— Кажи го, любов моя. Кажи, че ме желаеш, нужно ми е да чуя думите.
— Желая те, Хелион.
Тонът й бе толкова спокоен, че изненада и двамата. Той изстена и я целуна с нетърпение, докато се освобождаваше от сакото и жилетката си. Скоро ги последваха връзката и ризата. Джейн едва забеляза усилията му — бе опиянена от устните, които сега изследваха извивката на шията и галеха нежно мястото на пулса й.
После той хвана ръцете й и ги положи на гърдите си.
— Докосни ме — помоли с дрезгав глас. — От дълго време копнея за допира ти по кожата ми.
Джейн изкусително раздвижи ръце по добре оформените мускули. Бе очарована да забележи как той задържа дъха си от удоволствие. Да я желае по този начин бе още по-възбуждащо от всеки афродизиак.
— Боже мой! — възкликна Хелион, потърси устата й я зацелува с болезнена нужда.
Джейн се извиваше и триеше инстинктивно бедра срещу възбуденото мъжко тяло. Не бе сигурна какво търси, но искаше повече. С неспокойна нужда раздвижи ръце по раменете му и изстена, когато жадните мъжки устни завладяха шията й.
— Хелион… — задъхваше се, без да разбере защо той удължава мъчението.
— О, любов моя… От толкова време те желая и искам да правя любов с теб, както съм си мечтал нощ след нощ.
Докато й говореше, ръцете му се спуснаха по гърба й, за да развържат връзките. С лекота я освободи първо от роклята, а после и от долната ленена риза.
— Боже! — задържа дъха си, оглеждайки голата й фигура. — Прекрасна си!
Джейн стисна силно клепачи. Зърната й настръхнаха в предчувствие за устата му. Може би заблуждаваше сама себе си, но в този момент наистина се чувстваше прекрасна. Всяка тръпка на силното мъжко тяло, всеки бесен удар на сърцето му я убеждаваха, че я желае. Това възхитително чувствено чудовище я искаше. Нея, Джейн Мидълтън. Усмихна се доволно, но веднага след това прехапа устни, усетила влажна топлина върху зърното си. Хелион я галеше с език, докато от устните й не се изтръгна стон на нетърпение. Вплела ръце в косите му, искаше още и още.
Той задоволи молбата й, облизвайки нежно, без да спира, а тя се мяташе под него в плен на изгарящото удоволствие. Дори не забеляза как сръчните му ръце махнаха чорапите и обувките й. Всъщност, тя самата ги изрита настрана и така позволи на мъжките пръсти неограничена свобода да изследват бедрата й, а после и топлата влага между тях.
Не бе готова за прилива на внезапно удоволствие и нададе вик на изненада, когато усети течна топлина да навлажнява пръстите му.
— О! — изчерви се от неудобство.
Изправен на лакът, Хелион изстена, без да спира да дразни сладкото чувствено място.
— Толкова си топла, толкова си сладка… — мърмореше.
— Аз… — беше й трудно да държи очите си отворени, докато цялото й тяло бе концентрирано във все по-нарастващото напрежение, зараждащо се в дълбините й — не знам какво да правя.
Очите му трескаво проблеснаха.
— Искаш ли да ти покажа?
— Да.
С плавно движение Хелион хвана ръката й и я придвижи към предната част на панталоните си. Тя задържа дъха си, почувствала твърдата подутина отпред, но не се поколеба да се заеме с копчетата. След последното членът му изскочи, корав и търсещ, и Джейн внимателно погали гладката кожа. Хелион стисна зъби и издаде ниско ръмжене, докато се движеше срещу ръката й. После с бързи движения захвърли ботушите и панталоните, за да покрие тялото й със своето.
— Господи… ще ме умориш от удоволствие — изпъшка.
Джейн остана да лежи мирно. Попиваше прекрасното усещане за голата плът и допира на твърдата мъжественост върху бедрото й. Нещо дълбоко в нея крещеше за удовлетворение. Тялото й се нагоди към непознатата тежест, отвори крака и обгърна бедрата му.
— Не искам да те нараня, Джейн… — каза той с дрезгав глас.
— Моля те, Хелион, не спирай — прекъсна го и потърка тяло.
Тогава той я хвана за бедрата, впи устните си в нейните в изгаряща целувка и бавно и внимателно навлезе в нея. В един момент Джейн се напрегна, присви леко очи и започна да диша на пресекулки. Бе пронизал девствеността й. Усетил напрежението й, Хелион спря, излезе от нея и се насочи надолу.
Дразнеше и облизваше зърната й, поставяше влажни целувки по корема и вътрешната част на бедрата й. Костваше й огромно усилие да диша, след като усети огненият език да вкусва от най-интимните й части и да си играе с центъра на удоволствието. Бе учудена от дързостта му и искаше да протестира. Искаше, но само за част от секундата. После мислеше, че ще умре, ако той престане с мъченията си.
Усещанията бяха толкова изтънчени и еротични, че можеше само да се извива, стенейки. Той продължи с дръзките си милувки докато усети, че е готова отново да го приеме. Покри тялото й, навлезе в топлата й влажност и продължи ритмичните мощни движения. Пламъкът избухна с нова сила. Много нежно той я целуна по слепоочието, тихо й шепнеше нещо, галеше я, докато тя се изви нагоре и му позволи да я обладае по-навътре. Тогава започна да се движи в нея с бавни плавни движения, които предизвикваха бурни вълни от желание, обливащи ги като водопад.
Джейн няколко пъти бе мислила как ще се чувства в този момент, но нищо, абсолютно нищо не би могло да я подготви за божествения миг, в който се носеше на гребена на вълната. От гърлото й излезе възторжен вик и бе захвърлена главоломно на върха на абсолютното задоволство.
Усети, че Хелион замря, понесен от същите усещания, после потрепери от силата на освобождението и падна върху нея с накъсана въздишка.
— Моя си — прошепна срещу влажната й кожа, а ръката му почиваше върху гърдата й.
Античната къща в едно от лондонските предградия беше символ на солидната английска традиция: червени тухли, ограда от ковано желязо, градина с подредени розови храсти, лъсната брава. За повечето хора къщата излъчваше респект. За лорд Бидуел представляваше претенциозния предвидим характер на неговите обитатели, достатъчно, за да го накара да избяга.
За късмет на деликатната му чувствителност, рядко му се налагаше да си има работа с такива хора. Но днес нямаше този късмет. Трябваше му информация, която можеше да му даде само някой, свързан с Министерството на войната. Нелека задача, тъй като тези досадници приемаха без съмнение услугите му на шпионин, но в същото време не одобряваха съмнителния му морал.
Подготвен да предложи привлекателен подкуп, Бидълс устоя на изкушението да се вмъкне през мазето и позвъни на предната врата. Предаде на стария майордом, който му отвори, визитката си и го изчака да се отдалечи по коридора. Последва го само след секунди, тъй като не бе готов да си загуби сутринта заради някакъв педантичен глупак.
Бидълс се спря до вратата, на крачка зад майордома, който влезе в библиотеката и подаде визитката му на един мъж, седнал зад огромно дъбово бюро.
Лорд Карсън, подобно на повечето знатни англичани, беше висок и як, с коремче, прогресивно нарастващо с плешивината на главата му. Лицето му бе квадратно и червендалесто, знак за слабостта му към хубавата храна и виното. Но притежаваше известна доза интелигентност, което улесняваше работата на Бидълс.
Скрит между сенките, видя как лорд Карсън поема визитката и лицето му още повече се зачервява.
— Бидуел — изгрухтя. — Проклятие! Този дявол с лице на плъх. Кажи му, че не съм вкъщи, Потер. Или още по-добре, че съм умрял и гния в семейната гробница.
Бидълс излезе от укритието си с усмивка, изненадвайки домакина си.
— А, Карсън, изглеждаш много добре за разлагащ се труп. Е, малко съсипан, но това трябваше да се очаква.
Оглеждайки неодобрително зеленото сако и жълтите панталони на посетителя си, Карсън посочи към близката врата.
— Вън, преди да съм наредил да те изхвърлят!
