себе си. — И несъмнено много гладна след такава натоварваща сутрин.
Схващайки намека, съдържателят направи знак на две момичета да вземат подносите с храната. След това ги поведе по стълбите към определения за тях частен салон.
Хелион запази мълчание, докато преминаваха през общите помещения и скришом наблюдаваше жената до него. Може би Джейн щеше да откаже да остане насаме с него. Забеляза, че е разсеяна, явно с идеите си за своя странноприемница, разходни книги и печалби.
Въздъхна печално. Трябваше да е доволен, че не се налага да я понесе ритаща и пищяща на гръб, за да обядват. Но откри, че все повече го дразни способността й така лесно да го изхвърля от мислите си. Всяка друга би се притеснила, ако я водеха в частен салон с известен съблазнител, или би била поне предпазлива, дори уплашена. Всичко друго бе за предпочитане пред това безочливо пренебрежение.
Чувствайки се като хищник, който преследва трудна за хващане жертва, Хелион отведе Джейн до вратата, която господин Паркър държеше отворена.
— Всичко е както пожелахте — каза съдържателят, хвърляйки бърз поглед към стаята. Имаше малка масичка със столове и тапицирано канапе до прозореца. — Ако ви трябва нещо, само позвънете.
Хелион кимна с глава, изчака мъжът да напусне дискретно стаята и затвори вратата след него. Най- накрая сами! Усети тръпки по тялото си, но успя да ги заглуши. Първо обяда и после съблазняването… винаги когато обядваха бързо. Много бързо.
С елегантно движение Хелион настани спътницата си на единия от столовете, а после зае своето място. Започна да отхлупва множеството блюда, наредени върху ленената покривка.
— Да видим, с какво мога да те изкуша? Пъстърва в крем сос, филе с гъби, суфле, моркови с медена глазура?
Джейн гледаше претрупаната маса с изненада.
— Боже Господи, всичко изглежда много вкусно!
— Тогава, от всичко по малко — взе една чиния и я напълни с различни вкуснотии. Постави я пред нея и напълни чашата й с вино. — Изглежда доста си огладняла, а?
— Всъщност, не си давах сметка досега — усмихна се сладко, без да осъзнава, че до момента го бе игнорирала напълно. Но това бе на път да се промени. — Трябва да призная, че умирам от глад.
Хелион огледа деликатното й лице.
— И аз.
Джейн примигна, сякаш изведнъж осъзна желанието, което го изгаряше.
— А… господин Паркър е толкова любезен да ни предложи такова пиршество.
— Не казах, че съм гладен за филе или пъстърва — поправи я мрачно той. — Господин Паркър не може да ми предложи нещото, което ще задоволи апетита ми.
Джейн навлажни устни. Вече не се чувстваше защитена от мислите си.
— Хелион…
— Яж си обяда, скъпа моя, — прекъсна я той, облегна се назад и опита от виното. — Имаме цял следобед да заситим апетита ми.
Глава 12
Скъпо дневниче,
Кръстопътищата изглеждат много романтично: среща на две съдби, внезапен избор, който променя един живот завинаги, възможност за избор на нова посока… Но всъщност крият опасност. Човек се събужда сутрин и си мисли, че ще изживее още един чудесен ден. И изведнъж, без предупреждение, се появява кръстопът и цялото му бъдеще виси на косъм.
Кръстопътищата…
По-добре да се представят на дръзките и смелите, а не на бедните души, които искат спокоен и предначертан живот.
Въпреки пронизващия поглед, който не се откъсваше от нея, Джейн се наслаждаваше на вкусния обяд. Докато довършваше остатъците от ябълковия пай дори си мислеше как да привлече готвачката на „Лисица и грозде“. Кулинарен майстор като нея щеше да бъде много ценна придобивка за собствената й странноприемница, когато я отвореше. Би гарантирало постоянна клиентела. Можеше да я изкуши, като й купи къщичка, размишляваше тя. Или с обещание за работа на най-големия й син, безработен в момента.
Мъжки смях наруши мислите й. Джейн премигна и погледна към спътника си, който, безгрижно облегнат на мястото си, отпиваше от виното. Отново се напрегна при вида на пронизващите му очи. В съзнанието й се появи образа на полузаспал хищник, готов да се нахвърли върху жертвата си. И не бе сигурна, че иска да се съпротивлява на лова. Надявайки се изражението й да не показва моментната атака на лудост, Джейн остави настрана салфетката и прочисти гърло.
— Мога ли да попитам на какво се смееш?
— Питах се как е възможно такъв малък човек да яде толкова много. Противоречи на всякаква логика.
Не очакваше да чуе това. Страните й се изчервиха.
— О, извинявай. Гувернантката ми винаги ме предупреждаваше да не показвам апетита си. Казваше, че един джентълмен предпочита да вярва, че истинската дама се храни от въздуха. А баща ми пък настояваше, че няма смисъл да харчи куп пари за готвач — французин, ако жените му не могат да се наслаждават на лукса.
Хелион се наведе напред, остави чашата си и преди тя да успее да предвиди намерението му, хвана здраво пръстите й.
— Не се оплаквам, любов моя, — промърмори, като целуваше ръката й. — Напълно съм съгласен с мъдрия ти баща. Въпреки съмнителните възгледи на гувернантката ти, повечето мъже оценяваме жените с добър апетит. Говори за провокираща чувственост.
Сърцето й подскочи, когато той започна да облизва пръстите й. По дяволите, не играеше честно!
— Наистина?
— О, да. И аз вече познавам твоята. — Погледът му я приковаваше. — Същата тази страст ме кара да горя и ми напомня непрекъснато колко те желая.
— Хелион…
— Свърши ли с храната? — прекъсна я с дрезгав глас.
— Да, но…
Думите й се превърнаха във вик на изненада, когато той стана и с едно движение я издърпа от стола й, за да я притисне към гърдите си. Не можеше да се преструва, че не разбира намеренията му. Желанието бе изписано на всяка от прекрасните черти.
— Хелион, момичетата скоро ще се върнат да раздигат масата.
Вместо отговор я заведе до вратата и постави резето. После се настаниха удобно между възглавниците на канапето. Скоро Джейн се видя седнала в скута му, обгърната здраво от силни ръце.
— Никой няма да ни притеснява — обяви усмихнато, доволен от хитростта си.
С всяка фибра на тялото си Джейн усещаше твърдите мускули и мъжкия аромат. Опита се да заповяда на мозъка си да мисли.
— Само, ако разбият вратата — успя да промълви.
