— Шегуваш се, нали?
Джейн се завъртя, за да може да го гледа в лицето. Изглеждаше изненадана от въпроса.
— Защо?
— Тази сграда е съществена част от Лондон. Баща ми ми разказваше анекдоти за дните, прекарани тук заедно с артисти, аристократи, поети. Знаеше ли, че господин Кристиян позволяваше само трийсет места в салона и веднъж заети, трябваше да се чака на улицата, докато се освободи някое? Баща ми казваше, че единствената причина да става преди обяд е била, за да си запази място тук, до прозореца.
Джейн се усмихна с носталгия. Представяше си посетителите от едно време, смеещи се и подвикващи на преминаващите.
— Страхувам се, че всичко това е минало. Никой вече не рискува да минава по тези улици.
— Малко са западнали, но…
— Хелион, — прекъсна го нетърпеливо — сградите наоколо са публични домове, а наблизо работи и пушалня за опиум. Всяка следа от почтена клиентела е изчезнала безвъзвратно.
Хелион не искаше да се съгласи с нейното мнение, въпреки опита й, и вдигна ръце.
— И какво лошо има в няколко публични домове?
— Само мъж би задал подобен въпрос.
— Не отричам, че ще бъде трудно да се привлекат уважаваните дами в подобен квартал, но малко са мъжете, които имат скрупули от този род — настоя. — Просто трябва да го превърнеш в място, което да се харесва на господата.
— Като например?
— Мъжки клуб или частен игрален дом.
Идеята свари Джейн неподготвена. По принцип интересите на Хелион не включваха такива скучни неща като една празна сграда. Явно разказите на баща му са причинили известна доза сантименталност към мястото. Без да го забележат, господин Стейнман се приближи към тях със замислено изражение и каза:
— Идеята никак не е лоша, госпожице Мидълтън.
— Какво?
Мъжът нервно прочисти гърло.
— Жалко би било да видим края на такова историческо място. С малко усилия бихме могли да върнем предишната му слава.
Джейн с мъка устоя на импулса да покаже недоволството си. Очевидно двамата срещу нея се опитваха да й услужат. Но за нещастие не разбираха сложността на ситуацията.
— Може би, но ще трябва да го направи следващият собственик. Аз няма да се забърквам в това — каза решително. — А сега, господин Стейнман, бихте ли могли да се захванете с описа?
Тъй като познаваше госпожица Мидълтън достатъчно, за да знае кога е категорична, мъжът леко се поклони в знак на съгласие.
— Разбира се.
Докато наблюдаваше как господин Стейнман с военна стъпка изчезва по стълбите, Джейн не забеляза намръщеното лице и строгия поглед на Хелион.
— Не е типично за теб да си толкова твърдоглава, Джейн. Поне що се отнася до бизнеса.
Критиката я подразни. Може би бе прекалено докачлива, че подлагаха на съмнение решенията й, но, по дяволите, дълго време се бе борила, за да вземе юздите на живота си в свои ръце. Не й бе никак лесно да преглътне критиките.
— Не съм твърдоглава. Просто се налага да вземам решения, които смятам за най-уместни — отговори студено.
— Сигурна ли си, че това е всичко?
— Какво искаш да кажеш?
Хелион се приближи с неразгадаемо изражение на лицето.
— Може би не искаш съветите на незначително същество като мен.
Джейн примигна пред неочакваната атака. Хелион изглеждаше обиден, а в това нямаше никакъв смисъл.
— Това е абсурдно.
— Дали? — настоя той. — Забелязах, че никога не си искала мнението ми. Винаги ме държиш настрана от деловите си интереси.
Питайки се какъв дявол му е влязъл под опашката, Джейн опита да се защити.
— Ти беше този, който твърдеше, че единственият бизнес е удоволствието, Хелион. Не мислех, че те интересуват други.
— И ако ти кажа да? Готова ли си да чуеш съветите ми?
Джейн се поколеба. В действителност никога не бе мислила да раздели отговорностите си с другиго. Дори и със съпруга си. По някаква причина смяташе за даденост, че човекът, за когото ще се ожени, ще се задоволи с управлението на имението и ще се занимава със собствените си дела.
— Аз… винаги съм готова да се вслушвам в съвети — каза внимателно.
Усетил нежеланието й, Хелион направи гримаса.
— Винаги, когато не произлизат от мен, нали?
Огорчението в гласа му отекна в сърцето й. Макар че не знаеше къде е сгрешила, очевидно бе наранила гордостта на любовника си.
— Хелион, не че не искам да чуя съветите ти.
— А какво тогава?
— Самият факт, че съм жена, прави достатъчно трудно изграждането на респект сред мъжете, с които трябва да работя. Винаги трябва да помня, че всяка грешна стъпка би могла да провали всичко.
— И? — продължи той още по-сериозен.
— Представяш ли си как ще ми се отразят слуховете, че започвам бизнес в близост до най- долнопробните заведения на Лондон? И по-специално само за мъже? Всички търговци ще ми затворят вратите си. Колкото до обществото… Господи! Ще ме третират по-зле и от сега, като някакъв боклук.
Джейн видя как Хелион й обръща гръб и разтрива врата си, като че не издържа от яд. Смешно! Ако някой трябваше да бъде ядосан, това беше тя.
— Права си, разбира се — съгласи се накрая уморено. — Не помислих за това.
Очевидно логичното й обяснение не бе успяло да го успокои и тя нетърпеливо въздъхна.
— За Бога, Хелион, какво ти става?
В продължение на няколко секунди той остана с гръб, после се обърна и я изпепели с поглед.
— Не става въпрос за кафенето, макар че е жалко да се превърне в руина. Става въпрос за начина, по който се отнасяш с мен. В един момент ми позволяваш да те доближа, а в следващия ме отблъскваш като ненужна вещ.
Джейн примигна при свирепия тон. Очарователният и равнодушен джентълмен бе изчезнал, за да отстъпи място на един горд и крайно раздразнен мъж.
— Това не е вярно.
— Да, така е. И за да бъда честен, не знам какво да правя. Опитах се чрез всички средства да спечеля сърцето ти, но продължаваш да ми отказваш доверието си. Започвам да се питам, дали някога ще успея да го спечеля.
Джейн се уплаши. Да не мислеше да я напусне? Да не би колебанието й да му е дошло в повече?
— Хелион… — промърмори с някакво странно чувство на безпокойство.
Без предупреждение той постави кошницата в ръцете й с вдървен поклон.
— Ще те оставя да се насладиш на обяда си насаме, скъпа. Явно така предпочиташ.
Глава 15
Скъпо дневниче,
