клечка върху бала сено. Едва устоя на желанието си да притисне бедра срещу нея, за да усети твърдостта му.

— Боже мой, не говори така, любов моя! — изстена. — Доведох те тук, за да можем да поговорим насаме. Но е много трудно, когато си толкова близо.

Хелион видя как Джейн се бори да си възвърне самообладанието и как желанието победи, когато тя започна да гали гърдите му.

— Мога да отида в другия край на стаята, ако предпочиташ — гласът й беше едва доловим.

Той я взе в обятията си, за да покрие с леки ухапвания възглавничката на ухото й.

— Би било добре — съгласи се.

— Или мога да изляза в градината и ти да ми крещиш от прозореца.

Хелион прокара устни по извивката на шията й, вкусвайки кожата, за да стигне до гърдите.

— Ще бъде много по-разумно — промърмори, — но не толкова хубаво.

— Наистина.

Преодолявайки бариерата на корсета, Хелион стигна ръкава на роклята. Проклятие! Начинът на обличане на жените, с толкова ката плат, бе грях към природата. Как можеше да спечели един мъж срещу безброй пластове коприна, лен, панделки и кой знае още какво?!

— Истината е, че всеки път, когато искам да говоря с теб, провалям всичко — призна, когато най-накрая достигна настръхналото зърно.

С лек стон Джейн придърпа главата му, насърчавайки влажната милувка.

— Наистина — прошепна.

Хелион тихичко се засмя, без да спира да дразни порозовялото връхче.

— Не би трябвало да се съгласяваш с такъв ентусиазъм.

Джейн отново изстена и го насочи към другата си гърда.

— Няма значение — увери го. — Сега не ми е до приказки.

— Благодаря на Бога! — С ловко движение се облегна на стената и залости вратата. — Хрумват ми няколко по-добри идеи да употребим тези твои подлудяващи устни.

Без да прикрива алчността си, нападна устните й, докато ръцете му продължаваха с жар да галят гърдите.

Обхваната от неконтролирана страст, Джейн заби ноктите си във врата му с такава сила, че Хелион почти падна на колене, без да може да сдържи насладата си. Изглеждаше сякаш са минали седмици, дори месеци от последния път, когато я бе държал в ръцете си, и зажаднелите му сетива се разтърсиха от изгарящо желание, изплуващо от дълбините му.

— Хелион — изохка тя и се притисна още по-силно.

В другия край на стаята имаше удобен диван, но разстоянието бе прекалено голямо за спешната потребност на двамата. Хелион повдигна полите на роклята й с отчаяние.

— Имам нужда от теб, Джейн — задъха се, когато най-накрая откри гладката кожа на бедрата й. — Сега.

Тя задържа дъха си, усещайки пръстите му да изследват най-интимното й място, което ставаше все по- влажно. Заби нокти в гърба му, когато пъхна пръст в нея и потърка пъпката на желанието й.

— Да — промърмори с дрезгав глас, а бедрата й се движеха в ритъма на подлудяващите ласки. — Още.

Хелион изръмжа гърлено и се опита по най-бързия начин да разкопчае панталоните си. Опитът му се бе изпарил, пръстите му трепереха и почти изтръгна едно от копчетата. По дяволите! Това не бе присъщо за него: да съблазнява жена по време на бал, задъхан и туптящ като незрял новак. И все пак се изненада, когато я усети да се напряга, като че ли още не бе готова за проникването.

— Джейн? — попита я с измъчен глас. Не можеше да повярва, че го спира точно сега.

— Искам да те докосна — прошепна тя.

Хелион пое дълбоко дъх при тази чувствена молба. О, да! Би било сбъдната мечта! Само се надяваше да издържи, без да припадне от удоволствие.

— Позволи ми — нежно хвана ръката й и я постави върху напрегнатата си мъжественост.

Показа й как да го гали, но в началото тя го докосваше толкова колебливо, че той инстинктивно раздвижи ханш в молба за още. После, като че осъзнала женската си сила, тя започна да го изследва, всеки път по-ентусиазирано, галейки го от върха до основата. Хелион мислеше, че ще умре от удоволствие. Беше в Рая. Падна върху стената, остави я да върши магията си, докато се бореше да не свърши. Искаше този момент да трае цяла вечност или докато падне на колене от непоносимо удоволствие.

Джейн любопитно го изследваше, поглаждайки пулсиращите вени и притискайки го нежно. Хелион извика и я завладя с целувките си.

— Стига вече — изпъшка. — Искам да проникна в теб.

— Да.

Отговорът й едва се чу, но достатъчно за Хелион, който я хвана за бедрата и я повдигна от пода. Задържа я към гърдите си и бавно я отпусна върху члена си.

— Боже мой, Джейн — изстена, блъскайки с бедрата си, без да може да се контролира. — Не мога да го направя бавно.

Дишането й бе трудно и накъсано. Притисна устни към брадичката му.

— Не спирай — успя да проговори.

Като че ли бе възможно! Той заби пръсти в задните й части и краката й го обгърнаха. Стисна здраво зъби, опивайки се от сладките стонове на Джейн. Тя стисна бедра, като по този начин му позволи да навлезе още по-дълбоко в нея. Хелион засили ритъма, движейки ханша си нагоре-надолу, докато от устните на Джейн излезе вик, достигайки върха. Спазмите й отприщиха сдържаната енергия на Хелион, който най- накрая изля страстта си в нея.

В този момент си помисли, че може би вече са заченали един нов живот, плод на еротичната им интерлюдия. Мисълта би трябвало да го ужаси. Но всъщност почувства огромно задоволство: не съществуваше друга жена, която би избрал за майка на децата му.

— О, Боже, беше невероятно — прошепна й нежно, докато двамата се връщаха в реалността.

Без да отделя лице от рамото му, Джейн успя да дойде на себе си малко по малко. После се отдръпна с нежелание и го погледна сериозно.

— Хелион…

— Знам, знам — прекъсна я с целувка. Този път бе подготвен за практичната си и винаги логична жена. — Трябва да се върнем, преди да открият, че ни няма.

— Да.

Издавайки шумна въздишка, Хелион напусна топлата й прегръдка и й помогна да стъпи на крака. По дяволите! Искаше вече да са женени. Ако беше така, можеше да я измъкне от скуката на бала и да я отведе у дома, в леглото. Колкото и задоволен да се чувстваше сега, знаеше, че му трябва само една целувка от тези подлудяващи устни, за да се възбуди отново. Наблюдаваше я, докато двамата оправяха несръчно дрехите си, и неволно се усмихна. Нямаше идея кога точно това малко и непредвидимо същество е станало съществена част от живота му. Единственото, което знаеше, бе, че е вярно и колкото по-бързо сложеше пръстен на пръста й, толкова по-добре.

Джейн пооправи, доколкото можа, косата си и го погледна малко нервно.

— Мисля, че трябва да се върна сама.

Той сви рамене. Не се притесняваше, дори и ако всички разберат какво са правили. Даже би се зарадвал. Но самата идея да засрами бъдещата си съпруга го накара да заглуши собственическите импулси.

— Както искаш.

— Хелион…

— Кажи, любов моя.

Тя го изгледа продължително време, но после поклати глава.

— Нищо.

Частица безпокойство замъгли дълбокото му задоволство.

— Сигурна ли си? — настоя, без да помисли, че може да крие нещо от него.

Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату