Той сви устни, докато я галеше по гърба.
— Отпусни се, любов моя. Освен с отличната си храна, „Лисица и грозде“ са известни и със своята дискретност. Прислугата получава щедро заплащане, за да не разпространява клюки.
— Ще го имам предвид, когато наемам персонал за собствената ми странноприемница.
Тъмните очи проблеснаха предупредително.
— Не.
— Какво? — Джейн примигна изненадано.
— За днес вече достатъчно говори за бизнес. Сега е време за удоволствие.
Без предупреждение я положи на възглавниците и почти легна върху нея. Свали шапката й и я захвърли настрана.
Джейн знаеше, че трябва да протестира. Очевидно Хелион нарочно я бе довел тук, с цел да я съблазни. Но една част от нея не искаше да се оплаква, а да бъде с него. Искаше да чувства тежестта му, да разбере накъде водят тези прекрасни усещания. Искаше ръцете му да галят голата й кожа, да сложи край на болезнената необходимост, която я измъчваше.
— И какво удоволствие имаш предвид?
Той бързо свали фибите, които придържаха косата й и вплете пръсти в нея.
— Решението е в твои ръце.
— Аз решавам?
Изражението на Хелион се помрачи като видя пламналото й лице.
— Смяташ ме за донжуан и мошеник. Не мога да го отрека. Познавал съм много жени, които са ми доставяли плътски наслади. Някои ще кажат — прекалено. А с теб… — бавно поклати глава — с теб е различно.
Нещо в тона му накара сърцето й да подскочи.
— Защо?
— Не мога да го обясня. В началото предполагах, че е заради твоята невинност — призна той. — Не съм свикнал с уважавани девственици, така да се каже. Но колкото повече съм с теб, толкова по-голямо е подозрението ми, че чувствам нещо повече.
Много нежно Хелион поднесе една копринена къдрица към извивката на гърдите й, като предизвика тръпки на възбуда по цялото й тяло.
— И какво подозираш? — думите й бяха едва доловим шепот.
Хелион спря и я погледна притеснено.
— Че те искам. Искам и ти да ме желаеш толкова. Искам да удовлетворя желанията ти, да си щастлива, когато си с мен. Искам те и това ме ужасява.
Джейн отвори широко очи, думите се забиваха право в сърцето й. Опита се да спре издайническите сълзи. Протегна ръце и обви шията му.
— О, Хелион!
Погледът му потъмня, докато бавно се навеждаше към нея.
— Господи, Джейн, ако не те целуна веднага, ще полудея.
— Да — прошепна тя, а пръстите й се вплетоха в златните къдрици, за да го приближат към нея.
Не му трябваше друга покана. Много бавно устните му погалиха нейните, тръпнещи в очакване, преди да се потопят в настоятелна целувка. Джейн изстена, главата й бучеше, а кръвта препускаше с бясна скорост във вените й. Боже, как я възбуждаше! Сякаш усетил някаква несигурност у нея, Хелион отслаби натиска, докато накрая целуваше само крайчеца на устните й.
— Трябва да си призная още нещо.
Все още неспособна да мисли нормално, Джейн преглътна с усилие.
— Какво?
— Когато днес те наблюдавах да обикаляш странноприемницата, имах желание да те сваля на пода и да те любя дивашки.
Джейн се напрегна, тъй като мислеше, че й се подиграва. Интересът й към бизнес делата можеше само да отблъсне мъжете.
— Не е смешно.
— Говоря сериозно. — Притвори замечтано очи, докато леко галеше гърдата й. — Имаше нещо невероятно еротично да те гледам как се превръщаш в господарка на ситуацията. Който е казал, че жените са слабия пол, не те е виждал в битка.
— Това е абсурдно!
Той тихо изръмжа и я притисна към бедрата си, за да усети възбудата му.
— Да ти изглеждам абсурден? — Доволната усмивка, която Джейн не можа да сдържи, виждайки как му въздейства, още повече го разпали. — Когато се оженим, ще наредя да построят специално помещение в близост до офиса ти. Подозирам, че доста често ще го използваме.
— Хелион — тя сви вежди предупредително — общото ни бъдеще още не е решено.
Опасната му усмивка погали предизвикателно тялото й и накара кожата й да настръхне.
— Напротив, зверчето ми, решено е. Без съмнение. От момента, в който се появи иззад онази саксия, съдбата ни бе предопределена. Който вярва в съдбата, би казал, че женитбата ни е била написана на небето.
Джейн задържа дъха си, макар че някаква логична част от нея отхвърли думите като нелепи.
— Ти също го усещаш, нали, Джейн? — пръстите му продължаваха да изследват деколтето й.
Пое си дълбоко въздух, преди да е признала нещо, за което не бе готова.
— Не вярвам в съдбата. Бъдещето ни се решава от нас самите, от действията ни.
— Винаги прагматична! — усмихна се дяволито. — Но животът не е само това, което можем да видим, пипнем или опитаме. А сърцето? Нима ти решаваш как да отговори? Как си обясняваш вярата, надеждата или любовта?
Плъзна пръст под тънката муселинена риза и докосна зърното й, което я накара да подскочи от удоволствие. Опита се да протестира.
— Хелион! Не мога да философствам, когато ме докосваш по този начин.
— Добре, тогава мисли за това — заповяда й и започна да покрива с горещи целувки шията, раменете, устните й. Ръцете му се опитваха да смъкнат горната част на роклята й. — Искам да те видя гола и тръпнеща под мен.
Тялото й се разтърси от конвулсия при тези думи, сърцето й се качи в гърлото, а кожата й настръхна.
— Вече треперя.
Жестът, с който я погали, бе много сериозен, като че се концентрираше дълбоко в нежния контакт между тях.
— Колко си крехка! Винаги изглеждаш толкова смела и енергична, че забравям колко си малка. Не искам да те нараня.
Изпълни я трогателна сладост и всичките й съмнения се разсеяха. Дори и да не знаеше все още какво й е отредила съдбата, поне знаеше с абсолютна сигурност, че в този момент иска Хелион. И нищо друго да не получи от него, ще й остане това и споменът за днешния ден.
— Няма да ме нараниш — отрони с въздишка.
Хелион хвана лицето й, а палецът му галеше долната й устна.
— Сигурна ли си, Джейн? Това ли е, което искаш?
Даваше й възможност да избяга, въпреки, че чертите му се напрягаха все повече, като че ли щеше да експлодира от желание. В отговор Джейн постави ръка на сърцето му, което се блъскаше като обезумяло.
— Сигурна съм.
Той издаде нисък стон и зарови лице в косите й.
