фантазии. — Надявам се само да не ме избягваш така, когато се оженим. Предпочитам да си представям сцена, в която сме прегърнати пред камината, а не друга, където те търся из цялата област.
Тя задържа дъха си и го погледна с неодобрение.
— Не съм казала, че съм съгласна да ти бъда съпруга.
— Но ще го направиш, неизбежно е.
— Няма нищо неизбежно — предизвика го тя. — Особено, когато става дума за моя бъдещ съпруг.
Той отвърна с подигравателна усмивка:
— Ако това те успокоява, продължавай да мислиш така.
— Нека Бог да ми прати търпение! Наистина си…
— Арогантен? Невъзможен? Очарователен? — предложи той.
Зелените очи светнаха, но чувството й за хумор надделя и тя се усмихна.
— Глупав.
— Може би — погледът му слезе надолу, където палецът галеше устните й. Грешка. В представите му тези подлудяващи устни се притискаха към неговите, целуваха шията и хапеха леко гърдите му. За момент тя се спираше на зърната му, за да продължи после по напрегнатите мускули на стомаха и надолу… Проклятие, проклятие, проклятие! Рязко отхвърли образа, за да не се възбуди напълно. С усилие насочи мислите си към нещо по-безопасно. — Казват, че всички мъже се превръщат в глупаци веднъж в живота и единственото лечение е брака. Държиш решението в ръцете си, скъпа моя.
Тя изглеждаше объркана и нервна.
— И… защо искаше да ме видиш?
— Ами — гледаше я със загадъчна усмивка, — имам изненада за теб.
Усети я как се напряга под пръстите му.
— Изненада? За мен?
Не очакваше писъците на радост, с които го даряваха любовници при вестта за изненада. Нито страстните целувки, които веднага получаваше. Но не бе и нужно Джейн да го гледа с такова подозрение.
— Не ме гледай така — каза сухо той. — Нямам специално разрешение за женитба, скрито в джоба, нито ще те отвличам, колкото и да ме блазни идеята.
— Какво е?
— Няма да е изненада, ако ти кажа.
Тя прехапа несъзнателно долната си уста, търсейки по лицето му някакъв знак.
— Тогава къде е?
— Това също е част от изненадата.
— Нима очакваш да ти позволя да ме заведеш Бог знае къде, за неопределено време, без да се притеснявам?
Хелион взе ръцете й в своите и я погледна в очите.
— Очаквам да ми се довериш.
Зъбите на Джейн продължаваха да измъчват долната й устна. Очите й потъмняха.
— Не знам дали ще мога.
Хелион го усети като удар в корема. Винаги бе избягвал връзките, които изискваха доверие в другия. Те носеха със себе си и други отговорности, а той не ги желаеше. А сега се бореше да докаже, че е достоен за доверието й.
— Джейн, моля те поне веднъж да ми се довериш — настоя с дрезгав глас. — Как ще знаеш дали можеш да ми вярваш, ако не ми дадеш възможност?
— Аз…
— Моля те, любов моя.
Хелион задържа дъха си, докато Джейн се бореше със себе си. Здравият разум й нашепваше да не прекарва нито един миг насаме с него. Като прословут чаровник можеше да се възползва и от най-малката слабост. Но в същото време бе любопитна. И в нея се зароди едно предателско желание да бъде с него.
Накрая въздъхна дълбоко и вдигна предизвикателно брадичка.
— Много добре, Хелион. Но те предупреждавам, че ако това е някаква клопка, ще съжаляваш.
Заля го облекчение и се засмя. Първата схватка бе спечелена. И без проливане на кръв. Е, и това ако не е добро предзнаменование за бъдещата битка!
— Смятай ме за предупреден, скъпа. Хайде!
Глава 11
Скъпо дневниче,
За двадесет и три години мисля, че съм опознала тялото си. Знам, че е прекалено слабо и лишено от привлекателни извивки. Движи се с енергично нетърпение, без значение колко пъти практикува елегантна походка. С две думи, повече е функционално, отколкото красиво. Но се научих да го приемам и да ценя доброто здраве и силното телосложение, с които съм надарена.
Обаче, когато Хелион нахлу в живота ми, си дадох сметка, че тялото може да се превърне в предател, че отказва да изпълнява заповедите на мозъка. Достатъчно е той да е наблизо и сърцето ми бие в лудешки ритъм, дланите ми се изпотяват и треперят с копнеж. Дори на моменти трябва да си напомням да дишам.
Джейн седеше на края на седалката, потопена в напрегнато мълчание. Призна пред себе си, че не бързият ход на конете бе причината за нейния страх. Нито посоката, която бяха поели — покрайнините на Лондон. Ако наистина искаше да се ожени за нея, никога нямаше да предизвика скандал, който да съсипе репутацията й. Истината бе, че не можеше да остане спокойна в близост до този мъж.
Всяко движение на екипажа я подхвърляше към силните му бедра. С всяко вдишване получаваше и доза от аромата му, мъжки и топъл. И въпреки, че бе забила поглед напред, усещаше очите му да оглеждат профила й. Тялото й изгаряше от срам, мускулите й се напрягаха, а сърцето й щеше да излезе от гърдите.
Проклятие! Сигурно бе полудяла, след като се остави Ана да я убеди да му даде възможност.
Вярно е, че харесваше компанията му и неговата изобретателност. Оценяваше способността му да се отнася с нея като с независима и интелигентна жена. И бе поласкана (човешко е все пак), че е привлякла интереса на най-желания от всички жени на Англия мъж. Божественият Хелион искаше да се ожени за нея! За Джейн Мидълтън — жената, която винаги отстраняваха и забравяха. Жената, която не канеха на танц или на разходка в градината. Жената, която съжаляваха. Без съмнение, този късмет би трябвало да й повдигне самочувствието.
Но да разглеждаш рационално Хелион като възможен кандидат бе едно, а друго — да седиш до него с треперещо тяло. Как да прецени разумно, когато мислите й я водеха по непродуктивни пътища? Пътища на страсти и удоволствия.
Джейн вече знаеше, че го иска като любовник. Но дали можеше да й бъде и другар, доверен приятел? Време беше да действа разумно.
— Колко още ще пътуваме? — попита, като се опитваше да изглежда спокойна.
Разбра, че усилията й са напразни. Негодникът знаеше как сърцето й се блъскаше да излезе от гърдите,
