предупреждението му, се опитваше да я впечатли.
Хелион скърцаше със зъби от яд. Не че не уважаваше желанието й да си намери подходящ съпруг. Същото искаха всички момичета, които идваха в Лондон за сезона. Нито я винеше, че се радва на тълпата от обожатели след тъжните седмици, прекарани по тъмните ъгли. Трябваше да чувства известно задоволство от факта, че е победила обществото в собствената му игра. „Но ти я желаеш — промърмори един настоятелен глас — и не можеш да понесеш, че друг ще открадне невинността й.“
Със замислен поглед видя един момък, който в този момент се изчервяваше от ентусиазъм. Би трябвало да се срамува, че иска да прелъсти една девственица. В действителност, винаги се бе възмущавал от онези мъже, които прелъстяваха невинни девойки, а после ги изоставяха. Но не възмущение преобръщаше стомаха му в този момент, а една свирепа необходимост да прекоси салона, да метне като кукла госпожица Мидълтън на рамото си и да я отнесе.
— Хелион, бих искал да говоря с теб.
Грубият и нахален глас предизвика у него неприятно настръхване. Бавно се обърна и застана срещу единствения си жив роднина.
За един кратък миг си помисли да игнорира дребния пълен мъж. Никога не бе харесвал компанията на лорд Фалсдейл, дори и при най-добри обстоятелства. В момента обаче искаше само да го прати по дяволите, за да насочи отново вниманието си върху младата госпожица, която безочливо флиртуваше в другия край на претъпкания салон.
За нещастие, чичо му бе колкото глупав, толкова и упорит. Хелион знаеше, че няма да си тръгне, докато не хвърли в лицето му поредното си порицание, единственото нещо, заради което винаги го търсеше. Скръсти ръце на гърдите си и загледа натрапника с подигравателна усмивка.
— Фалсдейл, каква неочаквана чест! — възкликна. — А аз си мислех, че само нашествие на французите би те изкарало от леглото на подрастващата ти булка. Макар че, предполагам, на твоите години трябва да се въздържаш от силни преживявания.
Лицето на аристократа посиня от негодувание, въпреки че се опитваше с всички сили да запази достойнство.
— Не се прави на умник, Хелион. Никак не ми е забавно.
— Не съм изненадан: нищо не събужда чувството ти за хумор.
— И най-вече не ми е забавен последния скандал, който донесе на нашата фамилия.
— Скандал? — попита язвително.
— Не се прави, че не знаеш за какво ти говоря!
— Нямам ни най-малка представа. А и да ти призная, не ме интересува.
— Разбира се, че не! — възкликна Фалсдейл презрително, а червенината по лицето му се засили. — Какво ти пука, че семейството ти е в устата на хората? Ти винаги се радваш да хвърляш позор върху всички нас. Но го очаквах — баща ти беше същия неблагодарник.
С огромно усилие на волята Хелион успя да обуздае гнева си. Баща му бе платил скъпо за скандала си. Също и Хелион. Нямаше да даде на този самовлюбен глупак удоволствието да разбере, че е налучкал болното му място.
— Или си много смел, или си глупав, Фалсдейл — промърмори със смразяващо спокойствие. — Искаш ли да позная кое от двете?
Дукът се поколеба за момент. Можеше да го провокира и заплашва, но и двамата знаеха, че старецът не бе на висотата на своя племенник, което още повече го ядосваше.
— Отричаш ли, че си свързал името си с това на госпожица Мидълтън?
Хелион се усмихна студено. Разбира се, това трябваше да се очаква. Чичо му бе непоправим сноб.
— И защо да не го правя? Смятам, че е една очарователна млада дама.
— И не се срамуваш?
— Какво срамно има в това да се наслаждаваш на компанията на приятна и уважавана госпожица? Мислех, че ще се зарадваш. В края на краищата, посвети доста време да критикуваш връзките ми с пропаднали жени.
— Всички знаят, че се интересуваш единствено от парите й — обвини го.
Въпреки добрите си намерения, Хелион установи, че започва да побеснява.
— Само глупаците вярват безпрекословно на празните приказки, които се разпространяват из Лондон. И само най-наивните от тях биха взели за чиста монета подобни смехотворни глупости.
— Твърдиш, че наистина те привлича това момиче без красота и с потекло на търговец?
— А също така е и умна, смела и абсолютно откровена.
— Ставаш смешен.
Хелион присви очи и хвърли убийствен поглед на чичо си. Този претенциозен тъпак не бе достоен дори да произнася името на госпожица Мидълтън. Лично ще го прати по дяволите, ако й се подиграва.
— Внимавайте, чичо — предупреди го той.
Фалсдейл премигна. Можеше да почувства как напрежение между тях расте и с всяка минута става все по-опасно.
— Какво каза?
— Не позволявам на никого да критикува госпожица Мидълтън в мое присъствие. И още по-малко на теб.
— Ба! Не се преструвай, че изпитваш нещо към нея!
— Не се преструвам за нищо — поправи го. — Аз не само се възхищавам на госпожица Мидълтън, но и съм горд от честта да се наричам неин приятел.
— Невъзможно! Че тя е като плашило! Какво друго може да те привлича в нея, освен парите й?
Хелион знаеше, че само един удар в меката брадичка ще просне чичо му на пода. Даже премери дистанцията, но прецени, че единствено щеше да предизвика бъркотия. Имаше и по-добри начини да го победи. Подигравателната усмивка отново се върна на лицето му.
— А ти, естествено, разбираш от лов на зестри, нали, чичо?
Фалсдейл внимателно го погледна.
— Какво искаш да кажеш?
Младежът го огледа преценяващо.
— Кое, мислиш, привлича у теб едно младо момиче? Отпуснатия корем или птичия мозък?
Ударът уцели право в целта и старецът започна да трепери от яд.
— Някой ден ще отидеш твърде далеч, Хелион — процеди той през зъби.
— И тогава? — попита младежът небрежно.
— Тогава ще се разправя с теб веднъж завинаги.
Хелион щеше да се разсмее с цяло гърло при мисълта, че лорд Фалсдейл ще го победи по някакъв начин, но нещо встрани привлече вниманието му. Рязко се обърна и видя как Джейн напуска салона под ръка с господин Барнет.
— Проклятие!
— Какво става? — настоя нахално Фалсдейл.
Хелион го хвана за ръката и го приближи към себе си достатъчно, за да не остане никакво съмнение за обзелата го ярост.
— Върни се при женичката си, чичо, и не смей повече да се месиш в моите работи — го заплаши той. — Следващия път няма да съм толкова снизходителен.
При тези думи Фалсдейл пребледня.
— По дяволите, Хелион…
Младежът не му даде време да довърши. Бутна го настрана и започна да си пробива път в навалицата.
Какво й ставаше на тази жена, по дяволите? Не си ли даваше сметка колко опасно е да остава насаме с някой мъж? Макар че в случая се касаеше само за един ерудиран, сериозен и скучен джентълмен. За Бога! Та кой не би се възползвал от един миг насаме, за да опита от невинността й? Вътрешностите му горяха, докато забързано прекосяваше коридора. Нямаше и следа от двойката, но той не спря. Отваряше врата след врата и оглеждаше стаите. Вече в края на коридора стигна библиотеката и там откри Джейн, застанала в центъра на помещението.
