Джейн потърка ръце, за да се предпази от някаква невидима опасност.
— О, за Бога, Хелион, и двамата знаем, че с времето ще започнеш да се презираш за това, че си се принизил до ролята на зестрогонец. И ще обвиняваш мен.
Хелион стисна здраво ръце и започна да обикаля стаята. За момент тя си помисли, че ще излезе през вратата и ще я напусне завинаги. Но после той се обърна и я изпепели с поглед.
— Ти си тази, която ме принизява до тази роля — отговори с ужасяващо спокойствие. — Колкото и абсурдно да ти изглежда, наистина мислех, че те обичам. Но стана ясно, че съм прекалено глупав, за да познавам чувствата си.
Сърцето й се сви, не бе искала да го обиди. Нима го е наранила? Как може да го нарани, когато не е заложил сърцето си?
— Хелион, моля те…
— О, не, не ми излизай с тези сега, скъпа, — изръмжа той, докато кръстосваше ръце пред гърдите си. — Ако имаш още обиди, не се колебай, давай. Не искам да си мисля, че си стоиш там, в Съри, съжалявайки, че не си направила на пух и прах отвратителната ми персона.
Джейн усети някаква огромна буца в гърлото си и се уплаши, че ще припадне. Защо правеше нещата толкова трудни? Имаше десетки и десетки богати дебютантки, готови да му се хвърлят в краката.
— Нямах такова намерение.
— Тогава не смея да си представя какво можеше да направиш, ако го имаше.
Тя въздъхна. Беше му ядосана, и с право. Не само я бе преследвал, докато я накара да се държи неразумно, но и беше душил безсрамно из личните й дела. И въпреки това, в този момент предателското й сърце не допускаше той да вярва, че някога е искала да го нарани.
— Не си отвратителен, Хелион. Всъщност си един чудесен мъж, който някога ще направи щастлива някоя късметлийка. Само че…
— Само че, не съм достатъчно чудесен за теб — прекъсна я огорчен.
Джейн се приближи една крачка.
— Не и докато не приемеш, че не е нужно да зависиш от някого, нито от чичо ти, нито от мен.
— Да завися? Сега намекваш, че съм мекушав?
Младата жена го погледна обвиняващо.
— Нарочно преиначаваш думите ми.
— Тогава престани да говориш глупости и кажи ясно, каквото имаш да кажеш.
Тя прехапа устни, несигурна дали могат да водят разумен разговор, когато той бе в такова лошо настроение. Хелион изглеждаше решен да й даде ролята на негодника в тази абсурдна драма.
Глупаво, имайки предвид, че сериозните и скучни жени никога не играеха негодниците.
— Много добре — предаде се накрая.
И защо не? Нямаше да я остави на мира, докато не излее всичко. Потискайки желанието си да избяга, изправи рамене и заговори решително:
— Ти си силен и интелигентен, способен да постигнеш всичко, което си поставиш за цел. Но няма да го направиш, докато продължаваш да се носиш по течението с най-малкото възможно усилие.
Разбра, че е уцелила болно място по цвета, който запълзя по страните му.
— Това ли мислиш, че правя, женейки се за теб?
— А не е ли?
Хелион отклони поглед.
— Изглежда ти си тази, която има всички отговори, не аз.
— Хелион, ако не те обичах, нямаше да ме интересува, че после ще съжаляваш, че си се оженил за мен — посочи Джейн, като не осъзнаваше колко я издава треперещият й глас. — Не бих могла да понеса, че един ден ще ме гледаш с презрение.
Отново се проточи мълчание. Хелион се бореше със себе си. После бавно й обърна гръб.
— Никога не бих направил това, Джейн. Никога! Но за теб е очевидно, че съм слабохарактерен и неспособен да спечеля доверието ти. Няма да те притеснявам повече. Надявам се да откриеш скучния си господин, скъпа. Несъмнено ще живеете досадно щастливи до края на дните си.
След като произнесе обидната си реч, Хелион се запъти към вратата и след кратка борба с резето я отвори. После, без да хвърли поглед през рамо, я затръшна след себе си.
Джейн почувства облекчение, че не се обърна, тъй като проклетите сълзи, които мислеше за пресъхнали, отново се затъркаляха по бузите й. Проклятие, проклятие, проклятие! Заслужаваше си го, след като правеше дръзки предложения на красиви донжуани.
Няколко пресечки по-нататък разразилата се свирепа битка затихна.
Бидълс размахваше пред носа си окървавена кърпичка и се опитваше да държи на разстояние дивата котка с извинителна усмивка. Боже Господи, каква чудесна жена! По време на кратката, но прелестна схватка косата й се бе разпуснала върху раменете, роклята й се бе раздърпала и разкриваше част от щедрия й бюст. Кръвта на Бидълс кипеше. Тя излъчваше такава страст, че той едва се удържаше да не я сграбчи в обятията си и да я задуши с целувки.
За щастие бе достатъчно разумен да устои на изкушението. Би преодолял каквото и да е препятствие, дори и ада, за да я направи своя. Нямаше намерение да я загуби.
— Достатъчно, зверчето ми — заповяда той и се отдалечи на крачка от точните й юмруци. — Вече ми счупи носа.
Далеч от съжалението, Ана тръсна високомерно глава.
— Това исках. Така ще се научиш да не си го пъхаш в хорските работи.
— Или да съм малко по-бърз в отбягването на женския отмъстителен гняв — добави той. — Имаш съкрушително дясно кроше.
— Ти нарани най-добрата ми приятелка — обвини го тя.
Бидълс остави настрана окървавената кърпичка.
— А ти ми счупи носа. Без да споменавам, че съсипа любимото ми сако. Бих казал, че сме квит.
Логиката му изобщо не въздейства на Ана, която прекоси обраслата пътека и седна на една пейка.
— Ха!
Бидълс почувства облекчение, че не си тръгна, преди да се е съвзел. Заобиколи розовите храсти и застана пред нея.
— Освен това остава опасността, доста реална между другото, носът ми да зарасне накриво — промърмори с тъжен глас. — Може да си съсипала завинаги мъжката ми красота.
Жената му хвърли предупредителен поглед.
— Не е смешно.
— О, съгласен съм — откъсна една роза от близкия храст, започна да къса листенцата и да ги пуска в полата й. — Без добрия си външен вид никога няма да мога да привлека някоя красавица. Значи си ме осъдила на живот в горчива самота.
Устните й потрепнаха и той подозираше, че се опитва да скрие предателската усмивка.
— Не е голяма загуба, тъй като подочух, че предпочиташ леките жени.
Бидълс разпръсна още една шепа розови листенца и коленичи в краката й.
— Но рано или късно един мъж трябва да се ожени.
— Сигурна съм, че все ще се намери някоя, толкова отчаяна, че да вземе един коварен интригант с лоша слава… — думите й заглъхнаха, когато той се наведе да я целуне. Тя се стегна, но не сметна за необходимо отново да го удари.
— Не го прави — предупреди го.
— Защо?
— Защото… съм ти ядосана.
Той прокара пръст по ръката й, наслаждавайки се на мекотата на кожата.
— Да, знам.
— Нямаше никакво право да се намесваш в личните дела на Джейн.
— Както и ти нямаше право да ме следиш и шпионираш, сладка моя Ана — посочи той с усмивка.
