— Беше непоносимо — Хелион я притисна към напълно възбуденото си тяло. — Не си давах сметка колко ми е приятна компанията ти, докато не се отърва от мен. Много жестоко от твоя страна, скъпа моя.
Джейн преглътна със затруднение. Не й достигаше въздух.
— Това е смешно. Не мисля, че си се сещал за мен дори и за момент.
— Трябва да призная, скъпа моя, че макар и да обичаш да контролираш положението, не можеш да знаеш какви са чувствата ми.
Джейн се опита да се задържи за ръцете му. Сладките му думи я омайваха толкова, колкото и милувките му. В действителност, дори още повече, ако бе възможно. Искаше й се да вярва, че му е липсвала, че е открил, че тя е нещо повече от обикновена грозновата девойка. Че е страдал също като нея през последната седмица. Искаше да повярва, че интересът му е истински. За нещастие, баща й я бе обучил добре: никога не приемай подаръци без първо да попиташ за цената. И винаги имаше такава.
— Какво искаш от мен? — промълви.
Хелион шепнеше, докато полагаше влажни целувки на шията й, а после и върху треперещите устни:
— Искам да те докосвам… да те целувам… Искам да те чуя… да казваш, че и аз ти липсвах.
— Хелион, не — опита се да отстъпи назад. Непоносимата сладост на думите му заплашваше да удави сърцето й. — Не мога да мисля, когато ме целуваш.
След като му отказваше устните си, той насочи вниманието си към чувствителната извивка на шията й. С голямо внимание продължи да изследва все по-надолу, като в същото време потриваше набъбналата си мъжественост в нейната мекота.
— Какво има да му мислиш?
Джейн изстена от удоволствие. Усети някаква божествена топлина да се разлива по тялото й с изненадваща бързина.
— Нашата сделка приключи.
— Добре — с палеца си докосна мястото, където пулсът й биеше бясно. — Сега ще знаеш, че те целувам, защото го искам, а не заради споразумението.
Тя се вкопчи в него с още по-голяма сила. Защо изведнъж й се подкосиха краката? Защо потръпваше всеки път, когато тези подлудяващи устни откриеха ново място за вниманието си?
— Това не е правилно — опита се да убеди повече себе си, отколкото Хелион.
Дрезгавият му смях предизвика тръпки по гърба й.
— Правилно? Как може една целувка да не е правилна? И те уверявам, че имам намерение да стигна много по-далеч. Искаш ли да ти кажа как ще целувам сладките ти гърди? Как пръстите ми ще изследват бедрата ти и ще те карат да стенеш от удоволствие?
— Не, Хелион. Тук съм, за да си намеря съпруг, а не…
— Шшт — заповяда той. После, сякаш думите й бяха освободили досега контролираното му желание, вдигна глава и се нахвърли върху устните й с невъздържана страст.
— Но, господине! За какво може да се интересува джентълмен като вас от един обикновен търговец?
Бидълс отговори с очарователна усмивка. По лицето му не се забелязваха часовете, прекарани в библиотеката на лейди Валанс в очакване да се появи възпълния господин, с почти оплешивяла глава и огромен крив нос. Нито, че бе открил слабостта на въпросния господин към коняка и че рано или късно ще отиде в библиотеката като пчела в търсене на нектар. Нито, че бе готов да използва този наивник като пешка в играта си на шах. Сипа по една щедра доза от коняка на лейди Валанс и за двамата и прекоси стаята, за да предложи чаша на своя събеседник.
— Аз? — усети неприятна тръпка, когато силната напитка изгори вътрешностите му. — Изобщо не ме интересува. Просто миналата седмица някои господа споменаха името му. Харесва им да се информират за хората, които могат да се окажат полезни в даден момент.
На Нютън му трябваше известно време, за да асимилира намека. Не бе от най-умните. В действителност, обикновено се държеше като глупак. И по тази причина бе точно човекът за Бидълс. Не само защото също бе търговец, а и защото бе от типа хора, борещи се с всякакви средства да се причислят към доброто общество. Би направил всичко, за да спечели благоразположението на такава светска личност като лорд Бидуел.
— Ясно. Искате да кажете, че вие ще им продадете информацията?
Бидълс потръпна при такава липса на финес, но усмивката се запази на лицето му. Остави чашата си и извади бродирана кърпичка от ръкава.
— Информацията е като всяка друга стока. За нещастие, стойността й зависи от това, какво е готова да заплати ответната страна за нея.
— А, разбира се. Да, да, ясно — събеседникът му нервно облиза устни. — Какво искате да знаете за господин Емерсън?
Проблемът на Бидълс бе, че не знае какво търси. Единственото, което имаше, бе фактура на някаква компания „Емерсън и синове“, намерена на бюрото на Джейн.
— Разбрах, че е в текстилната индустрия — каза накрая. — Доходен бизнес.
Нютън сбърчи чело.
— Предполагам. Има скромна фирма в Чийпсайд и много синове.
— Само скромна?
— Ами… не е някой Мидас, ако това имате предвид.
Бидълс разсеяно поднесе кърпичката към носа си.
— Да е имал някакви затруднения?
Нютън изглежда се засегна от въпроса.
— Искате да кажете със закона ли, сър?
— Или пък финансови.
Мъжът помълча, като че ли се колебаеше между лоялността към колега и желанието да угоди на високопоставен член на обществото.
— Носеше се слух преди години, че е продал некачествен материал за военни униформи — призна накрая. — Но си беше само слух, разбира се, дело на нечестен конкурент.
Бидълс сви устни. Така, така. Изглежда, че подозренията му са основателни.
— Не смятате, че се занимава с тъмни сделки, така ли?
— Не — Нютън го погледна сурово. — Както той, така и Джордж Мидълтън винаги са били честни. Както ви казах, беше само слух.
— Мидълтън — Бидълс изпита неочаквано задоволство. — Ето ни един наистина успял човек. Дъщеря му се намира в Лондон за сезона, разбрах.
— Добро момиче. Майка й бе дъщеря на дук, знаете ли?
— Невероятно! — Бидълс се опитваше да изглежда изненадан, но и да върне разговора към същината му. — Емерсън и Мидълтън бяха съдружници, нали?
Нютън повдигна рамене.
— По-скоро конкуренти, макар че винаги са били големи приятели.
— Разбирам.
Възрастният мъж премигна, явно изпитваше неудобство да клюкарства за хора, които смяташе за свои приятели.
— Това ли е всичко?
— О, да — отговори Бидълс с най-чаровната си усмивка. — Благодаря за информацията. Няма да забравя помощта ви.
Пълното лице светна от облекчение.
— Да, да, на мен винаги може да се разчита. Лека нощ, милорд.
Направи смешен поклон, остави чашата си и побърза да излезе. Бидълс го изпрати с мълчание. Имаше доста неща да анализира, после щеше да реши как да действа. Засега искаше само да напусне бала по най-бързия начин и да си намери по-приятно занимание.
Точно в този момент чу слаб шум от другата страна на отворената врата. Тихомълком прекоси стаята и
