за да стане истинска претендентка за титлата, и през две-три титли след това, за да е голямата гимнастичка Бианка Панова.
Говорим си с Нешка за Бианка и сме доволни, че никой не може да види колкото тя вижда. Това, което Нешка изброява, са дребни несъвършенства, които сега не се забелязват, но когато всичко се шлифова до блясък, наистина добиваш усещането за друг мащаб на гимнастичката и гимнастиката. Това непрекъснато усъвършенстване на качествата, което дава все повече възможности на гимнастичката, което често не се забелязва от специалистките, но непременно се отделя в една зала, пълна с хора, дори когато тези хора за пръв път виждат художествена гимнастика. Странно нещо е наистина публиката. По-точна оценка трудно ще се получи. И така, Нешка работи и вижда как бързо напредва това момиче. И понякога не се сеща, че самата тя вече много е израснала и не само Бианка, а и Величка Бонева, и другите малки момичета се променят с други темпове.
Не, не е вярно, че не забелязват специалистките. В този случай не можеха да не забележат. В София се състоя турнир на най-силните гимнастички в света — неучаствали в игрите и участнички и медалистки, които се загубиха пред категоричната победа на българките. Първа — Диляна Георгиева, втора — Анелия Раленкова. А всички говореха за едно друго българско момиче, неучаствало в класирането — Бианка Панова…
Най-напред Нешка изпревари в бухалките. Увлече се да докаже, че нещо толкова отричано, посрещано с толкова неудоволствие може да бъде интересно. Илиана правеше за пръв път такъв диагонал, наситен с изхвърляния. Лили ги разделяше и събираше, чукаше ги предизвикателно. Диляна се ослушваше в музиката на бухалките, после ги „скриваше“ от публиката с виртуозната си динамика. Анелия им даваше някаква непозната мощ… Бухалките станаха доминиращо български уред. После се увлече по обръчите, защото беше видяла, че на един турнир в Прага чехословашката треньорка Мария Чижкова я беше изпреварила.
Когато възстановиха обръча след едно дълго прекъсване, Нешка беше болна от бронхопневмония. Беше нахвърляла, още не беше обмислила композициите си, но достатъчно беше да види през март, че Чижкова я е изпреварила и да се втурне с цялата си енергия да търси ново, ново, ново! И през май вече всички специалистки да установят, че не са можели да си представят, че обръчът може да изглежда и така, че е намерила толкова нови посоки и форми на движението му, че може да бъде така многообразен и богат.
През цялото време, откакто е треньорка, я привличат възможностите на топката. Непрекъснато усъвършенства, непрекъснато извайва, взима по три медала, където и да се яви с нейните три композиции. Радва се на възторга на публиката. При топките точно залата притихва, като че не диша, за да избухне след това във френетични аплодисменти.
Чехословашкият журналист Мирко Фишер не можеше да дойде на себе си от изненада, че разликата е така голяма. Ти разбираш ли какъв шок изживях. Аз си харесвам много Марта Бобо. Не казвам Бошанска, не казвам Хавличкова — отбележи си това, защото съм не по-малко чех, отколкото ти си българка. Допада ми простичката като детска игра гимнастика на Бобо, а сега гледам и виждам огромната разлика. Марта Бобо пипа топката като баскетболистка, Анелия Раленкова я докосва нежно, после я изхвърля нагоре, нагоре, като че с дъха си, никакво усилие, после не разбирам как я е хванала и я търкаля по тялото си, като че е част от нея… Не, това е невъзможно. Добре, че играят още веднъж на шампионата, за да се уверя, че съм видял това, което първия път ми се е видяло невъзможно…
Лида Новакова, журналистка от Полша, е поразена от лекотата, с която играе Лили Игнатова. Признай, че тя прави най-трудните неща в художествената гимнастика. Откакто наблюдавам този спорт, точно Лили е тази, която се натоварва с най-голямата трудност, но извежда така докрай нещата, играе с такава очарователна безгрижност и грация, като че това, което прави, нищо не е. Едното удоволствие само…
Ливия Меделонски, треньорка на националния отбор на ФРГ, е възхитена от силата на Диляна Георгиева, говори за дванайсетте композиции на Робева и все се връща към топката на Георгиева.
По-късно, когато върнаха в програмата въжето и бяха минали само няколко месеца от възстановяването му, на Турнира на „звездите“ беше дошла арбитърката на този уред — американската съдийка Андреа Шмид, и беше изненадана от богатството, което е внесла тази изключителна треньорка Робева. Как е възможно! Нейните композиции показват съвсем нова траектория на този, общо взето, скучен уред. Бях любопитна да видя какво е направила за такъв кратък срок, очаквах изненади — от нея човек винаги може да очаква изненади, но това, което видях, надхвърля всичките ми очаквания.
Разбира се, след още няколко месеца въжето щеше да изглежда още по-наситено с оригинални елементи, композициите — завършени.
Както топката, така и лентата е в центъра на вниманието на Нешка от първите й треньорски дни: топката — поради особеното предпочитание, лентата поради особената амбиция. На този уред арбитър е Валентина Батаен, жена, която все не харесва българските ленти. Нешка иска да накара Батаен да каже някой ден — действително това е връх в нашия спорт! Такъв връх сега беше композицията по „Болеро“ на Равел, която подготвяше за Виена.
Вече няма „български уред“. Всички са български, въпреки че с медалите за лентата винаги си имаме проблеми. Точно лентата спазва изящната, класическа линия с много, много движение, наситена обаче с висша трудност, наситена с рисунък и широта. Амплитудата тук трябва да впечатли, да покори. Тя не може да бъде отречена от никой арбитър. Всички уреди вече са български. Върхът на гимнастиката е български.
Ала Свирски, треньорка от САЩ, дошла да види това европейско първенство, казва, че не се изненадва от композициите на Нешка Робева, не се изненадва от виртуозността на нейните гимнастички. Това, което не може да разбере, е как всяко момиче, което подготвя знаменитата треньорка, идва на всяко състезание с шампионското си самочувствие и не забелязва, че съдийките буквално са настръхнали и се чудят за какво да се хванат. Защото, съгласете се, това, което прави Робева, вече надхвърля всяко търпение… Мога ли да й кажа как постига това съчетание между съвършенството и волята за победа, вярата в победата?
Не мога да й кажа.
Ала Свирски не можеше да знае каква паника беше настъпила в българската група три дни преди състезанието. Нямаше човек, който да не съветва Нешка да пусне Бианка вместо Лили. Не, не с желание да я провалят. Този път с грижа. Та Лили непрекъснато греши, а Бианка е разкошна. Само че в един момент, когато решава да стресне Лили и казва — Бианче, вземи лентата, искам да видя още веднъж, на Бианка й руква кръв от носа. И като казва, че лентата й е по-къса, Лили носи с готовност своята. Ето ти на тебе стряскане! Лили продължава да греши, паниката в нашата група нараства, а Нешка решава да играе точно Лили.
По-късно, когато чете какво съм написала за тези колебания и за това решение, Нешка казва — ако искаш да кажеш цялата истина, трябва да кажеш, че бях умряла от страх. Беше, вярно е. Тя и без това все си е умряла от страх, въпреки че никак не обича да наричам това състояние, в което изпада, с толкова обидна дума.
Преди състезанието буквално си трепери месец-два и си повтаря — страх ме е, Марги, страх ме е! Когато всичко е минало, щастлива от победата, като че забравя и казва — ами то не е точно страх. Не зная как да ти го обясня, но не е точно…
