завинаги.
Трябваше да танцува от щастие. Вместо това се бореше срещу задушаващия прилив на гняв в гърдите му. Нима госпожица Мидълтън смяташе, че толкова лесно ще се отърве от него? Че може да го освободи като обикновен слуга, заинтересован само от парите й? Приближи се до нея и я прониза с поглед.
— Така ли?
— Да — тя преглътна с усилие, опитвайки се да запази и малкото й останало спокойствие. — Вече постигнахме целта си — имам достатъчно кандидати, между които да избирам. Не е нужно да продължаваме фарса си.
Хелион издаде презрителен звук при това нелепо обяснение.
— Това няма нищо общо с глупавите ви претенденти. И двамата знаем, че нито един от тях не е достоен да стане ваш съпруг, макар че сте инат да го признаете. Искате да приключим сделката, понеже ви целунах и вие ми отговорихте.
Оцветяването по бузите на Джейн показа, че младият мъж има право.
— Не е вярно. Както вече ви казах, не е нужно…
— Сбърках за вас, госпожице Мидълтън — каза той.
— Какво?
— Мислех, че сте смела жена. Една от малкото, която е готова да посрещне всяка трудност с високо вдигната глава — устните му образуваха тънка линия — сега откривам, че в действителност сте страхливка.
Изумрудените й очи изпращаха огън, но тя успя да обуздае темперамента си. Много по-добре от него.
— Имате право на собствено мнение, разбира се.
— Кажете ми, скъпа — промърмори. — От какво се страхувате? От това, че ще ви съблазня или че сте неспособна да ме спрете?
— Нищо подобно — отрече тя през зъби.
— Не умеете да лъжете. Изпитвате ужас от случилото се между нас.
— Вашата арогантност не престава да ме учудва, господин Колфилд.
Без да обръща внимание на тълпата в балната зала, Хелион протегна ръка да погали шията й. Като опитен съблазнител вече бе открил най-чувствителното й място.
— Не смятате ли, че разбирам кога една жена желае целувките ми?
— Единственото ми желание е да си намеря подходящ съпруг.
Усмихна се, като я усети да настръхва при бавната чувствена милувка. Да, това е мястото.
— Лъжкиня.
Тя се облегна на стената и прехапа долната си устна.
— Това е абсурдно. Ще имате парите, които ви обещах. Нашето споразумение свърши.
Хелион притвори очи. А, не. Не е свършило. Нима смяташе, че той наистина ще й позволи да се отдаде на някой негодник, интересуващ се само от богатството й? Че ще наблюдава от далеч как някакъв самовлюбен глупак с непохватни ръце потъпква пламенната й невинност? Да бъде свидетел на това как независимостта й угасва под грубостта на един съпруг, който очаква само послушание? Ще се остави да го обесят, преди да допусне такова престъпление! Тя се нуждаеше от съпруг, който наистина да цени уникалните й качества. Някой, който да я уважава и обожава. Мъж, който да задоволява пламенната й страст. Някой… като него.
Мисълта го разтърси като мълния и го остави зашеметен.
Той? Женен? За тази намусена жена, която го третира като лакей? Самата идея би трябвало да го накара да избяга през най-близката врата и да се заключи в стаята си, докато му мине пристъпа на лудост. Не искаше да се жени! Не желаеше да се свърже за цял живот с една съпруга, която ще иска близост, каквато той не бе способен да даде. И още по-малко с някакво си момиченце, което дори не бе влюбено в него.
Тогава защо, по дяволите, се усмихваше?
Глава 8
Скъпо дневниче,
Мъже! Има ли по-неразбираеми същества? Имат цялата власт и свобода на света. Получават добро образование и заемат постове, от които могат да променят хода на историята. Могат да станат артисти, поети, изследователи. Не са ограничени от безброй досадни условности. И въпреки всички славни възможности, те избират задкулисните игри в парламента, прекарват безцелно времето си в игрални салони и публични домове, уважават повече негодника пред интелектуалеца.
Но най-смущаващо, разбира се, е поведението им към жените. Как е възможно един мъж в определен момент да е очарователен съблазнител, а в следващия — да се превърне в арогантен негодник? Как може днес да се държи като разумно човешко същество, а утре — като душевноболен?
Как може да се преструва, че ти е приятел, а после внезапно да се превърне във враг?
Предатели. Изменници. Отвратителни, проклети… мъже.
Изправена между сенките, които с нетърпение очакваше да напусне в началото на сезона, Джейн наблюдаваше танцуващите двойки с цинизъм. Как толкова бързо бе изпаднала в немилост? Преди по-малко от седмица бе приключила споразумението си с Хелион. Само пет кратки дни от онази вечер, в която той я изостави по средата на бала. Обществото можеше и да е непостоянно, но това бе нелепо.
Къде отидоха всички онези настоятелни обожатели, които я уверяваха във вечна любов? Които се кълняха, че биха умрели, ако не получат поне един валс? Които й обещаваха целия свят само срещу една усмивка? Всички сякаш бяха забравили името й. Не търсеха вниманието й. Отново се бе превърнала в невзрачната и обикновена госпожица Джейн Мидълтън. Девойката, забравена в ъглите, заразната за обществото.
Ядосано отвори ветрилото от слонова кост.
— Всички да вървят по дяволите — процеди през зъби.
— А, Джейн, колко хубаво! Май имаш същия късмет като мен: придружиха те вежливо до този тъмен ъгъл — каза Ана, опитвайки се да повдигне дълбоко изрязаното си деколте. Тя се срамуваше от щедрия си бюст, без значение колко пъти Джейн бе изказвала женската си завист. — Лейди Валанс те увери, че това е идеалното място да наблюдаваш тържеството, понеже е далеч от задушаващото множество, нали?
Джейн смръщи вежди с огорчение, не искаше да си спомня колко умело я заточиха тук.
— Предупреждавам те, че съм в лошо настроение, Ана.
Една иронична усмивка цъфна на лицето на приятелката й.
— Така си и мислех, съдейки по червения цвят на бузите ти.
— Червен ли?
— Розов? Тъмночервен? — Наклони главата си на една страна. — Ядосано розов?
— Ядосано розов? — Джейн облещи очи. — Това изобщо не е цвят.
— Разбира се, че е. Нашият уважаван принц го потвърди.
— Колко смешно! — Джейн продължи да наблюдава усмихнатите двойки наоколо. — Не се изненадвам, че Лондон ми се вижда толкова скучен — пълен е с шутове с празни глави.
Замълчаха. После Ана се приближи, за да не я чуят околните.
