Мидълтън? Ана знаеше, че трябва да се приближи, за да чува разговора, въпреки опасността да бъде разкрита.
Планът й изглеждаше добър. Дори необходим… До момента, когато се намери между едни силни изискващи ръце и едни опитни устни покриха устата й в целувка, която я хвърли зад борда на здравия разум.
И тогава, в същия момент, когато се извиваше от удоволствие, дойде идеята в главата й: сигурността на приятелката й не бе единствената причина за идването й тук. Иначе защо не си тръгна след края на срещата? Защо остана скрита в сенките, докато не стана прекалено късно?
Сега отчаяно се бореше срещу импулса да затвори очи и да му позволи да продължи с очарователното прелъстяване.
— Не, — промърмори — не.
С безкрайна нежност той целуна мястото, където започваха гърдите й.
— Да.
— Лорд Бидуел…
— Бидълс — поправи я той, говорейки на чувствителната й кожа. — Хорацио, ако предпочиташ.
Някакво странно напрежение започна да се заражда във вътрешността й. Едно вълнуващо усещане, което й пречеше да мисли, докато топлите му устни изследваха извивката на гърдите й.
— Предпочитам да ме пуснете — заповяда си да каже.
— Не, искаш да предпочиташ — подигра й се тихо той, докато дъхът му наелектризираше кожата й. — Но аз чувам ударите на сърцето ти и усещам топлината на страстта ти, от която порозовява копринената ти кожа. От мен не можеш да скриеш истината.
Не можеше да я скрие и от себе си. Задушаваше се от усещания, които не успяваше да контролира. Скоро щеше да загуби представа за всичко наоколо. Единствената й надежда за отстъпление бе като страхливка. И колкото по-бързо, толкова по-добре. За нещастие, Бидълс нямаше да го позволи, ако разбереше, че е почти готова да се предаде. Имаше нужда от отвличане на вниманието.
— Какво правехте в библиотеката — успя да попита. — Чакахте господин Нютън, за да му измъкнете информация за Джейн?
Със смесени чувства на облекчение и съжаление, Ана усети как мъжът срещу нея се напряга. Отклоняването даваше резултат. Честта й бе спасена.
По дяволите! Бидълс я пусна с нежна усмивка.
— Много хитро, скъпа ми Ана, но следващия път няма да искаш да ме спреш.
Тя въздъхна дълбоко. Проклятие, как ще й хареса да си върне думите назад. Не бе някоя глупачка, за да се остави на първия обърнал й внимание да я прелъсти. О, не. Тя бе мъдра и интелигентна, познаваше добре опасните игрички на такива негодници като него.
И двамата знаеха, че си играеше с огъня. И че само един момент на слабост щеше да й докара нещастие.
Много по-развълнувана, отколкото си признаваше, Ана безмълвно се освободи от прегръдката му и заповяда на омекналите си крака да я върнат в балната зала.
Глава 10
Скъпо дневниче,
Предполагам, че всички госпожици, още повече практичните и грозните, мечтаят за момента, когато ще се изпълнят фантазиите им и ще получат предложение за женитба.
В сънищата си аз виждах един годеник с дребна фигура, приятен, възпитан, като баща ми. Падаше на колене и ми подаваше букет теменужки. Беше нервен, малко заекваше, докато ми предлагаше женитба, но очите му… ах, очите му блестяха от любов.
Никога не съм си представяла, че първото ми, и най-вероятно последно, предложение за брак ще прилича повече на заповед, отколкото на молба. И никога не съм си мислела, че въпросният господин ще бъде висок и дяволски красив донжуан, който би могъл да избере всяка друга жена. Нито пък, че блясъкът в очите му ще е породен не от любов, а от една тъмна страст, способна да изпепели душата ми.
— Да се ожени за теб? Хелион? — изфъфли Ана, като се задави с чая си, гледайки невярващо към Джейн.
— Да.
— Хелион иска да се ожени за теб?
Изправена до прозореца, Джейн се усмихна иронично. Не можеше да вини приятелката си, че смята новината за невероятна. В края на краищата, кой би повярвал, че най-желаният ерген на лондонското общество би предложил брак на такава ексцентрична и грозновата жена като нея? Ана не правеше изключение. Въпреки това, Джейн се почувства малко засегната. Не бе отблъскваща или глупава. Някои дори я смятаха за интелигентна, подредена и с добър характер. Даже всичките й зъби бяха на мястото си. Какво повече може да желае един джентълмен?
Джейн се засмя. Много добре знаеше, че болшинството от мъжете искаха повече: красота, добро образование и, разбира се, впечатляващи извивки. За съжаление, нейните качества не можеха да се сравняват с тези на другите жени, освен… по зъбите.
— Изненадващо, нали?
— Направо… е невероятно. — Ана бавно остави чашата си с чай и поклати глава. — Наистина невероятно.
— Да.
— Хелион?
— Да, Хелион.
— Да се ожени за теб?
— Да се ожени за мен.
— Мили Боже!
— Мисля, че вече стана ясно — предложението му към една стара и неатрактивна жена е невероятно.
Изведнъж Ана забеляза, че приятелката й се чувства обидена.
— О, не ме изненадва, че е предложил на теб. Искам да кажа, че всеки разумен мъж би избрал сто пъти теб пред някоя от кресливите сополанки, пълнещи балните зали. Че иска да се ожени — това ме изненадва — побърза да обясни. — Бих заложила рубинената диадема на леля ми, че той е заклет ерген.
Джейн се облегна на стената, припомняйки си срещата с Хелион в градината. Спомен, който я бе преследвал цяла нощ.
— Наистина е донжуан — скръсти ръце, — най-лошия в Англия.
— И те иска за съпруга.
Съпруга. Преди да успее да го предотврати, едно огромно чувство на задоволство се разля по тялото й. Точно тези тръпки, настръхване и гъдел я караха да се пази от Хелион. Никоя нормална жена не можеше да мисли с възбудени нерви и бясно препускащо сърце.
— Така казва той — промърмори.
— Казва? Какво искаш да кажеш? Мислиш, че предложението му е шега?
