затворена врата. Настъпи момента, когато щеше да разбере дали е смелата и дръзка жена от представите си.
Вдиша дълбоко, протегна ръка и отвори вратата.
В началото не успя нищо да види заради тъмнината. Стаята бе голяма, обвита в сенки. Направи стъпка напред, после още една. Къде, по дяволите, бе лорд Бидуел? Беше сигурна, че е влязъл малко преди нея. После се чу слаб шум, който отекна в тъмното, и се запали свещ. Ана се скова от изненада при вида на ексцентричния лорд, застанал пред мраморната камина в другия край на стаята.
— Най-накрая, скъпа моя! — възкликна той с подигравателен тон. — Започнах да се притеснявам за вас — да не настинете от влажния въздух в градината. Да ви предложа малко коняк за разгряване?
Девойката усети как гърлото й се свива, докато мъжът прекосяваше малката всекидневна, за да й налее питие. После много учтиво й сервира чашата. Ана стисна кристала между овлажнените си ръце.
— Милорд… аз…
— Изпийте първо коняка си — прекъсна я той, тъй като забеляза колко е нервна. — Добър е, ако ми позволите да отбележа. Контрабанден внос, разбира се.
Отчаяна, Ана отпи една голяма глътка от силния алкохол, позволявайки на изгарящата му топлина да се разнесе по цялото й тяло. Трябваше да помисли. Трябваше да… какво? Прословутата й интелигентност я бе напуснала.
— Изненадахте ме — успя да промълви.
Мъжът срещу нея вдигна вежди.
— Така ли?
— Да… аз… мислех, че къщата ви е в Мейфеър.
— Да.
— О! — огледа нервно малката стая. Бе обзаведена просто, с няколко мебели от дъбово дърво, а стените бяха тапицирани в червено. Нямаше нищо, което да я издава като свърталище на шпиони, нито като бърлога на шантажист. Изглеждаше като всяка друга обикновена стая. — Какво е това място?
— О, моля ви, скъпа моя, не се правете, че не знаете — гласът му я галеше като коприна. — Това е любовното ми гнезденце.
Ана отвори широко очи. Не бе предвидила такава възможност.
— Любовно гнездо?
Лорд Бидуел взе чашата от ръцете й и я остави на близката масичка. После погали бузата й.
— Тук се наслаждавам на компанията на прелестни жени, както ще разберете. Иначе защо ме последвахте?
Ана усети как тялото й се напрегна и го погледна смаяно. Не можеше да повярва, че този невъзможен господинчо е знаел, че го следи. И да твърди, че е тръгнала да търси любовна авантюра! За толкова отчаяна ли я смята, че да тръгне да гони мъжете по улицата?
— Грешите, милорд. Не ви следях.
— Не?
— Не, аз… — млъкна, защото не искаше да разкрива истинските си намерения. — Изгубих се в мъглата и се обърках.
Тихият му смях изпълни полутъмната стая.
— Явно доста сте се объркала, за да стигнете до този квартал.
— Щом казвате…
— И какво правехте в градината ми?
— Нали ви казах, изгубих се.
Той се приближи още малко, а на нея й настръхна кожата.
— Възможно е, разбира се, но малко вероятно — промърмори. — Да ви кажа ли аз как виждам нещата?
Младата жена го погледна предпазливо.
— Имам ли избор?
— Предполагам, че най-накрая сте се предала на страстта, която измъчва невинната ви душа — светлите му очи проблеснаха заплашително — и тази страст е още там.
Сърцето на Ана пропусна един удар. Къде отиде лекомисления шут? Безобидният денди? Този решителен съблазнител я сварваше неподготвена. И освен това я възбуждаше.
— Трябва да сте полудял.
Бидълс очерта с пръст чувствителната линия на ухото й.
— Не се правете на скромна, скъпа моя. Трябваше само да ми пошушнете и веднага щях да се отзова. Винаги съм готов да задоволя една дама. И по-специално една прелестна млада дама.
Прелестна? За нея ли говореше? Поклати глава. Трябваше да се уплаши или поне да се ядоса. Той се опитваше да я обърка и успяваше, за нещастие.
— Господине!
— Да? — наведе се да целуне шията й.
Ана подскочи като ужилена. За Бога! Кой можеше да предположи, че една обикновена милувка е способна да причини такава буря в женското тяло? Като постави ръцете си на гърдите му, се опита да го отблъсне.
— Господине, трябва да спрете.
В този момент Бидълс приличаше на преследвач, подушил жертвата си.
— Но ние едва започнахме.
— Не.
Минаха няколко минути в мълчание, през които той я гледаше замислено. После й се усмихна загадъчно.
— Може би имате право. С тези неща не трябва да се бърза.
Преди да успее да разкрие намеренията му, той положи ръка на раменете й и я поведе към малка масичка, скрита между сенките.
— Първо ще се насладим на една вкусна вечеря и шампанско, а после ще продължим вълнуващата си игра. Надявам се да ви хареса печения фазан.
Още по-нервна след последните ласки, Ана безпомощно се загледа във вече наредената маса. Умът й, обикновено бърз, сега изглежда бе в затруднение, не успяваше да се задържи на висотата на господина.
— О!
— Какво има?
Ана разгледа масата — печен фазан, гъби с масло, картофи, суфле. И накрая посочи мотива за безпокойството си:
— Има прибори за двама.
— Точно така…
— Но… — обърна се и срещна подигравателния му поглед. — Кого очаквахте?
— Вас, скъпа моя.
За всеки страничен наблюдател Хелион изглеждаше безгрижен. С тренирано изражение на непоносима скука се облегна на стената в балната зала. Черният официален костюм още повече изтъкваше силното му мускулесто тяло. Разбира се, още с идването си бе потърсил Джейн. Даже наруши етикета, като я покани за втори валс и после на танца преди вечерята, за да може да я придружи в трапезарията.
Сега сам се възпираше да не иска още. Репутацията му на донжуан не вредеше на актрисите и на леките жени. Но пречеше, когато се касаеше за уважавани госпожици. Злите езици можеха да разрушат репутацията на Джейн, ако той покажеше нещо повече от обикновен флирт.
По тази причина стоеше облегнат на стената, в лошо настроение и наблюдаваше ятото пауни, борещи се за вниманието на Джейн. Стисна устни. Изглежда жената насърчаваше глупаците, а те се разтапяха по нея.
Проклятие! Разрешаваше на лорд Стилуел да стои прекалено близко, а господин Томас й вееше с ветрилото право в усмихнатото лице. И онзи демон Тат, който с цялата си арогантност бе отхвърлил
