донесат веднага маса и тапициран стол за дамата му.
Джейн се усмихна като видя как той спокойно се приближи до дългата маса, взе чиния и я напълни с храна. Колко чудесно бе да усещаш тази вътрешна увереност, да можеш да прекосиш всяко помещение с такава сигурност. После забеляза, че не бе единствената, която съзерцаваше изваяната мъжка фигура, затова сведе глава към ръцете си. Не бе дошла на този скучен бал, за да въздиша по Хелион, укори се сурово тя.
Беше тук, за да си намери съпруг. И въпреки мнението на Хелион за възможните кандидати, ще направи именно това.
Пренебрегвайки неспокойното си сърце, успя да изобрази една спокойна усмивка, когато фалшивият й годеник седна до нея и й поднесе чинията. В началото бе прекалено заета да успокоява нервността си, причинена от близостта му, за да забележи чинията. После вдигна глава и погледна с изненада в черните му очи.
— Шампанско, стриди, аспержи и ягоди? Странна комбинация.
Пренебрегвайки добрите маниери, Хелион се наведе през масата с развеселен поглед.
— Изборът ми няма да мине незабелязано за онези, които следят развитието на нашето ухажване.
Джейн отпи малко от шампанското; би направила каквото и да е, за да отвлече вниманието си от близостта на устните му.
— И защо някой ще се интересува от храната, която сте ми избрали?
— Защото всеки знае, че това са мощни афродизиаци.
Джейн почти се задави със скъпото вино.
— Господине, вече ви предупредих, че не искам да ме смятат за лека жена.
Той се засмя гърлено и се заигра с една къдрица, която падаше върху слепоочието й.
— Сладка моя Джейн, ако наистина бяхте лека жена, нямаше да съм толкова отчаян, че да ви тъпча с афродизиаци — Хелион тъжно се усмихна при вида на скандализираната й физиономия. — Не се притеснявайте, хората ще предположат само, че много искам да ви имам, а не, че сте готова да предложите услугите си. В края на краищата, такова нещо не може да се види всеки ден — един донжуан с лоша репутация да бъде воден за носа от една невинна госпожица, пък била тя и богата наследница.
Джейн остави внимателно чашата си с шампанско и го погледна със смръщени вежди. Въпреки небрежния тон и подигравателната стойка, имаше известно раздразнение в думите му.
— И това ви притеснява?
— Кое — да бъда воден за носа ли?
— Разбира се, че не. И двамата знаем, че е невъзможно — тя задържа погледа си върху него, опитвайки се да забрави за ръката, галеща бузата й. Невъзможно бе една обикновена милувка да кара сърцето й да препуска бясно. — Исках да кажа дали ви притеснява, че ви смятат за зестрогонец.
Той равнодушно сви рамене.
— Рядко обръщам внимание на хорските приказки.
— Предполагам, че е хубаво да се чувстваш недосегаем.
— Хубаво… — повтори тъжно — по-скоро въпрос на необходимост. Когато си роден в скандал, бързо се научаваш да не обръщаш внимание на клюките.
— В скандал? — Джейн изглеждаше объркана.
— Само не ми казвайте, че никой не ви е осведомил за моите гнусни семейни истории!
— Знам, че сте племенник на дук.
— А, да, чичо ми, толкова горделив и праведен — каза го със сарказъм, което изненада Джейн. — За нещастие, или за мое щастие, баща ми не беше такъв лицемер. Като втори син правеше каквото си иска. Беше страстен картоиграч и женкар, обиколи целия свят. Когато реши да се ожени за една френска актриса, бе отхвърлен и от семейството си, и от обществото. Тримата се радвахме на щастливо отчуждение до деня, в който родителите ми загинаха при пожар. Аз бях десетгодишен.
Инстинктивно Джейн докосна ръката му.
— О, Хелион, толкова съжалявам. Винаги е много тежко да загубиш родители.
— Да.
— И още повече да ги загубиш и двамата едновременно на такава крехка възраст… — гласът й заглъхна, като си припомни собствената загуба — сигурно си бил много самотен.
Усетил съчувствието й, Хелион се скри зад маска на безгрижност.
— Положението не се подобри, когато чичо ми ме прибра в дома си, тъй като винаги ми напомняше, че съм син на лека жена без образование, и че петня името на фамилията.
Джейн не можа да си поеме дъх. О, небеса, колко ли е страдал!
— Какъв ужасен човек!
— Доста. Разбира се, успях да издържа, понеже знаех, че ще си отмъстя. Все пак бях единствения му наследник от мъжки пол.
Изведнъж Джейн се сети за онази нощ, когато се запознаха. Разбра, че не се тревожеше толкова за загубата на наследството, колкото за това, че бе загубил единствената възможност да си отмъсти на омразния дук.
— О!
Хелион наклони глава подигравателно.
— Точно така! Успя да ми попари надеждите, като се ожени за младо момиче, напълно способно да го дари с наследник. Отне ми не само отмъщението, а и възможността да платя дълговете си.
Младата жена го гледаше с нежност. А тя бе още по-опасна от необузданото желание, което изпитваше към него. Не трябваше да си позволява съчувствие. Съвсем скоро щеше да напусне живота й, дори без да се обърне назад. Не можеше да му позволи да открадне сърцето й.
— За щастие, сега можеш да ги платиш — каза небрежно. — А аз трябва да си търся съпруг. Връщаме ли се в балната зала?
Ана Халифакс усети, че сърцето й бие учестено, докато наблюдаваше къщата. Нищо необикновено. Също както и останалите къщи по улицата, беше скромна тухлена постройка, с малка градинка отзад. Единственото странно в нея бе, че проследи лорд Бидуел от елегантните улици на Мейфеър дотук.
Намръщи се при вида на дебелите капаци на прозорците, които не позволяваха да се надникне вътре. Анализира възможностите си.
Някакъв странен импулс я бе накарал да следва господина, когато го видя скришом да напуска бала на лейди Стандуел. Разбира се, държанието му през цялата вечер бе подозрително. Първо следваше навсякъде Джейн, която безуспешно се опитваше да се справи с тълпата обожатели, а после отведе Хелион да разговарят насаме в един ъгъл на салона. А миг след това огледа скришом наоколо и се изниза през задната врата.
И Ана го последва. Нямаше идея какво бе намислил, но знаеше, че не е нещо добро. И ако по някакъв начин се отнасяше за приятелката й, бе решена да го предотврати на всяка цена.
Не знаеше какво ще направи като стигнат целта си. И без това трудно следваше бързия му ход из тъмните улички. Сега разбра, че няма никакъв план. Дали да не се върне на бала и да предупреди Джейн, че е наблюдавана? Или да се успокои и да открие какво точно крои лорд Бидуел?
Здравият разум й нашепваше да се върне на бала. Какво разбираше тя от това да се промъква като крадец или от шпиониране на джентълмени? Вероятно по-скоро ще я сполети някакво нещастие, отколкото да открие тайните на този негодник.
От друга страна, благоразумието й се струваше скучно. Беше си обещала да скъса с досадното си ежедневие, да направи нещо вълнуващо, като Джейн. Сега, когато й бе предоставена възможността, не можеше да й обърне гръб от страх. Приключението я зовеше и ако не приемеше, щеше да съжалява цял живот.
Изпъчи гърди и заповяда на краката си да се задвижат към тясната врата. Не й се мислеше за възможните последици, ако я хванат да се промъква тайно в дома на ерген. Или нещо по-лошо: да завари лорд Бидуел точно по средата на тайна среща с негови съзаклятници.
Вместо това концентрира вниманието си върху усилието да не се спъне в подгъва на копринената си рокля и да падне по очи на пода. Продължи, без да вдига шум по един тъмен коридор. В дъното му имаше
