— Не знам какво да мисля, Ана.
— Добре, какво точно ти каза?
Джейн направи кратка пауза и после започна разказа си за вълнуващата среща в градината. Е, пропусна частта с целувките, но някои неща бяха прекалено лични за споделяне, дори и с най-добрата приятелка. Когато свърши, Ана избухна в смях.
— Е, добре, изглежда не се шегува. Напротив, бих казала, че е твърдо решен да се ожени за теб.
Думите на приятелката й не донесоха успокоение на Джейн. По-лесно щеше да приеме предложението на Хелион за лоша шега, отколкото да размисли сериозно върху него.
— Но защо?
— Защото те обича и ще те направи щастлива, може би?
Джейн въздъхна отчаяно.
— Точно там е проблемът.
— Какво искаш да кажеш?
— Как една жена може да знае какво крие мъжкото сърце? Как да разбере дали интересът му е истински, или иска да я измами?
— Питаш грешната жена, Джейн. Единственото, което знам за мъжете, е, че са пратени на земята да ни объркват и измъчват.
— Да, вярно — тъжно се съгласи.
Замълчаха за малко, после Ана се приближи и сложи ръка на рамото й.
— Джейн, от какво се страхуваш?
— Не разбирам мотивите на Хелион. Може да има всяка жена. Защо иска да се ожени точно за мен?
— А има ли значение? — Ана стисна рамото й. — Дойде в Лондон да си търсиш съпруг и успя да впечатлиш най-трудния за хващане кандидат. Защо търсиш проблеми, като се опитваш да разбереш мотивите?
— То е очевидно.
— Не те ли привлича?
Джейн се изсмя малко пресилено.
— Една жена трябва да е умряла, за да не я привлича Хелион. Точно заради това.
— Какво искаш да кажеш?
— Само глупачка би пожелала един донжуан за съпруг — отговори, като се опитваше да овладее гласа си. — Дойдох в Лондон, за да намеря мъж, с когото да споделя живота си в Съри. Някой, който ще се занимава с имението, ще изпитва същия интерес към бизнеса. Но най-много искам да е някой, който ще ме обича достатъчно, за да създаде семейство с мен.
Ана се усмихна загадъчно.
— И защо си толкова сигурна, че Хелион не може да ти даде всичко това?
— Хелион? — За момент Джейн си помисли, че приятелката й е пияна. Или е прекарала прекалено много време в компанията на лорд Бидуел. Без съмнение, нещо бе отнело интелигентността й. — Той е градско чедо. Ще бъде нещастен в провинцията, където развлеченията ще му бъдат сведени до няколко досадни съседски събирания. Колко време, мислиш, че ще изкара, преди да умре от скука? Преди да се върне в града и да си намери по-интересни занимания?
— Джейн — Ана отново й стисна рамото, — осъждаш го, без да му дадеш възможност да ти обясни, защо иска да се ожени за теб. Може би се е уморил да живее като донжуан. Може душата му да копнее за семейство. Не трябва ли поне да му дадеш възможност да опита?
Джейн си спомни колко се развълнува, когато Хелион й разказа за родителите си. Било е ужасна загуба. И болката да бъде принуден да живее с чичо си го караше да се срамува. В онзи момент тя усети колко е самотен. Самота, която отекна в собственото й сърце. Възможно ли бе да търси някого, с когото да сподели живота си? Щеше ли да се откаже от екзотичните любовници и игралните домове и да се превърне в съпруг и баща? Изглеждаше невероятно, все едно да очакваш пантера да стане домашно коте.
По гърба й полазиха тръпки. Дойде в Лондон в търсене на съпруг — сигурен, спокоен и надежден. Глупаво ли бе да се върне у дома с един донжуан — елегантен, неспокоен и божествено красив? Да, би било много глупаво. Но и изкушаващо.
Като забеляза, че приятелката й я гледа все по-обезпокоена, Джейн каза:
— Не е толкова просто, Ана.
— Нищо не е просто — погледна я с тъжна усмивка. — Само предлагам да му дадеш възможността да те ухажва. Какво лошо има? Ако решиш, че не става, можеш да му откажеш. А междувременно ще се насладиш на уменията му на експерт.
Джейн откри, че няма отговор. Не бе добра идея Хелион да нахлува в спокойния й и разумен живот, в това беше сигурна. Но — и това много я дразнеше — не можеше да определи защо се страхуваше. Вместо това си припомни каква уязвимост имаше в очите му.
— Не знам, Ана — промърмори несигурно.
— Само мисли, преди да направиш нещо, за което после ще съжаляваш.
— Мислиш да се жениш за момичето?
Хелион не можа да предотврати една подигравателна усмивка като видя обърканата физиономия на Бидълс. Когато реши да потърси помощта на приятеля си, знаеше, че ще го скандализира. В края на краищата, Хелион бе известен с алергията си към интимните връзки, най-вече към постоянните.
Предната нощ, като видя как бъдещата му годеница бяга от предложението му за брак като преследвана от дявола, разбра, че трябваше да потърси съвет.
Беше смешно. За Бога! Бе съблазнил безброй много жени през годините. Познаваше перфектно сложните стъпки на чувствения танц: първи съзаклятнически погледи, леко докосване на пръстите, уредени срещи, целувка, интимна милувка, и накрая, задоволяване на бушуващите страсти. И по-важното, обръщаше внимание на малките детайли: изпращаше букет от любимите й цветя, купуваше дребни подаръци, спомняше си рождения й ден или мястото на първата среща. И разбира се, обграждаше я с постоянно внимание, така че жената да е сигурна, че душата й му принадлежи. По този начин се бе превърнал в най-изкусния донжуан.
Но за първи път в живота си Хелион призна, че трябва да бъде много изобретателен, за да завладее тази жена… неговата Джейн.
Неговата упорита, независима, стоически практична Джейн не се интересуваше от лекомислените романси. Би приела цветята му, но предпочиташе да ги гледа в градината. Презираше подаръците. Колкото до постоянното му внимание… Предпочиташе да се затвори в библиотеката с управителя си, вместо да слуша комплиментите на претендента си. Знаеше, че тя го желае, но не позволяваше на страстите си да ръководят сърцето й.
— Да, смятам да се оженя за нея — отговори решително.
— Небеса! — С бързи движения Бидълс се приближи до шкафа с напитките, за да си налее щедра доза коняк. Едва след като изпразни чашата, погледна учудено към Хелион. — Защо?
— Защо какво?
— За Бога, човече! Защо най-желаният ерген на цял Лондон изведнъж решава да остави сладкия си живот, за да влезе в редиците на покорните скучни съпрузи?
Хелион мислеше, че едно такова обвинение би го подразнило, но с изненада разбра, че се забавлява.
— Защото се запознах с Джейн Мидълтън.
— Това ли ти е причината?
— Да.
— Да не е бременна?
Усмивката на Хелион изчезна веднага.
— Не, разбира се, че не е бременна — изръмжа, подразнен от въпроса. — И те предупреждавам, че следващият неприятен коментар за бъдещата ми съпруга ще ти бъде последния със здрави зъби.
Двамата втренчиха погледи един в друг. После изненадващо Бидълс избухна в смях.
