— Да, виждам — продума накрая, докато се настаняваше на луксозното канапе с все още усмихнато изражение.
— Какво виждаш?
— Или е чудо, или трагедия. Времето ще покаже — облегна се назад. — А сега ми кажи защо дойде да ме видиш тази сутрин. Не е, за да получиш благословията ми, нали?
Хелион опита да се успокои. Разбираемо бе объркването на приятеля му. По дяволите, и той бе объркан. И се нуждаеше от помощ, въпреки че бе прекалено горд, за да я поиска.
— В действителност, за поздравления е още рано — призна през зъби. — Тя още не е приела.
— Ба! — Бидълс направи презрителен жест. — Техническа подробност. Не смяташ, че е толкова глупава, за да ти откаже, нали?
Хелион се усмихна без желание.
— Госпожица Мидълтън е много упорита и хич не я интересува, че съм доста желан кандидат. Дори мисля, че това е една от причините, които я карат да се колебае в искреността ми. Не може да повярва, че наистина искам да е моя съпруга.
— Упорита, а? Това може да се окаже проблем — съгласи се Бидълс. — Преди известно време открих, че упоритите жени са ужасно трудни за дресиране.
— Откри? Скъпи Бидълс, за какво говориш?
Изненадан, ексцентричният джентълмен примигна объркано.
— Нищо, само една жена, с която се запознах и която притежава същото качество. Но сега говорим за теб и твоите проблеми. Разкажи ми какви са ти плановете, за да накараш госпожицата да те приеме.
Хелион устоя на изкушението да подразни приятеля си. Би било удоволствие да се запознае с жената, успяла да го впечатли. Но трябваше да го остави за друг път, когато ще може спокойно да се наслаждава на удоволствието да види Бидълс, страдащ по някоя жена.
— Нямам план — призна със съжаление. — Забелязах с огорчение, че има съществена разлика между това да съблазняваш жена и да ухажваш невинна госпожица. И по-специално някоя, която няма интерес към традиционните похвати при едно нормално ухажване.
Бидълс постави ръце под брадичката си.
— Сигурен ли си, че не й харесват?
— Поне моите опити не я вълнуват.
— Когато си е мислела, че вниманието ти е част от споразумението ви. Би била глупачка да се остави на чара ти, преди да я информираш за намерението си да се жениш.
— Не ми повярва и след като й предложих. Всъщност, избяга, като че ли се страхуваше да не се зарази.
— Добре де, не можеш да я виниш. Несъмнено офертата ти я е заварила неподготвена — опита се да го успокои Бидълс. — Както и мен.
— Може би. — Пръстите му неспокойно потропваха върху облегалката на дивана. Не му харесваше това усещане за несигурност. Не бе свикнал да го изпитва. — Тогава смяташ, че тя ще приеме вниманието ми, когато разбере, че намеренията ми са сериозни, така ли?
Бидълс сви рамене.
— За нещастие е невъзможно да бъдем сигурни. Госпожица Мидълтън не е от хората, които подаряват с лекота сърцето си, не и когато става въпрос за известен донжуан.
— Голяма помощ, няма що! — изръмжа Хелион. — Да не би да предлагаш да я отвлека?
— Не мисля, че е нужно нещо чак толкова драстично — усмихна се Бидълс. — Поне засега.
— Тогава какво, по дяволите, да направя?
— Ще я накараш да се влюби в теб.
Хелион премигна слисано.
— Какво?
— Всяка девойка си мечтае за нещо романтично — обясни спокойно Бидълс.
— Не и в случая на Джейн — отвърна упорито. — Прекалено е предпазлива, за да се остави да я съблазнят. Първо трябва да спечеля доверието й, преди да я заведа в леглото.
— Нямах това предвид. Или поне не само това.
— А какво тогава?
— Искам да кажа, че трябва да си романтичен, по нетрадиционен начин.
Хелион направи ужасена гримаса.
— Искаш да кажеш да й рецитирам безсмислени стихчета и да падна в краката й като някой глупак? Не бих могъл. Освен това, Джейн ще ме прати в някоя лудница.
— Не. Трябва да помислиш какво й доставя удоволствие, какво я кара да се смее, от какво се интересува. Бъди непредвидим. Затрупай я с изненади, да не знае какво да очаква в следващия момент — неочаквано пламъче блестеше в светлите му очи. — Така поне ще я завариш неподготвена, за да я заведеш в леглото си.
Въпреки, че не бе особено убеден, че тази стратегия ще подейства, Хелион накрая се съгласи. Струваше си да опита. И ако не подейства, ще трябва сериозно да обмисли идеята за отвличането. Или да я завлече до леглото си и да не я пуска, докато не признае, че той е единствения мъж за нея.
— Много добре. Давай да решим как да накараме госпожица Мидълтън да се влюби в мен, така че да падне в ръцете ми на път към най-близката църква.
Три дни по-късно Хелион най-накрая бе подготвен да атакува бъдещата си годеница. Облечен в яркосиньо сако и светли панталони, помоли да докарат екипажа му. Къщата на Джейн не бе много далеч.
— Добър ден, Рийвс — поздрави майордома. — Госпожица Мидълтън вкъщи ли си е?
Възрастният слуга поклати отрицателно глава.
— Страхувам се, че не, господине. Много рано излезе на разходка в парка. Трябва да се прибере всеки момент, ако желаете да я изчакате.
Една идея накара Хелион да се усмихне. Трудната част на плана му бе да отдалечи Джейн от закрилата на дома й. Можеше да бъде много упорита, когато си го поставеше за цел. И макар, че бе склонен дори да я метне на рамо и да я отнесе, предпочиташе да пробва първо други методи. Нали трябваше да е романтичен. Сега му оставаше само да я намери и да започне атаката.
Направи знак на кочияша си и се отправи към парка. Едва прекрачил портала, забеляза слабата позната фигура. Бе облечена в обикновена сива рокля, на главата й се поклащаше грозна сламена шапка и крачеше срещу него, без да го забелязва. Спря екипажа и я изчака да се приближи.
Джейн продължаваше да крачи по пътеката с наведена глава, вглъбена в мислите си. Той развеселено се раздвижи на седалката. За Бога, нямаше никаква грация на обличане, помисли с усмивка. Сивото не отиваше на тена й, нито пък подчертаваше прекрасните й изумрудени очи. А и една дама със стил никога не би сложила тази шапка, която по-подхождаше на някоя млекарка. И въпреки това, му доставяше огромно удоволствие да я наблюдава. И не бе само физическа наслада, макар да я желаеше до болка, а и някаква странна топлина подслаждаше сърцето му. Тази жена му даваше нещо, което не бе получил от никоя друга — душевен мир и едно дълбоко усещане за сигурност, за които дори не знаеше, че копнее.
Блясък на задоволство светеше в тъмните му очи, докато я чакаше да стигне портала. Тогава с грацията на пантера скочи от екипажа и тихо я приближи.
Все така замислена, Джейн не забелязваше присъствието му. Чак когато бе на няколко крачки, рязко вдигна глава и го видя.
— Добър ден, любов моя — поздрави я.
— Хелион… — Имаше радостна носталгия в очите й или поне на него така му се искаше. — Какво правиш тук?
— Търсех те, разбира се.
— Аха — събра ръце пред полите си, — и защо?
Той я погали по бузата и вдиша от аромата на кожата й.
— Изглежда, че напоследък ми е станало навик — промърмори, докато гледаше устните, които терзаеха нощите му. Скоро, обеща на измъченото си тяло. Скоро тези устни ще изпълнят всичките му еротични
