Винаги съм презирала слабите жени, които не знаят какво искат. Пърхат като пеперуди и позволяват на останалите да променят мнението им, съгласявайки се с всеки. И да не дава Господ да чакаш някакво решение от тях, ще ти дойде да ги удушиш.
Сега откривам, че вътре в мен се е криела една такава слабохарактерна жена. Странна работа. Не искам да се хваля, но винаги съм била решителна. Дори и по въпроси от жизненоважно значение съм способна да мисля рационално, за да поема по верния път. По какъв друг начин иначе бих могла да заема мястото на баща ми в бизнеса?
Обаче сега, когато съм на прага на най-важното решение в моя живот, губя способността си да мисля. Пърхам като най-глупавата пеперуда.
Джейн не бе в добро настроение, нещо обичайно за повечето жени. Да страда и да се измъчва, когато животът не вземаше желаната насока, бе естествена част от женското съществуване. И ако към това се прибави и един красив непредвидим чаровник, се получаваше голямо количество грижи и притеснения. До момента за Джейн тези проблеми бяха непознати и неразбираеми.
След доста обиколки на библиотеката младата жена седна за момент и после пак се изправи. Нещо я дразнеше отвътре и не й даваше мира.
По дяволите, Хелион! Всичко беше по негова вина, разбира се. Отказваше да играе по правилата. Не само по нейните, а по ничии правила. Неприемливо за жена, свикнала да контролира всеки аспект от живота си. Какво му ставаше? Снощи беше съблазнителя, когото толкова интимно опозна и който я доведе почти до припадък от удоволствие. А тази сутрин…
Тази сутрин беше различен — напрегнат, нетърпелив, недоволен. И решен да се обижда при всяка провокация. От друга страна тя май бе повече от провокативна. Но не го правеше нарочно. Просто не бе свикнала да дели властта с никого, нито да подлагат на съмнение решенията й.
А колкото до това, че отказва да му се довери… ами… не е толкова просто. Не и когато сърцето й бе заложено на карта. Въздъхна крайно раздразнена. Не бе сигурна дали се дължеше на собственото й глупаво държание или на това на Хелион.
Седнала в един кожен фотьойл, Ана най-накрая прекъсна принудителното си мълчание с цъкане на език.
— За Бога, Джейн! Приличаш на призрак!
Джейн се спря и погледна цинично приятелката си.
— Добре, това много ми помогна. Благодаря ти, Ана. Колко хубаво, че дойде да ме видиш!
— Само ти казвам истината.
— Знам — усмихна й се тъжно. — За всичко е виновен онзи… негодник.
— Хелион?
— Че кой друг може да бъде?
— Има няколко като него. И какво е направил сега?
— Ами… — Джейн потърси точните думи, за да опише безсмисленото държание на Хелион. Трудно й беше.
— Е, и?
— Подлудява ме — бе най-добрия отговор, който можа да измисли.
Ана избухна в смях.
— Предполагам, че е присъщо на всички мъже. Това май е единствения им талант.
— Вярно.
— И какво е направил, за да те подлуди?
— Освен, че е непоносим, непредвидим и абсолютно неустоим, искаш да кажеш?
— Точно така.
Джейн си даде сметка колко глупаво звучи и се засмя.
— Истината е, че не съм ядосана на Хелион, а на себе си. Такава идиотка съм!
— Глупости! — отрече лоялно приятелката й. — Ти си смела и дръзка. Няма нищо глупаво в това, една жена сама да се заеме с бъдещето си.
— Но направих ли го? Искам да кажа, наистина ли поех грижата за бъдещето си?
— Не разбирам какво имаш предвид.
Джейн отново поднови търкането на килима.
— Винаги съм се гордяла с логиката си. Мислех, че е много по-разумно, отколкото да се държа като безмозъчна дебютантка. И въпреки това, ето ме тук, нерешителна като незряло момиченце, и то по вина на един познат негодник.
Ана свъси вежди.
— Мисля, че си прекалено строга към себе си, Джейн.
— Не можеш да отречеш, че започнах да мисля със сърцето си, вместо с главата — призна откровено.
— И толкова ли е лошо?
— Разбира се! Здравият ми разум е в опасност.
Ана стана и се приближи до нея. После постави ръце върху раменете на приятелката си и я бутна назад. Джейн залитна, спъна се в подгъва на роклята си и падна върху едно канапе, в близост до камината.
— Сядай! — нареди Ана.
— За Бога, какво правиш? — попита Джейн изненадано.
Приятелката й я погледна като гувернантка, която се кара на непослушно дете.
— Искам да ме изслушаш — отговори сурово.
Безмълвна пред неочакваната атака, Джейн само успя да кимне в знак на съгласие.
— Можеш ли честно да ми кажеш дали във всичките си сделки си се водила само от скучни факти и числа?
— Аз… — Джейн неудобно се размърда, предусещайки накъде бие другата. — Има много фактори, които трябва да се вземат под внимание при една сделка.
— Като инстинктът? — настоя Ана. — Или вътрешното усещане, което ти подсказва какво да правиш?
— Може би… понякога — призна си през зъби.
— Тогава защо в този случай да е различно? Ако сърцето ти казва, че Хелион е съпругът, който желаеш, защо по логика трябва да заключиш, че е грешка?
— Защото сме много различни! — възкликна Джейн, жестикулирайки пламенно. — Как, по дяволите, ще бъде щастлив, гниейки в Съри?
Ана присви очи.
— Знаеш ли какво мисля?
— Какво?
— Мисля, че се страхуваш.
Джейн примигна обидено при това обвинение.
— Ха!
— О, да! Страхуваш се, защото е важно.
— Не знаеш какво говориш.
Ана коленичи пред канапето и хвана ръцете й.
— Помисли, Джейн. Ако се ожениш за някой подходящ и той изчезне кой знае къде, след като ти е дал децата, за които мечтаеш, пак ще можеш да си независима и да имаш семейство. Ще получиш всичко, без да рискуваш сърцето си.
