Хелион умело насочи конете през портала към задната част на широкия двор.
— А, не просто странноприемница — поправи я, — а една от най-елегантните в цяла Англия. Никой не е живял наистина, ако не е пробвал пая с месо на „Лисица и грозде“.
Въпреки суматохата из двора и конюшните, имаше известен ред в хаоса, което говореше за проспериращ собственик с ясни идеи за бъдещето. Джейн още не разбираше защо Хелион я доведе тук, освен ако…
Сърцето й трепна от умиление и едва сдържан ентусиазъм. Разбира се, „Лисица и грозде“! Бе чула за това място, когато правеше проучванията си през последните седмици. Както каза и Хелион, бе най- известната странноприемница в областта. Сети се, че веднъж спомена за желанието си да я посети. Сега й се удаваше възможност да разбере как си е спечелила славата. И, може би, да построи собствена странноприемница със същия стил.
— О, Хелион!
Той се усмихна на очевидния й ентусиазъм.
— Доволна ли си?
— Аз… — Джейн се опитваше да се освободи от странния възел, който се формираше в гърлото й — … не мога да повярвам, че си организирал всичко това.
— Не бе толкова трудно, скъпа — увери я сладко.
— Не това — вдигна ръка, — а, че си разбрал колко означава за мен посещението на такова чудесно място, че изобщо си се сетил за моя интерес към странноприемниците. Повечето мъже предпочитат да не обръщат внимание на странния ми вкус. Ще видя със собствените ми очи една от най-успешните, което ще ми е от голяма полза, когато дойде време за моята собствена.
— А… да… разбира се — примигна Хелион. — Знам колко важен е за теб бизнесът.
Сърцето на Джейн омекна още малко.
— Никой друг мъж, с изключение на баща ми, не би помислил подобно нещо.
— Значи не съм единственият. Горд съм, че ме сравняваш с него.
При тези сладки думи Джейн задържа дъха си. После, без напълно да осъзнава какво прави, се наведе към него и целуна бузата му. Може би този мъж струваше повече, отколкото тя си мислеше.
— Благодаря ти, Хелион — промърмори.
Направи го спонтанно, без да помисли за хаоса, който предизвикваше всеки контакт с него в цялото й тяло. Напомни си слабостта, която я обхващаше. Побърза да се отдръпне, но бе спряна от две силни ръце, които я задържаха срещу твърдото мъжко тяло.
— О, не! — прошепнаха устните му в ухото й. — Чаках прекалено дълго да ме целунеш, за да позволя да избягаш толкова бързо.
— Хелион…
Целуна нежно слепоочието й.
— Нямаш си и идея, нали?
— За какво?
— С какво отчаяние искам да усетя устните ти върху кожата си.
Пръстите й инстинктивно се вкопчиха в реверите на сакото му. Лесно бе да си представи огромното удоволствие, което би изпитала… Нейните устни върху неговите, после надолу по шията до…
О, Боже! Джейн неспокойно се раздвижи, изгаряйки от желание.
— Абсурдно е.
— И аз това си повтарям — съгласи се той разсеяно. — Мъж на моите години и с такъв опит не би трябвало да се измъчва нощем в леглото си като ученик, усетил първите си пориви на страст. Нито да има такива възбуждащи фантазии за сладкото ти малко тяло и какво бих направил, ако е под моето…
— Искате ли да отведем конете ви в конюшните, господине?
Мъжкият глас прекъсна магията и показа на Джейн, че са изложени пред погледите на десетките слуги и гости наоколо. Нещо, което бе забравила. В същия момент Хелион се отдръпна с учудващо изчервяване по високите си скули.
— Проклятие! — промърмори. — Май ще трябва да оставим този вълнуващ разговор за по-късно.
По-късно? Джейн прекара език по изтръпналите си устни. Много лоша идея.
Хелион се усмихна изненадано. За Бога! Какво се случи?
Всичко бе започнало добре. След като бяха излезли от Лондон, Джейн се бе показала като склонна, добре разположена спътница. Не само склонна, но и уязвима, когато говореше за семейството и дома си. Дори когато дойдоха в „Лисица и грозде“ го погледна с такава радост, че сърцето му се изпълни с надежда. В този момент си помисли, че е планирал перфектния романтичен следобед.
Разходка из красивите околности. Частен салон в известна странноприемница, където да споделят обяда си в интимна обстановка. В джоба си носеше медальон с негова къдрица, който да й подари в знак на любов. Имаше ли нещо по-романтично? Не трябваше ли да бъде тотално запленена?
Но въпреки всичките му планове и интриги, тя успя да го обърка. Както винаги.
Благодари на Бога, че имаше мозък в главата си, за да не стане някое нещастие. Остави Джейн да го чака в антрето и отиде да говори със съдържателя. Собственикът добре познаваше знатните особи и техните навици и след няколко пошушнати думи и малък подкуп се съгласи на една бърза обиколка из сградата, последвана от частен обяд.
Поне той си мислеше, че обиколката ще е бърза.
Докато следваше ентусиазираната Джейн и съдържателя, Хелион си даде сметка, че напълно са го забравили. Трудно за възприемане от човек, който привличаше вниманието в момента, в който влизаше някъде. Не си спомняше друг случай, когато да се е чувствал тъй незначителен. И никога в компанията на някакво момиченце, разбира се. Колко пъти е съжалявал за количеството дебютантки, които се изпречваха на пътя му? Или за многото вдовици, опитващи се да го примамят към женитба? Сега разбираше, че е приемал за даденост несъмнения си ефект върху другия пол. И ако беше някой по-несигурен в себе си, щеше да се обиди от явното пренебрежение от страна на бъдещата си булка. Вместо това, Хелион остави настрана наранената си мъжка гордост, решително и без съжаление.
Този момент принадлежеше на Джейн. Скоро щеше да има възможност да привлече цялото й внимание. И цял живот занапред.
Освен това му доставяше удоволствие да я наблюдава, докато разглеждаше странноприемницата. Напрегнатата, малко непохватна жена, която обитаваше тъмните ъгли по салоните, бе изчезнала. Нямаше я и нервната госпожица, която подскачаше при всеки комплимент. На нейно място се появи една енергична и доминираща жена, която се движеше от едно място на друго с концентрацията на генерал на бойното поле.
Хелион не познаваше тази страна от личността на Джейн, но откри, че го очарова.
В държанието й имаше компетентност, което спечели уважението и на слугите, и на съдържателя. Очарованието й премахваше всякакво неудобство от факта, че обсъждат с жена делови въпроси, запазена територия само за мъже. Чаровен ентусиазъм придаваше красота на деликатните й черти. Хелион забеляза блясък в големите й очи и нежно оцветяване на страните й, когато задаваше безброй въпроси на готвачката — от цената на картофите, до най-добрия начин за съхраняване на брашното.
Внезапна топлина обля тялото му. Джейн щеше да бъде също толкова пламенна и в леглото, обещаваше един перверзен глас у него. Лицето й ще се зачерви от страст, очите й ще потъмнеят от възбуда, а това слабо тяло ще гори от желание, когато бавно и внимателно я направи своя.
Разтърсван от горещи вълни, Хелион се приближи и взе ръката й в своята. Достатъчно я бе споделял за днес. Сега я искаше единствено за себе си. Насаме. Заедно. Да задоволи поне част от напрегнатото желание.
— Господин Паркър, мисля, че резервирах обяд — намеси се с любезен глас.
Плешивият съдържател примигна неразбиращо.
— О, да… извинете — каза и вдигна оправдаващо ръце. — Боя се, че ви забравихме. Не се среща често такъв прозорлив инвеститор, който се интересува от скромната ми странноприемница. Трябва да благодаря на госпожица Мидълтън за приятния разговор.
— Да, наистина, тя е уникална — със собственически жест Хелион придърпа изчервената Джейн към
