— Аз… Господи, да. Не знам как се случи. Той бе врагът и изведнъж… се намирах в обятията му и мислех, че ще припадна. Беше унизително.
Джейн леко се усмихна като чу тази объркана изповед. Преди месец щеше да се подиграва на абсурдната идея, че една разумна жена може да си изгуби ума по нещо толкова нелогично като желанието. Без съмнение, само глупавите и слабохарактерни момичета вярваха на тези глупости. Но сега сърцето й много добре разбираше какво чувства приятелката й.
— Не бъди толкова строга към себе си — промърмори тя.
Сладкото закръглено лице помръкна.
— Не, не съм. Само глупачка би се захласнала по някой донжуан. Една разумна жена би трябвало да се държи на положение, без значение колко вълнуваща е целувката на мъжа.
— Открих, че и най-разумната между жените не е имунизирана срещу чара на един съблазнител.
Ана отвори широко очи, доловила огорчението в думите на Джейн.
— О, скъпа, и ти ли?
Джейн сви рамене.
— Предполагам, че беше неизбежно. Така или иначе, няма да мисля повече за това. Имам по-важни неща за вършене.
— Как върви търсенето? — попита Ана, нетърпелива да смени неудобната тема.
Джейн се замисли за многобройните господа, с които се запозна, откакто Хелион я превърна в обществена знаменитост. Откри, че този факт я натъжава толкова, колкото и увлечението й по известен донжуан.
— Много бавно.
Ана изглеждаше наистина изненадана.
— Но нали те преследва цяла тълпа джентълмени.
— Да, знам.
— Джейн, какво става? — наведе се към нея.
— Май съм станала много взискателна, но…
— Но какво?
Забави се малко, за да обмисли отговора си. Трябваше да признае, че Хелион бе унищожил желанието й за познанство с евентуални кандидати. Но защо? Не бе резултат само на безспорната страст, която събуждаше у нея, както не бе и заради външния му вид. Не. По-скоро се дължеше на начина, по който й говореше, като на равен, а не като на глупаво момиченце. Също и на това, че одобряваше навика на Джейн да нарушава стриктните норми, ограничаващи ролята на жените до сляпо подчинение.
— Предполагам, че ми се иска да открия съпруг с поне минимално количество ум в главата си и който не смята, че щом нося пола, действам като идиот.
Изражението на Ана изразяваше носталгия.
— Да, разбирам те.
Джейн почувства да я полазват тръпки и обви ръце около тялото си.
— Би трябвало да съществува джентълмен с такива качества. Трябва само да имам търпение.
Ана се изправи на крака и докосна нежно ръката на приятелката си.
— Ще го откриеш, Джейн — увери я тя лека усмивка. — А сега трябва да тръгвам. Обещах на леля ми, че ще я придружа на една поетична сбирка. Май съм била в момент на лудост, когато съм приела.
Джейн се засмя. Бе решена да се отърве от усещането, че проектът й е обречен на провал.
— Може би няма да е толкова ужасно.
Ана сложи ръкавиците си с гримаса.
— Поемата е озаглавена „Ода за принца, нашия славен лидер в битката“.
Джейн не можа да сдържи явното потръпване.
— Пфу!
— Точно така! — Ана въздъхна театрално. — Ще се видим довечера.
Хелион нетърпеливо крачеше от единия до другия край на салона. Изръмжа и измери с убийствен поглед един джентълмен, който имаше нещастието да се изпречи на пътя му. Бедният човечец се спъна в минаващ слуга, а подносът с чашите шампанско се стовари върху група нищо неподозиращи матрони.
Хелион дори не му обърна внимание. Погледът му, мрачен и зноен, продължаваше да търси из множеството познатата слаба фигура. Къде беше, по дяволите?
Вече трети ден Хелион присъстваше на всяко скучно мероприятие, надявайки се да открие Джейн. Дори няколко пъти отиде до градската й къща, само за да бъде информиран, че госпожица Мидълтън има среща със своите бизнес партньори. В началото се почувства неспокоен, притесняваше се, че горещите му целувки са я уплашили. Все пак тя бе невинна, не бе свикнала със зашеметяващата сила на страстта. Но когато разбра, че съзнателно продължава да го избягва, притеснението му се превърна в необуздана ярост.
Може целувките му да са били горещи, но и тя не остана безучастна. Даже, за един кратък миг му отговори със същата страст. Дори и в момента можеше да усети сатенените устни и крехкото тяло, прилепено към неговото.
Хелион за пореден път огледа балната зала на Марлоу. Враждебното му изражение отблъскваше всички, който искаха да го доближат, дори и най-нахалните. В другия ъгъл на салона видя познати тъмни къдрици в комбинация с ужасна бална рокля. Най-накрая! Това едновременно го успокои и постави нащрек — като хищник, подушил жертвата си.
В момента тя бе сама и въпреки това, той не се поддаде на импулса си да я доближи. След последната им конфронтация си бе научил урока. Затова за момента се задоволи само да я огледа. Строгото й изражение и начинът, по който държеше ветрилото, му показаха, че не е толкова спокойна както обичайно. Усети напрежение в слабата фигура и видя недоверие в погледа. Трябваше да се приближи много внимателно. Една грешна дума и тя щеше да се изпари в нощта. Не бе лесна задача, когато единственото, което желаеше, бе да я вземе в прегръдките си и да се увери, че никога няма да избяга от него.
Старателно промени изражението на лицето си, пое дълбоко дъх и бавно се приближи. За щастие, Джейн изглеждаше заинтересована от танцуващите и не го забеляза до момента, в който застана пред нея.
— Джейн — промърмори той, загледан в меките устни, които нарушаваха сънищата му от доста време. — Май ме избягвате, скъпа.
Тя премигна изненадано при внезапната му поява. После изражението й се вкамени и повдигна брадичка по начин, който не предвещаваше нищо добро.
— Господин Колфилд.
— Мисля, че се разбрахме да ми казвате Хелион.
— Не — каза твърдо. — Вие решихте, че така ще ви наричам, а после очаквахте да го приема.
Той присви очи. Дотук с намерението да внимава. Тя бе решила да го провокира.
— Много добре, Джейн — хвана я здраво под ръка и я поведе към един тъмен ъгъл. — Явно желаете да се караме. Хайде. Да приключваме с това.
— Грешите, господине, нямам какво да ви кажа.
Хелион свъси подозрително вежди. Никога не я бе виждал така решена да скрие емоциите си. Студенината й бе много по-смущаваща от всяка обида.
— Не е практично, имайки предвид, че сме по средата на едно романтично ухажване — отговори той.
Тя въздъхна дълбоко.
— Вече не.
— И какво означава това?
Джейн не издържа на суровия му поглед и отклони очите си към стената.
— Утре ще получите петте хиляди либри, както се разбрахме.
Като чу това, Хелион се вкамени. Пет хиляди либри на негово разположение! Изглеждаше нереално. Без повече кредитори, които да го преследват всеки път, когато си беше вкъщи. Вече нямаше да се страхува, че обществото ще научи за срамното му положение. Нямаше да преглъща гордостта си и да разчита на милостта на чичо си. Единственото, което трябваше да направи, бе да се отдалечи от тази жена
