— Защо не е бил наказан?
Бидълс сви рамене, достатъчно запознат с най-долните аспекти на човешката природа, за да се изненадва.
— Заради власт, пари. Или заради това, че е имал за тъст лорд. Ще се изненадаш какво могат да направят тези неща.
— Все още ми изглежда странно.
Бидълс отвори едно китайско ветрило и започна да го размахва безгрижно.
— Странно или не, Хелион, ти искаше да намеря някоя тайна, за да се противопоставиш на госпожица Мидълтън, и точно това направих. След като не бе така добра да ни предостави някоя любовна историйка или друг скучен скандал, това е най-доброто, което мога да ти предложа.
Хелион се усмихна без желание, чувствайки се неблагодарен. Приятелят му нямаше вина, че е толкова отчаян.
— Извинявай, Бидълс. Само че… — Хелион рязко обърна глава към къщата. Бе сигурен, че е чул шум. Нещо подобно на хлипане. — Какво беше това?
Изведнъж една женска фигура изскочи иззад един храст и се насочи към двамата учудени джентълмени. По инстинкт Хелион даде крачка назад като видя щурма на госпожица Халифакс, макар че нямаше нужда. Тя само му хвърли един убийствен поглед, докато се насочваше към Бидълс. После вдигна малкия си юмрук и го стовари в корема на нищо неподозиращия му приятел.
— Ти, гаден плъх, лъжец и мошеник! — крещеше срещу Бидълс, който се клатушкаше назад, опитвайки се да не падне във фонтана. — Мразя те, чуваш ли? Мразя те!
Той постави ръце на пострадалия си корем и примигна.
— Мисля, че цял Лондон те чу, любов моя.
— А, така ли? Тогава…
Предусещайки друга експлозия на насилие от страна на полудялата госпожица, Хелион счете за необходимо да се намеси. Не знаеше какво е направил Бидълс, за да заслужи такава враждебност, но не можеше да позволи подобна схватка в това, което бе останало от градината му.
— Извинете, госпожице Халифакс, но мога ли да знам какво правите в градината ми?
Тя се изплези на Бидълс, преди да се обърне и да забие в него обвиняващ поглед.
— Дойдох тук с Джейн.
— Джейн е тук? — попита смаяно.
— Беше, макар че вече сигурно си е вкъщи да си опакова багажа и да се върне в Съри.
Внезапен страх се настани в сърцето му.
— Защо, по дяволите, ще се връща в Съри?
— За да не се налага да вижда отново един господин, който е паднал толкова ниско, че да я шантажира да се ожени за него.
— Да я шантажирам? — Хелион премигна, сигурен, че жената е полудяла. — За какво говорите?
— Чухме ви, господин Колфилд. Вие сте поръчали на този… — посочи с пръст притихналия Бидълс — … дявол да намери нещо в миналото на баща й, за да може да се изправите срещу приятелката ми. Вие сте за презрение. Не мога да повярвам, че я насърчавах да се ожени за вас.
Хелион се почувства замаян, като че ли са го бутнали от ръба на някоя бездна. Боже мой! Сигурно се чувстваше ужасно предадена и би искала да се отдалечи от него възможно най-скоро. Трябваше да я спре, да я накара да разбере, че никога не е искал да я нарани.
— Трябва да вървя — промърмори и побягна, преди някой да успее да го задържи.
— А, не! — изскърца със зъби Ана, докато свиваше ръце в юмруци.
В този момент една здрава ръка я хвана през кръста, за да осуети намеренията й.
— Остави ги, скъпа — каза Бидълс до ухото й. — Това е между Хелион и Джейн.
Ана го погледна и, докато той й се усмихваше лукаво, заби юмрук в корема му.
Глава 16
Скъпо дневниче,
Предполагам, че всяка жена трябва да изстрада една любовна мъка поне веднъж в живота си. Много тъжно, наистина, защото открих, че подобен опит е от най-неприятните. Не е само агонизиращата болка, нито тежестта в душата, която обгръща с тъга всичко, което ни заобикаля. Нито дори глупавите сълзи, които отказват да спрат, без значение колко пъти им се заповядва. По-ужасен е страхът, че си загубил жизненоважна част от себе си. Огромната празнота е повече, отколкото мога да понеса. Как да продължа напред?
Простият отговор е, че трябва да го направя. Животът не е спрял, отговорностите ми не са изчезнали, само защото искам да се скрия под леглото и да плача, че съм толкова глупава. Стотици жени през вековете са преживели мъката, без съмнение и аз ще го направя. Да…
Джейн започна да опакова багажа с типичната си прецизност. След този изблик на сълзи, който продължи по пътя за вкъщи и после в стаята й, в разбитото й сърце се настани ледено спокойствие. Благодарение на Бога, здравият й разум бе непокътнат и й нашепваше, че оставането й в Лондон е безсмислено. В този момент не бе в състояние да търси друг възможен съпруг. Самата идея бе достатъчна, за да се обърне стомахът й. Нямаше нищо, което да я задържа тук. Освен това трябваше да признае, че е страхливка — правеше всичко възможно, за да избегне евентуална среща с Хелион. Не. По-добре да се върне в Съри и да мисли за бъдещето си, когато болката от несподелената любов отмине.
И ще мине, си каза, докато внимателно сгъваше дрехите си. Няма да прекара живота си в сълзи за мъж, прекалено глупав, за да не отвърне на любовта й. Един мъж, който би се оженил, защото е най-лесното решение на проблемите му.
Събираше чорапите, когато дочу гласа на майордома някъде в коридора. Предположи, че е с компаньонката й, чиято глухота изискваше да й се говори с викове, или пък е хванал камериерката да се целува с лакея, вместо да си върши работата.
Само при звука на заключваща се врата се обърна, за да открие Хелион, който я гледаше настоятелно.
Коленете й я предадоха и трябваше да протегне ръка, за да се задържи за колоната на леглото. Разкъсваща болка пресече тялото й. О, Боже! Да го види толкова близо, да може да го докосне, но толкова далечен, като ангелите на небето. Непоносимо.
Правейки крачка напред, Хелион огледа бледото й лице, после насочи поглед към отворения на леглото куфар.
— Бягаш ли, любов моя? — промърмори.
Глупаво бе да отрича. Не и с толкова доказателства наоколо. Но нараняваше гордостта й да бъде наречена страхливка.
— Връщам се в Съри — отговори през зъби. — Май не трябваше да идвам тук.
— Дойде, за да търсиш съпруг.
Тя се стегна при дръзкия коментар. Какъв безчувствен негодник! Нямаше ли срам?
— За нещастие, никой не бе така добър да ме предупреди, че Лондон е пълен с предатели, които не уважават жените. Сега вече го знам.
Помисли си, че се е обидил, но нищо не можеше да се прочете по сериозното му лице.
