Тя не бе някоя преходна любовница, от която да се отърве, когато му омръзне, а жената, която смяташе да направи своя съпруга. Трябваше да й каже нещо романтично, което тя ще помни до края на живота си. И докато се бореше да измисли перфектните думи, Джейн отстрани ръцете му.
— Моля те, Хелион, достатъчно — помоли и започна да се облича с треперещи ръце.
Той я наблюдаваше как се бори с връзките. Изглеждаше прекрасна с къдриците, разпилени по раменете, и кожа, все още затоплена от страстта. Толкова изкусителна, че му идеше да смъкне отново долната й риза и да си припомни сладкия аромат на пролет. Джейн го върна в реалността, като се прокашля и го погледна внимателно:
— Става късно. Трябва да се връщаме в Лондон.
Добре! Честно казано, не бе очаквал точно тези думи от жената, която само преди минути бе крещяла в ръцете му.
— Какво?
— Казах…
— Чух много добре — изръмжа, изправи се и я стрелна с поглед.
— Какво става?
Не бе сигурен. Не очакваше Джейн да припадне в ръцете му или да му се врече във вечна любов. Но нещо повече от молбата да я изведе оттук, като че ли бяха споделили само парче пъстърва или пай. Нейното безразличие бе по-обидно и от шамар.
— Какво предполагаш, че става — настоя. Глупав въпрос, разбира се. Но поне бе по-добре от това да протестира, засегнат от студенината й.
— Ако знаех, нямаше да те питам.
— В случай, че си забравила, току-що ми поднесе девствеността си.
Джейн се изчерви.
— Не съм го забравила, Хелион.
— И единственото, което можеш да кажеш, е „става късно“?
— Извини ме, но както сам каза, нямам много опит по тези въпроси. Какво искаш да кажа?
Спокойната й логика само успя да увеличи яда на Хелион, който, прекарвайки ръце през косата си, се бореше да сдържи напрегнатите си нерви.
— Прието е поне да се казват няколко думи за важността на събитието. Това е интимен акт, Джейн. Да искаш веднага да те отведат вкъщи, отнема романтичността на момента.
Тя сбърчи вежди.
— От самото начало знаеше, че съм прозаична жена, малко склонна към романтизъм.
— Скъпа моя, днес беше много повече от прозаична.
— Какво искаш от мен? — попита Джейн и наведе глава.
Сърцето му се сви като осъзна колко е глупаво държанието му. Проклятие, рискуваше да загуби всичко. Странно и плашещо усещане за мъж, известен майстор в съблазняването. Сви коляно и падна в краката й, като взе ръката й между своите.
— Джейн, искам само да ми кажеш как се чувстваш — промърмори нежно. — Съжаляваш ли за случилото се?
— Не.
— Моля те, Джейн, погледни ме.
С очевидно нежелание, тя най-накрая вдигна глава да го погледне.
— Хелион…
— Бяхме толкова близо, колкото могат да бъдат двама души. Защо сега искаш да се скриеш от мен?
— Не искам да се крия. Само… — думите се изгубиха, когато прехапа долната си устна.
— Да?
Тя сви неспокойно рамене.
— Не се чувствам много удобно да говоря за това.
— Срамуваш ли се?
— Толкова ли е очевидно? — попита с пресекващ глас.
Хелион усети да го залива огромно облекчение. Значи това беше. Не бе ужасена, нито убедена, че е извършила най-голямата грешка в живота си. Бе засрамена. Благодаря ти, Боже!
— Не, разбира се, че не — усмихна й се и нежно целуна дланите й. — Прости ми, любов моя, не исках да съм нечувствителен. Но съм малко нервен и ми е нужно успокоение.
— Какво имаш предвид?
Той постави малката й ръка върху бузата си.
— Никога преди не съм бил с девствена жена. Искам да се уверя, че не съм те наранил или, да не дава Господ, да ме отблъснеш.
Джейн се изчерви.
— Знаеш, че не.
— Откъде да знам? — попита тихо. — В един момент си толкова сладка и всеотдайна в прегръдките ми, а в следващия избягваш погледа ми, като че ли искаш да си на всяко друго място, но не и тук, с мен.
— Добре де, но и ти също изглеждаше разсеян — обвини го тя.
Той се засмя, без да може да отрече.
— Не, не бях разсеян. Бях ужасен.
— Какво?
Хелион се пребори с инстинктивното желание да скрие чувствата си зад някакъв небрежен отговор.
— За разлика от теб, не мога да твърдя, че съм невинен — призна. — Бях сигурен, че знам почти всичко за любовния акт. Но както вече ти е станало навик, успя да разрушиш арогантните ми претенции.
Джейн се усмихна без желание.
— Похвално, въпреки че не разбирам за какво говориш.
— Предполага се, че съм донжуан, експерт по въпросите на любовта, а не нетърпелив младок при първата си среща. Исках да съм сигурен, че ще ти доставя удоволствие, но в мига, в който те докоснах, бях загубен. Това никога преди не ми се е случвало.
Както се очакваше, неговата разумна Джейн нито се отврати, нито се възгордя от признанието му. Напротив, погледна го с подозрение.
— Трудно ми е да повярвам.
— Защо?
— Защото не съм от типа жени, които вдъхват такава страст у един мъж.
Хелион поклати глава, докато оглеждаше стройната фигура, едва прикрита от тънката ленена риза. Явно по-добре да й го докаже с дела, отколкото с думи, но предчувстваше, че за момента ще трябва да сдържи страстта си.
— Грешиш.
— Хелион, знам чудесно… — започна тя със сериозно изражение.
— Ще ме изслушаш ли поне веднъж? — прекъсна я.
— Е, и?
— Започвам да откривам, че съществува голяма разлика между желанието и страстта — задържа погледа й със силата на волята си. — Едно хубаво лице и изваяна фигура могат да привлекат вниманието на един мъж, но това е мимолетно желание, което лесно се забравя.
— И страстта?
Той замълча за момент, за да премери думите си.
— Няма нищо общо с цвета на косата или с размера на деколтето. Това е чувство, по-дълбоко от необходимост, което кара мъжа да иска да е с една определена жена и друга не може да заеме мястото й.
— И, без съмнение, също е мимолетно — осмели се тя да го предизвика.
Преди час Хелион би се съгласил с нейното твърдение. Страстта, както и всеки друг каприз, би могла да бъде задоволена и забравена. Сега подозираше, че поради някаква причина е преценил погрешно. Не можеше дори да си представи живота си без тази жена до себе си. Само мисълта за това, караше сърцето му да се свива.
