— Защо го наричате така?
— Защото е един безволев глупак, които се ужасява от собствената си майка.
— А може би просто е свенлив.
Хелион изпръхтя презрително и подкара конете към другия край на парка, където нямаше толкова хора.
— Припадна по време на фойерверките във Воксхол и избяга пищейки от къщата на Уайт, когато лорд Дън се пошегува, че е видял мишка под стола му. Повярвайте ми, ако се свържете с такъв страхливец, скоро ще свършите в затвора за убийството му.
— Много добре — съгласи се през зъби Джейн. — А как ви се струва лорд Блекмор?
— Пияница.
— Сигурен ли сте? — ококори невярващо очи тя.
Хелион се запъна за момент. В действителност, само в няколко случая беше виждал господина да попрекалява с алкохола, недостатъчно, че да го нарочи за пияница. Но какво пък, малко предпазливост никога не е излишна. Тази жена ще зависи изцяло от милостта на съпруга си и трябваше да е абсолютно сигурен, че избраникът й ще е уважаван и безупречен.
— Да — насили се да излъже.
Джейн пак се върна към списъка си.
— А господин Де Вил?
— Картоиграч — отсече, изричайки още една лъжа. Само веднъж бе видял въпросния господин в известен долнопробен клуб. — Скоро след сватбата ще започне да рискува парите ви.
— И господин Патрик?
Хелион премигна.
— Не.
— И защо?
— Да кажем само, че има неприятни навици.
— Неприятни?
— Навици, на които не трябва да бъде подложена една млада госпожица.
— О — леко изчервяване пропълзя по страните й. — И как ви се струва господин Татам? Изглежда ми приятен.
Ръцете на Хелион здраво стиснаха юздите. Как, по дяволите, името на Тат е влязло в списъка? Та той беше един от най-големите женкари в Лондон. За Бога, щеше да я обезчести за нула време. Ще проведе един разговор с този кучи син. Ясно ще му даде да разбере, че рискуваше красивото му лице да получи сериозни поражения, ако дори само с пръст докосне госпожица Мидълтън.
Усетил объркания поглед на Джейн, Хелион се застави да се отпусне. Той ще се оправи с Тат, и то скоро.
— А, да, много приятен — отговори.
— Значи го одобрявате?
— Защо да не го одобря? — настоя с лукава усмивка. — Но помня, че изрично подчертахте кандидатът да не е донжуан.
— Такъв ли е?
— Един от най-големите.
Джейн въздъхна. После присви очи с недоверие.
— Предполагам, че и господин Ръсел също има някакъв недостатък?
Хелион сви рамене.
— Не се къпе достатъчно често и хората говорят, че мами на карти.
Настъпи напрегната пауза. След това Джейн смачка на топка листа хартия.
— Вие, господине, сте невероятен.
Вече далеч от навалицата, Хелион намали скоростта на екипажа до бавен ход и се обърна към спътницата си.
— Защо?
— Мислех, че нямате търпение да си намеря подходящ съпруг. В края на краищата, колкото по-скоро се омъжа, толкова по-бързо ще свърши и нашия фарс.
— Предпочитате да ви излъжа и да ви позволя да се свържете с неподходящ мъж? — настоя той, без да обръща внимание на обвинението й.
Разбира се, че нямаше търпение да свърши този фарс. Имаше по-забавни неща за вършене, отколкото да присъства на скучни сказки и да забавлява дебютантки по баловете. Вълнуващи неща, които без съмнение нямаше да го оставят незадоволен. И въпреки това, не бе склонен да я хвърли в ръцете на първия срещнат, който й засвидетелства внимание. Тя заслужаваше нещо по-добро.
— Разбира се, че не. Но…
— Но какво? — настоя той.
— Не мога да повярвам, че всички тези господа са неподходящи.
— И така, търсенето продължава — отговори й с усмивка.
— Така изглежда — въздъхна Джейн уморено.
— Все още имаме достатъчно време, скъпа моя. — Вгледа се в това невинно лице с интелигентен поглед, в устата с вкус на пролет. И реши — не, няма да я даде на някого, който не оценява изключителните й качества. — Не искате да изберете прибързано и после цял живот да съжалявате, нали? Все ще се намери някой уважаван джентълмен. А дотогава, продължаваме с нашето ухажване. И така, какво вълнуващо събитие имаме предвидено за този следобед?
Глава 6
Скъпо дневниче,
Страхувам се, че открих у себе си един много обезпокояващ дефект: арогантност.
Не става дума за изкуствената суетност на някоя прелестна госпожица, нито за отношението на превъзходство на аристокрацията, а за това, че се мисля за по-умна от другите.
Винаги съм била умна. Като дете бях отлична ученичка и поглъщах всяка попаднала ми книга с изненадваща лакомия. Когато пораснах, започнах да изучавам тънкостите на татковия бизнес и за кратко време станах по-компетентна от повечето му служители. Този естествен талант ми даде вяра в собствените ми способности. Не съществуваше дилема, която да не мога да разреша, нито проблем, който да не преодолея, нито цел, която да не достигна. Не съм мислила, че мога да срещна личност, която да не превъзхождам. Или, че ще попадна в дълбоки води, без да знам да плувам. Тогава Хелион нахлу в живота ми… Боже Господи! Какво направих?
Трапезарията беше пълна с гости.
Джейн се спря на вратата с гримаса: не умираше от желание да се изправи срещу елегантната тълпа. Не и без по-добро снаряжение от балната рокля и сатенените пантофки. От пристигането й в Лондон на няколко пъти щяха да я стъпчат. Но този път не трябваше да се притеснява. Не и с Хелион до себе си.
С дразнеща лекота той си пробиваше път в навалицата; не забавяше крачките си, понеже — нали си беше арогантен — задължаваше другите да се отдръпнат. И бе необходимо само пръста си да мръдне, за да
