Подозрението се превърна в убийствена ярост, когато видя как Барнет внимателно прегръща Джейн и я целува. Заслепен от гняв, дори не си даде сметка какво прави, стисна го за гърлото и му фрасна един по носа. Мъжът нададе вой и се приземи на пода.
— Хелион, за Бога! — възкликна Джейн уплашено. — Спрете веднага!
Не си направи труда да се обърне. Само гледаше втренчено негодника, който се бе осмелил да докосне тази жена. Неговата жена.
— Върнете се в балната зала! — му нареди.
Барнет несигурно се изправи, все още с ръка на кървящия си нос.
— Чакайте, не можете…
— Върнете се в залата или се пригответе за среща на разсъмване.
Другият се олюля ужасен и за малко пак да се стовари на пода.
— Няма нужда от насилие — продума страхливо.
— Опасявам се, че съм доста жесток — подчерта Хелион със сериозен глас.
— Стига, Хелион! — обади се Джейн зад него.
Той продължи, все още, без да я поглежда:
— Следващия път, когато се опитате да останете насаме с госпожица Мидълтън, ще получите куршум в задника. Разбрахте ли ме добре?
— Аз… да, да. Разбрах.
Отстъпвайки към вратата, Барнет направи опит да се поклони на дамата и бързо излезе.
Едва тогава Хелион бавно се обърна. Страхуваше се да не е припаднала. Очакваше да я види ужасена от цялата сцена. Но, изненадващо, тя изглеждаше спокойна, с изключение на лекото изчервяване по бузите и решителния блясък в очите.
— Можете ли да ми обясните за какво бе всичко това? — попита тя.
— Нарани ли ви? — изръмжа, готов да последва Барнет и да го накаже и за най-малката драскотина.
— Разбира се, че не. Само ме целуна.
Хелион смръщи вежди и пристъпи към нея. Само целувка? Само една целувка?! Къде й беше умът?
— Този любовник има късмет, че не го удуших.
— Господин Барнет не е любовник, а уважаван джентълмен.
Хелион сви ръцете си в юмруци. Проклятие! Защо бе толкова спокойна? Мигар не разбираше, че е била обект на прелъстяване?
— Той ви доведе тук, нали? Това не е точно постъпка на джентълмен.
Девойката вдигна брадичка като жест на предизвикателство.
— За ваше сведение, аз го помолих да ми покаже библиотеката.
Хелион се обърка.
— Какво казахте?
— Разказа ми за египетската мумия, която наскоро е станала притежание на лорд Стануел и аз настоях да ми я покаже.
Искаше му се здраво да я разтърси, но се въздържа. За Бога! Смяташе тази жена за интелигентна, за най-интелигентната, която бе срещал някога. А сега този неин акт на глупост го порази. И ако не бе забелязал, че излизат от салона? Ако зависеше само от милостта на негодника?
— Това беше много глупаво, Джейн — укори я строго той. — Оставането насаме с него е като покана за интимност. Очаквам да сте си взела поука.
Далеч от мисълта за благодарности, тя стоеше с отпуснати до тялото ръце и го гледаше сериозно. Изглеждаше ядосана. Което бе нелепо, разбира се.
— Не съм глупачка, Хелион. Знаех какво ще се случи, когато помолих господин Барнет да ме придружи тук.
— Знаехте?
— Или поне това очаквах.
Той разтърси глава — не можеше да приеме, че Джейн съвсем съзнателно е разрешила на онзи мухльо да я докосва и целува.
— Искахте да ви докосва?
Тя се изчерви до корените на косите си.
— Да, така е, исках да ме целуне.
— Защо?
— Мисля, че е очевидно.
Очевидно? Единственото очевидно нещо бе факта, че би удушил всеки, който се осмели да навлезе в неговата територия.
— Обяснете ми, моля.
Джейн навлажни устни. Несъзнателният жест още повече възбуди Хелион, който вече не се побираше в кожата си от ярост.
— Не мога да си избера съпруг, без да съм сигурна, че ще си допаднем във всички аспекти на брака.
Преди да успее да се въздържи, Хелион пристъпи към нея и я хвана за раменете.
— Избрахте господин Барнет? — попита с дрезгав глас.
— Все още не.
— Но го целунахте?
— Да.
Пръстите му инстинктивно стегнаха схватката си. Тази вечер емоциите му бяха подложени на изпитание до краен предел. Първо неприятната среща с чичо му, а после и шокът да види Джейн в обятията на друг. Не можеше да мисли ясно. Приближи я още малко, колкото да усети топлината й, да успокои мъката в сърцето си.
— Сбъднаха ли се очакванията ви? — попита и положи ръце на талията й.
Тя го посрещна смело, но не можа да скрие нервността си пред настоятелния поглед.
— Беше… приятно.
Заля го вълна на облекчение.
— Приятно? Не е много положително мнение.
Тя се отдръпна от прегръдката му.
— Хелион…
— Накара ли ви да тръпнете, да стенете? — промърмори той.
После постави ръцете си на гърба й, за да я привлече към вече възбуденото си тяло. Джейн отвори широко очи като почувства желанието му.
— Хелион, стига!
Той продължи да мърмори с дрезгав глас:
— Накара ли ви страстно да го желаете? Молеше ли ви да сложите край на мъките му?
— Господин Барнет е един много уважаван и приятен човек — промълви тя.
Погледна го притеснено. Добре, помисли си той със задоволство и вече поуспокоен. Целувката на Барнет може и да е била приятна, но не я е разтърсила, не е разбунила най-тъмните й желания.
— Той не е за вас, Джейн.
— Аз трябва да реша това.
— Така ли мислите?
Джейн преглътна с усилие.
— Хелион, какво става?
Той си пое дълбоко дъх заедно с отчаяното желание да я има.
— Това — и започна да я целува с неудържима страст.
Глава 7
