се долепи до стената. После бавно се приближи към отвора, сграбчи натрапника и го дръпна навътре. Чу се сподавен писък.
Ана Халифакс се изчерви от срам, докато той се хилеше насреща й.
— Добре, добре, да видим какво имаме тук?
— Господине! Почти умрях от страх!
Бидълс я погледна развеселен.
— Знаете ли, скъпа моя, тъкмо си търсех някоя услужлива дама да ме отърве от скуката. — С рязко движение затвори вратата и я хвана през кръста. Идеята да търси други забавления се изпари. Какво по- забавно от това да провокира едно същество, което не само разпалваше страстите му, но и интригуваше ума му? — Кажете ми, моя сладка Ана, последвахте ме с намерението да подслушате разговора ми, нали?
— Аз… — Нервна и засрамена, девойката притисна ръце към гърдите си. — Не, разбира се.
Той се усмихна при вида на големите й уплашени очи.
— Добре. Значи сте тук с една определена цел.
Момичето навлажни устни по начин, който му се стори много съблазнителен.
— За каква цел говорите?
Бидълс измърка като котка, докато притискаше апетитното й тяло.
— Очевидно ме последвахте с намерението да си откраднете няколко целувки. Отлична идея. — Задържа дъха си, като видя пламъка на желание в сините очи. — О, да, много ми харесва.
Глава 9
Скъпо дневниче,
Трябва да поправя предишното си твърдение: не мъжете са най-странните същества, а жените.
Няма значение колко разумна и независима е една жена, накрая винаги става жертва на глупавите си емоции. Ако някой очарователен господин й обърне малко внимание, тя започва да трепери от щастие. А ако въпросният мъж е специалист в изкуството на съблазняването, трябва само да я вземе в обятията си, за да загуби тя и малкото й останал разум.
О, да. Без съмнение жената е най-странното и неразумно същество на земята.
Хелион не направи нищо, за да скрие изгарящото желание, което изпитваше от доста време насам. Нямаше да успее, дори и да искаше. По дяволите, не бе светец! Нощ след нощ се бе измъчвал от спомена за сладките устни на Джейн, за топлото и меко като коприна тяло. Помнеше до най-малката подробност как извивките й точно прилягаха на тялото му. И, разбира се, онези чувствени звуци, които издаваше, когато целуваше шията й.
Но най-вече се разтапяше от удоволствие при спомена за срамежливите й ласки в отговор на неговите. Бе свикнал с жени — експерти в изкуството на съблазняването, опитни куртизанки с ексцентрични вкусове, изобретателни вдовици — майсторки в прогонването на скуката. Кой можеше да предположи, че непохватните и несигурни милувки на една девственица ще го държат буден по нощите, изгарящ от желание?
Вдъхна дълбоко от сладкия аромат на пролет и притисна настоятелно бедрата й към възбуденото си тяло. Благодари на Бога, че вече бе решил да се ожени за нея. В противен случай трябваше да го затворят в лудница.
— Джейн… мое прелестно дяволче — промърмори с дрезгав глас. — Да намерим някое по-закътано място.
Девойката потрепери, докато той извиваше тялото си срещу нейното.
— Какво?
Чувствената атака продължи с нежни целувки по шията й.
— Не можем да останем в градината. На мен не ми пука кой ще ни види, но мисля, че ти няма да останеш равнодушна — езикът му оставяше влажна диря върху пламналата й кожа. — Освен това си представям по-приятни места за задоволяване на нашите желания.
Внезапно я усети да се стяга в ръцете му. Всъщност, не очакваше, че ще се остави да я завлече в леглото си. Тя наистина вярваше, че привързаността и страстта вървят заедно, не би се задоволила с по- малко. И въпреки че мозъкът приемаше отказа, тялото му се бунтуваше при мисълта, че го очаква поредната нощ на горещи и незадоволени сънища.
Джейн се опита да се отдръпне, за да го погледне предпазливо.
— Моля те, Хелион, пусни ме — постави умоляващо ръце на гърдите му.
Той си напомни, че първо трябва да спечели доверието й, преди да заслужи невинността й, и я пусна с нежелание. Но от предпазливост остави ръцете си около нея. Не искаше да избяга от него и пак да се скрие зад стените на дома си.
— Но, малката ми, точно когато взе да става интересно — настоя. — Не мислиш ли?
Тя стисна ръце върху гърдите му. Очите й бяха широко отворени и блестяха от желание.
— Не… не искам това.
— Знаеш ли? Мога да те накарам да си промениш мнението — с върховете на пръстите си проследи извивката на гърба й и улови потрепването й. — Случващото се между нас е много силно.
Джейн го наблюдаваше как се опитва да контролира изгарящото го желание.
— Знам, че можеш. Но няма да го направиш.
Той се усмихна пред инстинктивното доверие в неговото благородство. Странно. Не се мислеше за особено благороден.
— Не, няма да го направя. Не и докато не се уверя, че и ти го желаеш… — Хелион постави ръка на гърдите й и усети бесния ритъм на сърцето — … тук. — Отново започна да се възпламенява, но си заповяда да спре. По негово мнение да си джентълмен бе доста неприятно, дори стигаше до мъчение. — Без значение колко безсънни нощи ще прекарам. Не искам да съжаляваш, когато станеш моя.
— Аз… — бе очевидна борбата й да се контролира. — Не! Това е лудост! Няма да позволя да ме съблазниш. Ще принадлежа само на съпруга си.
Хелион се трогна — нещо неочаквано, тъй като не се смяташе за лицемер. Напротив. Беше светски човек, познаваше отблизо съпружеската невярност. За Бога, дори се смяташе за задължително поддържането на дискретни авантюри, за да си в крак с модата. Хелион се зарадва, че Джейн ще бъде вярна на съпруга си. Усмихна й се нежно.
— Знам, че честта е много важна за теб, Джейн. Едно от качествата, заради които ти се възхищавам. Повярвай ми, един мъж не предава лесно съдбата си в ръцете на жена, готова да се поддаде на първия чаровник.
След тези откровени думи се проточи напрегнато мълчание. После очите й станаха огромни от изненада.
— Хелион?
— Да, любов моя?
Джейн смръщи вежди.
— Да не си пил?
Той се засмя.
— Все още не. Но мисля, че ще го направя, преди да свърши нощта. Открих, че незадоволеното желание е много по-неприятно, отколкото си мислех. Не само ме държи в лошо настроение, но и прави
