Девойката се поколеба за момент. Очевидно не се бе замисляла, че собствените й действия са нечестни.
— Аз само исках да защитя приятелката си.
— И аз — приятеля си.
Ана отказваше да се предаде толкова лесно. Любопитно, но това за него бе едно от най- привлекателните й качества.
— Като че ли на мъж като Хелион му трябва защита срещу бедната Джейн.
— Не съществува по-голяма опасност за един мъж от една интелигентна, дръзка и пламенна жена — усмихна й се лукаво. — Открадва му главата и се настанява в сърцето му без дори да се усети. И няма изход.
— Какво? — учуди се тя.
Бидълс я погледна неразбиращо. Мислеше, че чувствата на Хелион, без да споменава неговите собствени, са очевидни за всички. Щом интелигентни мъже като тях се държаха като идиоти, значи любовта е замъглила главите им.
— Не искаш да кажеш, че господин Колфилд изпитва нещо към Джейн, нали?
— Защо ти се струва невъзможно?
Ана внезапно се изправи и мина покрай него видимо развълнувана.
— Ами така.
Той застана зад нея.
— Не е много точно обяснение, скъпа моя.
— О, за Бога, знаеш много добре, че Хелион би искал да се ожени за Джейн само заради богатството й.
— Това извинение използва и той.
При тези думи тя се обърна, за да го погледне сериозно.
— Извинение?
Бидълс присви устни. Мъжете прикриваха своите чувства много по-добре от жените.
— Да се преструва на зестрогонец е много по-безопасно от това да признае най-съкровените си чувства. Без съмнение, знаеш докъде може да стигне някой, за да запази гордостта си.
— Но това е абсурдно! Ако я обича, трябва да й го каже.
— Разбира се, логично е. Но за нещастие, логиката рядко върви с любовта. Освен това се страхувам, че Хелион още не е готов да признае чувствата си. Дори и пред себе си.
— Тогава ще я загуби — заключи ядосано.
— Може би.
— Може би? — Ана постави ръце на кръста. — Това ли е всичко, което можеш да кажеш? Това е трагедия!
Слабият интерес на Бидълс към обърканите чувства на Хелион се изпари при вида на жената, която спираше дъха му. За разлика от приятеля си, нямаше намерение да проваля бъдещото си щастие. Нито от гордост, нито от страх, заради нищо на света.
— Сладка моя, ситуацията е извън нашите възможности — обясни, галейки голото й рамо. — Само от тях зависи да решат проблемите си.
— Да, но… — усилията й да продължи дискусията бяха лесно прекратени, когато той се наведе и покри устните й с кратка собственическа целувка. Наслаждаваше се на словесните схватки с дръзката госпожица, но в този момент предпочиташе мислите й да са концентрирани само върху него. Отдръпвайки се, видя как тя примигва смутено.
— Трябва да оставиш този навик да ме целуваш всеки път, когато си пожелаеш.
— И защо?
Ана навлажни устни.
— Не е прилично.
— Можем да го направим прилично — взе ръцете й в своите. — Достатъчно, дори и за най- взискателните.
— Какво искаш да кажеш?
Сега, когато бе дошъл моментът, Бидълс откри, че не е толкова лесно, колкото предполагаше. Не му идваше наум нищо по-подходящо от…
— Ако си моя съпруга, ще мога да те целувам по всяко време.
Очите й се ококориха.
— Аз… бих могла да кажа нещо по въпроса.
Той тихичко се засмя и я притисна към себе си, за да усети мекотата й.
— Любов моя, ще можеш всичко да кажеш.
Объркана и невярваща, че той й предлага брак, Ана притвори очи.
— Наистина ли искаш да се ожениш за мен? — прошепна, докато изучаваше лицето му, дали не й крои някаква шега. — Не съм красива, нито богата, дори не съм кротка. Леля ми казва, че съм на път да се превърна в дърта вещица.
Бидълс се ядоса, че някой обижда бъдещата му съпруга. Някой ден, съвсем скоро, ще трябва да си поговори с лелята. Ще се научи да се отнася с уважение към годеницата му.
— Да изясним нещо още сега — възрази. — Повече не искам да чувам, че не си красива. За мен си най-желаната и очарователна жена, която някога е съществувала.
Ана отвори уста от изненада.
— О!
— Колкото до богатството, нищо няма да ти липсва. Разполагам с достатъчно средства.
Искрица на щастие блесна в прекрасните сини очи.
— Дори ако съм дърта вещица?
Бидълс я прегърна с намерението да не я пуска дълго време.
— По някаква случайност това за мен е най-хубавата ти черта.
Ана погали гърдите му.
— Сигурно си луд.
— Несъмнено — съгласи се той. — Ще споделиш ли тази лудост с мен?
Усмивката й разнежи сърцето му.
— Предполагам, че трябва да го направя. Коя друга би могла да държи този любопитен крив нос далеч от проблеми?
Огромна радост обхвана Бидълс, нещо прекрасно, което не можеше да изрази с думи. Вместо това наведе глава, за да изрази по-ясно чувствата си.
Глава 17
Скъпо дневниче,
Решена съм да приема настоящата ситуация. В края на краищата, вече съм си у дома, където се чувствам най-удобно. Най-опитните търговци в цяла Англия завиждат на успехите ми. Многобройните ми приятели организираха празненства за „добре дошла“. Вярната ми прислуга е решена да задоволи всеки мой каприз. Малко са жените, които се наслаждават на такова спокойно и независимо съществуване. Освен това никога няма да покажа слаб характер и да пропилявам дните си, изплаквайки мъката си. Не съм някой трагичен персонаж от шекспирова пиеса, а интелигентна зряла жена, която ще преодолее всяко препятствие в живота си. Дори и ако това препятствие е една огромна мъка, която отказва да изчезне.
