— Заради това, което си чула в градината?
А, значи бе наясно, че знае за предателството му. Не се изненадваше — сигурно Ана го е атакувала с най-близкия кол. Жалко, че не е засегнала някой важен орган. Повдигна високомерно брадичка.
— Не желая да говоря за това.
— Жалко, защото аз да.
— Махай се от къщата ми, Хелион!
— Не. Не и докато не чуеш, каквото имам да ти казвам.
Направи още една крачка напред и тя, отчаяна, отстъпи към прозореца. Боже, не можеше да му позволи да я докосне.
— Не искам да слушам повече лъжи.
— Повече? Кога съм те лъгал, Джейн?
Сигурна бе, че може да изброи десетки случаи, ако мозъкът й не бе отказал да функционира. Сега единственото, което можа да направи, бе да поклати глава.
— Върви си.
Настъпи тишина, като че ли Хелион обмисляше какво да каже. Демонстрация на предпазливост. В сегашното си настроение любимата му можеше да го замери с най-близката ваза.
— Джейн, това, което си чула в градината, не е каквото си мислиш.
— Искаш да кажеш, че лорд Бидуел не е шпионирал миналото на баща ми?
— Да, но…
— Тогава е точно каквото си мисля.
Той въздъхна дълбоко.
— Джейн, помолих Бидълс да открие някаква твоя тайна, когато за първи път дойде при мен с предложението си. Не те познавах, а и не знаех дали нямаш някое нечестно намерение. Изглеждаше ми добре да имам някакво оръжие за защита.
— И се предполага, че с това обяснение трябва да приема измамата ти?
— Само ти казвам истината.
— И намерението ти не беше да използваш информацията, за да ме накараш да приема предложението ти за женитба?
— Не знам — призна тъжно. — Толкова ме объркваш, че вече не мога да се позная.
Джейн притвори за миг клепачи, за да събере достатъчно смелост да погледне в тези изгарящи очи. Може би бе по-добре, че Хелион дойде преди заминаването й. Щеше да съжалява цял живот, че е избягала, а той ще смята баща й за крадец.
— Добре. Позволи ми да ти спестя неудобството да ме шантажираш. Баща ми не беше отговорен за тези униформи — предизвика го ужасно обидена, докато се приближаваше към него.
— Джейн, няма значение…
— За мен има — прекъсна го свирепо. — Няма да позволя на никого да говори лошо за него.
— Добре.
— Когато е приел поръчката за униформите, при него дошъл господин Емерсън. Двамата бяха конкуренти, но и приятели от детството. Разказал му, че е на ръба на банкрута, дори нещо повече, че се страхува да не влезе в затвора заради огромните си дългове, ако не намери начин да възстанови положението си. Разбира се, баща ми приел да му помогне. Никога не можеше да обърне гръб на някого в беда. Така че позволил на господин Емерсън да произведе униформите, като дори му предоставил материалите.
Изражението на Хелион омекна от известна доза съчувствие.
— Предполагам, че работата му не е била на нивото на баща ти?
— С много ниско качество. Не само са били зле скроени и ушити, но освен това тайно е продал фината вълнена материя от баща ми и я е заменил с някакъв евтин плат.
Той се опита да хване ръката й, но тя бързо отстъпи крачка назад.
— Баща ти сигурно се е почувствал много разочарован.
— Беше разбит. Приятелят му го бе предал и, още по-лошо, виняха него за измамата. Единствената причина, поради която не го съдиха, е, че успя да замени униформите навреме.
— Много неприятно — нежно коментира той.
— Да, но баща ми бе невинен.
— Трябва да призная, че ми изглеждаше невероятно човекът, когото обожаваш, да е въвлечен в такъв гнусен план.
Джейн повдигна вежди, изненадана от думите му.
— Наистина ли?
— Разбира се, само…
— Хелион, заета съм — прекъсна го, не желаейки да слуша повече извинения. Какво значение имаше? Фактът, че е разследвал миналото на баща й, бе болезнен сам по себе си, но не беше истинската причина, поради която се връщаше в Съри. — Мисля, че е по-добре да си вървиш.
Хелион се намръщи, а очите му изглеждаха пълни с болка.
— За Бога, съжалявам! Никога не съм искал да те нараня, Джейн. Трябва да знаеш, че това е последното, което бих направил.
Умоляващото му изражение заплаши да разруши крехкото й самообладание.
— Моля те, недей — насочи се към леглото и започна да сгъва един шал без нужда. — Бях глупачка да повярвам дори за миг, че можем да бъдем нещо повече от познати.
— Познати! — Хелион не вярваше на ушите си! После се приближи до нея и изтръгна шала от ръцете й. — Бих казал, че сме много повече от познати. Все още имам белези от ноктите и зъбите ти, които го доказват. Да ти ги покажа ли?
Страните й пламнаха. Имаше жив спомен за момента, в който се получиха тези одрасквания и ухапвания. И за удоволствието, което избухна в дълбините й.
— Нямах това предвид.
— Познавам те по-добре от самата теб, Джейн — погали я нежно по врата.
Тя усети тръпки да полазват тялото й. О, Боже! Беше нечестно единственият мъж, когото не можеше да има, да оказва върху нея такава магия. Пое си дълбоко дъх и се застави да игнорира желанието си да се сгуши в това силно тяло. Нямаше да позволи да бъде съблазнена и да вземе решение, за което и двамата ще съжаляват.
— И въпреки това, не знаеш нищо за себе си — каза тъжно.
Леката милувка спря.
— Какво означава това?
— Защо искаш да се ожениш за мен, Хелион?
— Знаеш защо.
— Кажи ми го.
Той щателно я огледа, като че искаше да избере точните думи, които ще я убедят.
— Мисля, че ни е добре заедно. Възхищавам се на твоята интелигентност и доброто ти сърце. Но най- много харесвам независимия ти дух, по-силен от, на който и да е мъж — погледът му умишлено се задържа на устните й. — И, разбира се, желая те до полуда. Това е повече, отколкото притежават повечето бракове.
— Може би, но мисля, че забравяш най-главната причина, поради която искаш да ти бъда съпруга.
— Коя? — попита нащрек.
— Богатството ми, разбира се.
Въздухът се изпълни с напрежение, докато той бавно притваряше очи.
— Не ти ли изглежда малко цинично да ме обвиняваш, че се женя заради парите ти, когато точно това бе едно от изискванията ти към бъдещия съпруг?
— Не говоря за моите чувства в случая — поправи го тихо, — а за твоите.
— Чувствата ми?
— Никога няма да си щастлив като мой съпруг.
— Толкова си мъдра, че предричаш бъдещето, така ли? — започна да го обхваща леден гняв.
