нощите ми дълги и противни.
Различни чувства пробягаха по лицето на Джейн, осветено от лунната светлина: объркване, недоверие, смущение.
— Какво искаш от мен, Хелион? — успя да попита с едва доловим глас.
— Какво искам? — Нарочно направи пауза и бавно огледа слабата й фигура. — Искам теб. Искам малкото ти прелестно тяло, искам бързата ти мисъл и проницателния ти ум. Странните ти навици и изненадващите способности. Искам те цялата.
Без предупреждение тя се отскубна от прегръдката му и го загледа втренчено, с неочаквана злоба.
— Шегуваш ли се с мен?
Хелион вдигна вежди.
— Ще ти бъда благодарен, ако ме вземеш на сериозно. Никой мъж не иска любимата му да го смята за смешник.
Джейн се отдалечи, сякаш се страхуваше да не я прегърне отново.
— Аз… моля те да не се подиграваш с мен, Хелион. Никак не е забавно.
Усмивката му изчезна, като си даде сметка, че е докоснал най-уязвимото й място. Въпреки изключителната си интелигентност и независимият си дух, Джейн страдаше от липсата на увереност, че може да е привлекателна за мъжете. И положението не се бе подобрило след идването й в Лондон.
— За умна жена разсъждаваш доста глупаво, зверчето ми — каза й нежно. — Би трябвало да знаеш, че не се шегувам. Всъщност, се опитвам да те ухажвам според етикета. И изглежда, че не го правя много добре.
Джейн го погледна сериозно.
— Това е абсурдно.
Усмихнат, Хелион погали бузата й. В дъното на душата си бе благодарен, че Джейн не осъзнаваше красотата си и не я използваше като средство за манипулиране на околните. От друга страна започваше да подозира, че съпротивата й ще подложи търпението му на сериозна проверка.
— Трябва да ти кажа, че реакцията ти е жесток удар върху гордостта на един мъж, скъпа моя. Признавам си, нямам много опит в изкуството на ухажването, но наистина ли съм толкова ужасен?
— Абсурдно е да ме ухажваш. Вече ти казах — ще ти дам парите, както бях обещала.
Хелион не бе подготвен за необяснимата ярост, която го обзе.
— Не го прави.
Тя не разбираше причината за гнева му.
— Какво?
Хелион хвана здраво брадичката й и каза сурово:
— Готов съм да понеса всякаква обида. Доста от тях ще бъдат заслужени. Но няма да ти позволя сама да се обиждаш.
— Но…
— Не — прекъсна я безмилостно. — Не знам защо си мислиш, че единственият ти чар са парите. Но позволи ми да ти кажа, че докато повечето мъже търсят външна красота и мимолетна страст, малка част от нас предпочитаме интелигентните жени с твърд характер. И сме достатъчно мъдри, за да различим истински значимото от изкуственото.
Джейн не можеше да се отърси от зашеметението си.
— Наистина искаш да ме ухажваш?
— Това е традиционния начин да се сдобия със съпруга, мисля.
— Съ… пруга?
— Искам да се оженя. Толкова ли е чудно?
— Небеса! Разбира се!
— Защо?
Джейн си пое дълбоко въздух.
— Добре. За начало — ти не искаш да се жениш. Чух думите от собствените ти уста. Каза, че нямаш намерение да се оковеш за някоя жена.
Хелион преглътна с усилие. Проклятие! Вече достатъчно му тежеше репутацията на донжуан, за да търпи и обвиненията й за отвращението си към брака. Битката да я убеди в искреността си ставаше все по-жестока.
— Беше вярно, докато не се запознах с една коварна, но изключително желана жена — прошепна с изкусителен глас. Много внимателно пусна брадичката й и я погали по лицето. — Сега идеята не ми се струва непоносима. Дори вече е толкова привлекателна, че не мога да й устоя.
Започна да си мисли, че се появява желание в очите й, когато тя внезапно се отдръпна.
— Не! — възкликна решително.
— Какво?
— Не ти вярвам.
На устните му бавно изгря дяволита усмивка. Съществуваха само двамата под лунните лъчи и аромата на рози. Направи крачка към нея, целия настръхнал от желание.
— Добре, готов съм да те убедя в искреността си. Нищо няма да ми достави по-голямо удоволствие.
Предчувствайки намерението му, Джейн отстъпи още една крачка назад и почти падна върху близкия розов храст.
— Хелион, спри веднага.
Той се усмихна доволно. Достатъчно, трябваше да приключи с недоверието и паниката й. Погледна я твърдо в очите. Нямаше да й позволи да излезе от градината, без да повярва, че целта му е не друга, а да спечели сърцето й.
— Ще бъдеш моя съпруга, не се съмнявай — заяви убедително. — Можеш да протестираш колкото искаш или да лъжеш самата себе си, че не съм единственият в цял Лондон, който може да бъде твой съпруг. И те предупреждавам: не се оставям лесно да ме разубедят. И няма да се съглася само на обикновено приятелство — прекалено силно те желая за това. С времето ще приемеш, че мога да те направя много по-щастлива от всеки друг.
Джейн пребледня при твърдата му декларация.
— Аз… трябва да се връщам в салона — измърмори накрая.
Хелион отвори уста. Искаше да настоява тя да приеме неизбежното си бъдеще като негова съпруга. Може и да е инат, но не би могла да се противопостави на неговата решителност. Но видя колко е развълнувана и задържа думите си. По-добре да й даде време да свикне с мисълта, че ще е негова. Макар, че тялото му протестираше при тази идея, а пулсиращата му мъжественост не разбираше защо трябва да чака.
— Ще те придружа.
— Не, — отговори тя и продължи да върви по пътеката — не е необходимо.
— Много добре знам, че не е необходимо. Просто искам да го направя.
Джейн му отправи умоляващ поглед. Той промърмори някакво проклятие и сдържа желанието си. Скоро щеше да бъде негова. Със сърце, душа и тяло. Тогава ще се отдадат на страстта до пълно засищане.
— Много добре. Но не си мисли, че можеш да избягаш за дълго, любов моя. Съдбата ти бе подписана в мига, в който се приближи до мен с благословената си оферта. Моя си.
Тя ококори очи, но с присъщата си смелост възвърна самообладанието си и с леко несигурни стъпки се отдалечи по пътеката. Хелион усмихнато й позволи да избяга. Както я бе предупредил, не можеше да се скрие от него. Вече не. Бе я избрал за своя съпруга. Бъдещето им бе решено, дори и Джейн още да не го приемаше.
Ана издаде тих стон, докато опитният Бидълс оставяше влажни целувки по шията й. Напълно объркана, опита да се убеди, че не това е причината да го последва.
От момента, в който той изчезна по посока на библиотеката, тя знаеше, че е намислил нещо лошо. Всъщност той винаги бе забъркан в нещо подло. Но в този случай поведението му бе по-недостойно от обичайното. Подозренията й се потвърдиха, когато го видя да влиза в библиотеката. Какво искаше лорд Бидуел от един обикновен търговец? Само да си поговорят? Или търсеше информация за господин
