— Ще ми кажеш ли някога какво се случи между теб и Хелион?
Ветрилото от слонова кост се счупи на две. С въздишка на досада Джейн хвърли остатъците в саксията на една ужасна палма. Проклятие! Какво й ставаше? Не, че Хелион й липсваше. Нито, че копнееше за гласа му или за хитрото пламъче в тъмните му очи. Бе твърде практична за подобни глупости. Само бе разочарована от лекомислието на мъжете. Тъгата в сърцето й нямаше нищо общо с Хелион. Изобщо нищо.
— Нищо не се е случило — отговори твърдо. — Просто сметнах, че е настъпил подходящия момент и сложих край на фарса ни.
Ана погледна невярващо приятелката си.
— Казваш, че отношенията ти с Хелион са били чисто професионални.
— Така беше.
— Тогава…
Въздишка на крайно раздразнение излезе от устните на Джейн. Понякога й се искаше да раздруса приятелката си.
— Какво, по дяволите, се опитваш да кажеш?
— Познавам те, Джейн. Ти никога, ама никога не проваляш сделка.
Не успя да се удържи и се разсмя. Наистина! Ако ръководеше бизнес делата си по същия начин, сега щеше да проси по улиците.
— Предполагам, че сбърках в много отношения. Не знаех, че мъжете са такива негодници. Не мога да си обясня защо една разумна жена ще иска да се свърже с толкова бедни духом и непредвидими същества.
— Несъмнено, защото сме глупачки.
— Така е.
Изведнъж Ана отвори широко очи и възкликна:
— О, не!
— Какво има?
— Ето ти едно дуо глупачки.
Джейн усети сърцето й да се свива при вида на госпожица Феърфакс и неразделната й приятелка госпожица Тюли, които се приближаваха решително към тъмния ъгъл. Дори и от разстояние можеше да забележи злобата им.
— Явно искат да се подиграват на завръщането ми към „увехналите цветя“ в тъмния ъгъл. Умираха си от завист, когато Хелион ме ухажваше.
Събеседничката й измърмори някакво проклятие, по-подобаващо на прост моряк, отколкото на фина дама, и добави:
— Някой ден ще им дам да се разберат на тези двете.
Джейн се усмихна, представяйки си госпожиците с разкървавени носове и насинени очи. Даже сви ръце в юмруци. Да, някой ден…
— Де да беше възможно! — въздъхна.
Приятелката й направи крачка към нея и положи ръка на рамото й.
— Дори и да не мога да им разбия носовете, поне мога да им отвлека вниманието, докато избягаш.
— Не е необходимо, не ме е страх от тях.
— Знам — отговори весело. — Но предвид лошото ти настроение, не мисля, че една среща с тези двете е разумна идея. Ще ми бъде много неприятно да те видя осъдена за убийство, макар и да го заслужават.
Джейн отвори уста да спори, но разбра, че Ана има право. В душата й бушуваха разочарование, гняв и някакво странно чувство на загуба. Идеалната комбинация за започване на скандал. Май не бе най-добрият начин за привличане на потенциални кандидати.
— Най-добре да те послушам — съгласи се тъжно тя, докато хвърляше последен заплашителен поглед към дуото. — Ще бъда в градината.
— Ще се видим там, след като изчистя ъгъла от нежелани особи.
Джейн кимна с глава в знак на съгласие и се отправи към най-близката врата. Поне не се притесняваше, че ще я забавят приказливи „приятелки“ или нетърпеливи за танц господа. Сега можеше да се придвижва в навалицата, без да я забелязват. Можеше да се съблече гола и да свири на виолончело, без някой да си даде сметка. Сега, когато Хелион бе загубил интерес към нея.
Мъката заплашваше да превземе сърцето й, но благодарение на дългогодишната практика, Джейн решително я отхвърли: такова излишно чувство бе непродуктивно за нейните планове. Освен това, предпочиташе да умре, отколкото да позволи на лицемерното общество да разбере, че може да я нарани. С тази смела мисъл девойката отвори вратата и пристъпи сред спокойната тишина на градината.
Вдишваше дълбоко, докато се разхождаше из тесните алеи. Наоколо имаше тъжни розови храсти и малки фонтанчета, които сякаш нямаха сили да изтласкват водата нагоре. Нищо общо с градините й в Съри, гордостта на майка й, пълни с уханни цветя, живописни пътечки и гръцки статуи, ограждащи огромната лятна къща. Имаше и една беседка, светилище на майка й, когато Джейн бе още дете. Не бе построена, за да впечатлява посетителите, или пък, за да прикрие факта, че баща й е търговец. Просто майка й обожаваше красотата и се грижеше да създава такава обстановка за семейството.
Младата жена въздъхна. Това беше, което наистина й липсваше — безграничната любов, с която я обгръщаха родителите й, и която се простираше и върху дома и градината.
Без определена цел, Джейн навлезе в изкуствена малка пещера, където можеше да намери спокойствие и тишина. Нощ като тази бе необичайна за Лондон. За първи път небето бе ясно, без тъмните облаци, предвещаващи дъжд. Даже и мъглата бе изчезнала. Джейн пое дълбоко дъх и се загледа в звездите.
— „Дните са нощи за мен, ако не те видя, а нощите са дни, когато идваш в сънищата ми“.
Дълбокият глас накара Джейн да подскочи от изненада. Погледна назад и видя Хелион да идва по пътеката. С вид на ангел, с черен костюм, с коса, блестяща на лунната светлина. Джейн се напрегна при вида му. Дори се опита да избяга, но той усети паниката й и със скоростта на сокол я взе в обятията си.
— Не, не бягайте, Джейн — нареди й с нисък напрегнат глас. — Трябва да говоря с вас.
Тъй като бе здраво приклещена между ръцете му, успя само да стисне зъби. Инстинктът й я подтикваше да се предаде, да вдиша дълбоко аромата му, да се притисне още по-силно към тялото му. Не го послуша, а се опита да се успокои, да игнорира сладката възбуда, която я обземаше.
— Не знаех, че сте тук — нервно промълви.
Тъмните му очи обходиха лицето й и се спряха на съблазнителните малки устни.
— Дойдох преди малко и ви видях да излизате в градината. Какво друго бих могъл да направя, освен да ви последвам?
Джейн се почувства засрамена. Точно той ли трябваше да я види как се измъква като страхливка?
— О, добре.
— Какво се е случило? Нещо ви тревожи, скъпа моя.
— Аз… — сърцето й прескочи един удар, когато ръцете му се спуснаха по гърба й. — Разбира се, че не.
Той се усмихна на объркването й. Ръцете му дръзко продължаваха да я галят, отприщвайки неподозирани усещания в тялото й.
— Джейн, наистина не можете да лъжете — промърмори.
Тя сподави една въздишка, когато дланите му обхванаха извивката на бедрата й и я привлече към коравото си тяло.
— Хелион…
Протестът й го накара само още повече да затегне прегръдката. Усети дъха му, топъл и сладък, да предизвиква устните й.
— Боже, колко ми липсваше през последната седмица! — призна той, освобождавайки се от формалностите.
Замаяна, Джейн забелязваше само допира на мускулестите му крака през фината коприна на роклята и близостта на устата му.
— На… истина ли?
