— Кой го казва? — поиска да узнае.
— Баща ми, например.
Хелион премигна.
— Баща ти ти е говорил за страстта?
Джейн повдигна брадичка в предизвикателен жест.
— Баща ми е говорил с мен за различни неща.
— Очевидно. — Хелион се замисли за момент за мъжа, който явно бе третирал Джейн по-скоро като син. Беше ли забелязал господин Мидълтън, че неговите усилия са превърнали дъщеря му в необикновена и уникална личност? — И какво ти каза?
Тя освободи ръцете си и ги прибра до тялото си като скромна гувернантка. Хелион стисна зъби, за да потисне желанието си да ги сграбчи отново в своите.
— Предупреди ме, че страстта прилича много, на която и да е природна сила, като бурите и наводненията. Влиза в живота ти без предупреждение и предизвиква голямо сътресение, но винаги оставя разрушения след себе си. Каза ми, че приятелството и взаимното уважение са истинската база на една здрава връзка.
Хелион изруга наум. Нима господин Мидълтън е искал да обрече бедната си дъщеря на студен и безстрастен брак? Не заслужаваше ли тя нещо повече?
— Малко преувеличено — каза внимателно. Ако нещо бе научил от Джейн, то бе, че обичният й баща никога не грешеше. За нищо. — Макар че не ме изненадва. Никой баща не желае да си представя дъщеря си в страстна ситуация.
— Не, не е това — настоя тя. — Той искрено вярваше, че приятелството и грижата за щастието на другия са много по-важни от…
Думите й изведнъж заглъхнаха.
— Да? — насърчи я да продължи.
Джейн прочисти гърло.
— … от физическото задоволяване — добави, кършейки ръце. Изглежда й бе трудно дори да споменава за страстното им сексуално преживяване.
— Значи двама души не могат да се радват и на двете неща: и на физическото удоволствие, и на приятелството, така ли?
След дълго мълчание девойката въздъхна дълбоко.
— Още не съм сигурна.
Хелион усети топка на страх да се настанява в гърдите му. Проклятие! Бе сигурен, че ако успее да я прелъсти, всичките му проблеми ще се решат. Бе отнел невинността й! Отчаяно трябваше да се стреми да се оженят възможно най-скоро, като всяка жена в подобна ситуация.
Сега подозираше, че май няма да е толкова лесно. Въпреки чувствата си, тя все още нямаше доверие в него. Това откритие му причиняваше болка.
— Ще направя така, че да си сигурна — обяви настойчиво. — Ти ми принадлежиш.
— Хелион… — с рязко движение се отдръпна и потърси роклята си. — Трябва да се връщаме.
Протегна ръка да я спре, но я остави да падне при вида на напрегнатото й изражение. Очевидно не бе подходящия момент да подновява предложението си за женитба. И май предпочиташе да не чува мнението й по въпроса. Каквито и нежни чувства да изпитваше към това зверче, острият й език бе способен да го нареже на парчета.
Проклятие! За пореден път бе успял да спечели схватката, но бе загубил битката. Трябваше да преосмисли стратегията си. И за целта се нуждаеше от изобретателния мозък на Бидълс.
— Много добре, любов моя. Ще те прибера в Лондон — отговори примирено, но решен да постигне целта си. — Но не си мисли, че сме приключили.
Застанала до Ана, встрани от навалицата в балната зала, Джейн наблюдаваше как Хелион заслепява нетърпеливите млади контета, скупчени около него.
Дори и от далеч можеше да усети магнетичното привличане, което упражняваше с чара си. И не бе единствената, която го забелязваше: погледите на всички присъстващи се спираха на чаровника със златните коси. Някои го гледаха с желание, други със завист, а трети просто се възхищаваха на обаянието му.
Хелион, разбира се, не осъзнаваше въздействието си върху околните. Чувстваше се добре в кожата си, като актьор на сцената, играейки за своята публика.
Сърцето на Джейн пропусна един удар, когато той отметна глава назад и се засмя на някаква шега. Не от ревност, нито дори от детинско чувство за притежание, макар че не можеше да отрече, че една част от нея искаше да го извлече оттам и да го заведе на по-усамотено място. Просто защото изглеждаше много удобно в картинката.
Тъжно си призна, че това бе причината все още да се колебае.
Вече трети ден се бореше с импулса да се предаде на желанието и да остави настрана здравия разум. Защо да не се ожени за Хелион? Беше представителен, чаровен и интелигентен. Третираше я с неподправено уважение (рядко срещано) и я караше да се чувства пленителна и чаровна. Освен това можеше да я разтопи само с поглед. Бе много повече, отколкото една жена би могла да очаква от съпруга си. И със сигурност много повече, отколкото бе сънувала. И все пак, съмненията й оставаха.
Не ставаше въпрос за сделка, която да анулира, ако започне да надхвърля предвидените разходи. Ставаше въпрос за цялото й бъдеще и за бъдещето на децата й. За момента Хелион я смяташе за средство, чрез което ще си осигури досегашния елегантен стил на живот. И имаше намерението да я направи щастлива.
Но какво ще стане след една година, или пет, или десет? Колко време ще мине, преди да се отегчи от ролята си на внимателен съпруг? Колко, преди да се върне към Лондон и прекрасните дами, които падаха в краката му? Колко време, преди да й разбие сърцето и тя да се превърне в озлобена жена, която превръща в ад живота на децата си?
В края на краищата, не бе ли писано да й разбият сърцето, без значение какво решение ще вземе? Вече не можеше да отрича, че е влюбена в Хелион. Следобедът в странноприемницата й бе отнел всяко съмнение. От самата идея да принадлежи на друг мъж й се повдигаше.
И ако откриеше, че е неспособна да се омъжи за друг? А обещанието към баща й? И собственото й желание за семейство? Боже мой! Всичко бе така объркано, че не се изненадваше, че я боли главата и очите й парят, поради липса на сън.
— Много е представителен — промърмори Ана в ухото й, откъсвайки я от мислите й.
Усмихната, Джейн дори не се престори, че не знае за кого става дума.
— Без никакво съмнение.
— И има такъв примитивен стил, че ти идва да го опитомиш.
— Определено дивашки.
— И тази, която успее да го хване, ще има завистта на цялото общество.
Джейн се усмихна по-широко.
— Ще бъде почти легенда.
— И е достатъчно мъжествен, за да гарантира задоволяването й в леглото. Господи! Начинът, по който те гледа, е наистина скандален.
Джейн рязко се обърна.
— Какво?
— Изглежда, сякаш иска да те погълне.
— Ана! — възкликна Джейн, но страните й се зачервиха от задоволство.
Ана я тупна по рамото с ветрилото си.
— Не се преструвай на толкова изненадана, Джейн. Когато една жена смята да се жени, няма нищо лошо в това, да вземе под внимание и най-интимните способности на партньора. Не би било разумно да се ожениш за някого, който не може да ти достави удоволствие.
Всякакъв тип изкусителни тръпки полазиха по тялото на Джейн: удоволствие, възбуда, очакване. Способността на Хелион да я задоволи бе последното, за което трябваше да се притеснява. Ако й
