доставяше още повече удоволствие, щяха да я погребат.
— По тази точка е добър. Добре де, много добър — призна, докато погледът й отново се насочваше към мъжа, открил й значението на думата страст. — Но не това е най-важното.
— И какво е тогава най-важното?
Джейн помисли за момент и сви рамене.
— Уважението, приятелството, взаимната привързаност…
Ана избухна в смях.
— Много добре. Винаги, когато не навлизаш в детайли.
— Ти попита.
— Къде остана отчаяната стара мома, готова да се ожени за първия мъж, който й предложи?
Джейн се усмихна засрамено.
— Откри, че един уважаван господин е много по-безопасен от друг, който може да й разбие сърцето.
— Джейн? — попита изненадано приятелката й.
Проклинайки под носа си, че говори прекалено, Джейн отбягна погледа й. Въпреки силната обич, която изпитваше към скъпата си приятелка, все още не бе готова да говори за чувствата си към Хелион. Не и когато трябваше да реши какво да прави с тях.
— Извини ме, Ана, трябва да помисля.
Глава 14
Скъпо дневниче,
Открих, че да бъдеш логична жена е много притеснително. Ако бях някоя романтична глупачка или просто достатъчно наивна, за да вярвам, че любовта решава всички проблеми, нямаше да се лутам така в нерешителност. Напротив, щях да искам нетърпеливо да подаря сърцето си, на който и да е безсрамник и да приема бъдещето, каквото и да е то.
Но, за нещастие, не съм способна да бъда романтична и безгрижна. Може сърцето ми да нашепва, че истинското ми щастие е на една ръка разстояние, но разумът ми отказва да пренебрегне предупрежденията. Всъщност, възможно ли е да се опитоми един донжуан? Или ще бъде като всяко диво същество, което накрая намразва клетката си и още повече жената, която му е поставила веригите?
Хелион видя Джейн в мига, в който тя влезе в салона. Забелязваше също и влажната топлина в помещението, разреденото шампанско, поизносените си ботуши, както и, че лейди Грантууд го тупна по задника, минавайки покрай него.
Но с Джейн му се случваше нещо необикновено. Тя едва прекрачи прага, когато цялото му тяло потрепери от възбуда, като че се намираше в центъра на ураган. Още по-объркващо бе чувството, че може да усети присъствието й. Всеки път, когато тя примигваше, когато вдишваше, всеки удар на сърцето й. Като че всеки от тях бе част от другия.
Устоя на импулса да пресече салона и да я прегърне, благодарение на волята си. Продължи да разказва забавния виц на групата младежи, събрани около него.
През последните три дни бе внимателен с Джейн, защото знаеше, че всеки натиск би бил фатален. Винаги бе наблизо, за да забележи присъствието му, но не се приближаваше до нея.
Бидълс го увери, че тактиката действа, когато директното преследване не дава резултат и, че Джейн е жена, която предпочита да контролира всяка ситуация. Дори и по сърдечните въпроси. По-добре тя да реши кога е готова да говорят за общото си бъдеще.
Разумен план, без съмнение, но Хелион започваше да става нетърпелив. Проклятие! Не чакаше ли вече достатъчно време? И ако тя очаква той да направи първата крачка? И ако все още се срамуваше и по тази причина го избягваше? И ако…
Изведнъж видя, че Джейн напуска приятелката си и бързо излиза през близката врата. Макар, че ги разделяха стотина поканени, почувства, че с нея става нещо лошо. Познаваше по напрегнатите й рамене и по начина, по който държеше главата си наведена, сякаш едва сдържа сълзите си.
Без да се колебае Хелион се поклони към събеседниците си и си проправи път сред множеството. Не се спря и пред лейди Грантууд, която се опита да привлече вниманието му с надарената си фигура.
Стига! Бе чакал достатъчно! Ако Джейн бе тъжна, а дори и да не беше, искаше да бъде с нея.
Най-накрая успя да излезе от салона и се озова в тъмен коридор. Вече бе загубил дирите на любимата си. Поколеба се какво да прави. Не искаше да се връща в салона. Не издържаше да прекара още една нощ, без да говори с Джейн, да чуе гласа й, да вдъхне аромата й, да вкуси от устните й…
Отвори вратата на някакъв кабинет — празен, и се върна в коридора сред тишина и тъмнина. Рано или късно тя щеше да се върне и той ще я чака. След десетина минути чу шум от коприна и усети изкусителния аромат, който можеше да принадлежи само на Джейн. С рязко движение протегна ръка и я хвана за рамото. После, с едно дръпване, влезе с нея в някаква стая и затвори вратата. Жената извика задавено, но после очите й привикнаха с тъмнината и можа да разпознае похитителя си.
— Хелион!
Приближавайки се достатъчно, за да го обгърне топлината й, той постави ръце на раменете й.
— Шшш… не искаме да привличаме внимание, нали?
Като че ли я усети да потрепва при допира му, но гласът й прозвуча спокойно:
— Какво правиш?
— Изглеждаше тъжна, когато напусна салона. Притесних се.
— Аз… Какво те накара да си го помислиш?
Хелион твърде късно осъзна, че е направил грешка да я доведе в тази тъмна и отдалечена стая. Кръвта му вече кипеше и мислите му поемаха опасна посока. По-добре би било да останат в коридора, където възможността да ги видят би поохладила желанието му.
— Познавам те достатъчно, за да разбера, когато нещо те притеснява. — Като по собствена воля пръстите му нежно погалиха кадифената кожа на шията й. — Кажи ми какво ти е.
— Нищо — задържа дъха си, когато пръстите му преминаха по линията на деколтето. — За Бога, Хелион, трябва да спреш.
Усмихна й се тъжно. Тя все още бе много невинна по отношение на мъжете. В този момент по-лесно бе сърцето му да спре да бие, отколкото милувката му да спре да обожава това страстно тяло с цвят на слонова кост.
— Трябва? — попита я с дрезгав глас. — Искам да го направя от три дни насам. Не знаеш колко трудно се въздържах тази вечер да не дойда при теб и да те метна на рамо.
На лунната светлина, огледална от падналата мъгла, чертите й изглеждаха по-меки и мистериозни.
— Често ли мяташ жените на рамо?
— Никога преди не съм го желал — отговори честно. — Ти, Джейн Мидълтън, събуди в мен демони, за които дори не знаех, че съществуват.
— Звучи ужасно.
— Нямаш и идея! — засмя се тъжно.
— В действителност, знам точно какво имаш предвид — призна тя с въздишка.
Хелион стисна зъби при неочакваното признание. О, това бе ужасна грешка. Вече бе възбуден, гореше само при близостта й. И да чуе Джейн да признава собствените си желания бе като да хвърлиш запалена
