Звучеше разумно. Всъщност, това бе и плана, когато дойде в Лондон… преди Хелион да нахлуе в живота й и да иска да стане на неговото.
— И какво му е лошото?
Ана се усмихна малко дяволито.
— Няма нищо лошо, освен, че никога няма да познаеш щастието да живееш с истински партньор. Какъвто и да е съпруг е много добре, но мъж, когото обичаш с цялото си сърце, е нещо много специално.
Силното вълнение в гласа й изненада Джейн, приятелката й все едно говореше от собствен опит.
— Но моите родители…
— Родителите ти са имали връзка, каквато са искали — прекъсна я Ана. — Не е задължително и теб да те удовлетворява такава. Ти не си майка си, не си баща си, ти си Джейн Мидълтън. Трябва да избереш бъдещето, което ти желаеш, а не това, което друг е решил за теб.
Джейн се колебаеше. Сърцето й се свиваше, като си представяше бъдещето без Хелион. Без съмнение по-спокойно, в което сърцето й щеше да е в безопасност от разочарование и болка. Но и празно.
— Господи! Защо трябва да е толкова сложно? — изстена.
— Защото дойде в Лондон да намериш някой беден нещастник, а вместо това успя да хванеш един Хелион.
Шегата изтръгна бледа усмивка от Джейн.
— О, Боже!
— Какво искаш, Джейн? — Ана стисна силно ръцете й. — Какво в действителност желаеш?
Джейн не се поколеба нито за миг.
— Хелион.
— Тогава по-добре му го кажи. Мъж като него няма да позволи да потъпчат гордостта му отново.
Джейн се замисли. Да приеме за себе си, че го желае за съпруг, бе едно. А да му признае мислите си, съвсем друго и много по-трудно. Но поглеждайки приятелката си, разбра, че имаше право. Очевидно Хелион губеше търпение с нейните съмнения. Бе настъпил момента, в който да се държи като зряла жена, а не като треперещо момиче.
— Права си — изправи се с рязко движение, с което уплаши Ана. — Ще дойдеш ли с мен?
— Сега ли?
— Трябва да го направя. В противен случай ще успея да се убедя, че е грешка.
— Да, но…
— Какво?
Ана леко се покашля.
— Не е прието да се посещава един ерген в дома му.
Джейн махна безгрижно с ръка.
— Прието е, когато този ерген скоро ще стане мой съпруг.
— Предполагам, че имаш право — съгласи се с въздишка.
— И ти ще ми бъдеш компаньонка.
Радостна усмивка цъфна на устните на Ана.
— Екипажът ми чака отвън.
— Тогава да тръгваме, преди да съм загубила кураж.
На Джейн й се искаше да напусне тичешком къщата, но си наложи спокойно да вземе шапката и ръкавиците, докато информираше майордома, че ще прекара следобеда с госпожица Халифакс. После двете дами излязоха, хванати под ръка, дадоха инструкции на кочияша, къде да ги закара и се качиха в екипажа.
По пътя Джейн наблюдаваше къщите, покрай които минаваха, и не знаеше дали да се чувства развълнувана или ужасена. Трябваше да е доволна, нали това искаше. И все пак имаше някаква сянка в сърцето й.
— Много си мълчалива — прекъсна Ана мислите й.
— Преценявам какво точно да му кажа — набързо импровизира, тъй като не искаше допълнително да притеснява вярната си приятелка.
— Небеса! Няма да му искаш пари назаем, я. Думите ти трябва да излязат от сърцето.
— Ако му кажа какво чувствам в сърцето си, ще ме вземе за луда — честно си призна.
— Предполага се, че трябва да си луда. Говорим за любов.
— Ана, никак не ме успокояваш.
Тя се засмя.
— Съжалявам. О… мисля, че пристигнахме.
Ана отвори вратата, хвана я за ръката и й помогна да слезе. После двете започнаха да се изкачват по тясната пътека. Внезапно Джейн се спря.
— Чакай!
Усещайки нерешителността й, Ана рязко се обърна и я стрелна с поглед.
— Какво има сега?
На Джейн й се искаше да избяга, но се въоръжи със смелост и каза:
— Чувам гласове в градината.
Спътницата й отвори широко очи.
— Не можем…
Джейн продължи по пътеката, която заобикаляше къщата. Сега или никога.
— Хайде, Ана.
Хелион стоеше изправен между розовите храсти, оставени да растат безразборно, и слушаше приятеля си със свъсени вежди.
От една страна, не трябваше да разрешава на Бидълс да събира информация за Джейн и секретните операции на баща й. Друго бе да души в миналото й, когато не бе сигурен в мотивите й да го наеме. Но сега, когато бе решил да я направи своя съпруга, не му изглеждаше много коректно.
От друга страна пък, не се притесняваше толкова за досадни неща като съвест и морал.
Тази сутрин Джейн бе доказала, че все още е решена да го държи настрана от делата си. По дяволите! Бе опитал всичко: търпение, кавалерство, романтика. Упражни цялото си майсторство на съблазнител. Изглежда, че не му оставаше нищо друго да направи. Нищо друго, освен да се признае за победен. Една идея, която притискаше гърдите му и го оставяше без въздух.
Остави тези мисли настрана и върна вниманието си към мъжа, който стоеше облегнат на един фонтан, полуразрушен от времето.
— Не вярвам — отговори, кръстосвайки ръце пред гърдите си.
— Само ти казвам какво открих, стари приятелю. Спомни си, че открих договора за униформите тъкмо в бюрото на госпожица Мидълтън.
— Да, но това не доказва, че са били с лошо качество.
Бидълс сви рамене.
— Говорих с един познат на господата Мидълтън и Емерсън, който каза, че е имало слухове за измама.
— Слуховете не са факти — посочи Хелион.
— Не, разбира се, но използвах и контактите си в Министерството на войната и разбрах, че слуховете идват от най-високите слоеве. Той ми каза, че дори имало някакъв скандал, потушен почти веднага.
— Господи!
— Изглежда господин Мидълтън е увеличил състоянието си за сметка на войниците ни. Нищо необикновено, бих казал.
Хелион се намръщи. Не, че се съмняваше в качествата на Бидълс. Можеше да се разчита на този негодник да открие и най-мръсните тайни. Трудно му бе обаче да повярва, че бащата, когото Джейн толкова обичаше и уважаваше, е бил толкова жестоко безразличен към храбрите младежи, изпратени на фронта. Джейн беше прекалено прозорлива, за да не усети такава фалшификация, та дори и от собствения й баща.
