Унгареца обиколи наоколо — търсеше мястото, където трябваше да е паднал Скофийлд.
Забеляза група хора, обкръжили срутилата се сграда — несъмнено наемници, — видя ги да се втурват към останките.
Ала продължаваше да не вижда Скофийлд.
Извади оръжието си и кацна на покрива на една съседна сграда.
Изтребителят меко кацна на покрива на една от по-малките сгради в Краск–8. Насочената надолу дюза на допълнителния двигател разчисти мястото от боклуците.
В същия миг капакът на кабината се отвори и Унгареца изскочи навън, въоръжен с автомат АМД — груба, но ефикасна унгарска версия на АК–47, известна с допълнителната си предна ръкохватка.
Беше се отдалечил на четири крачки от самолета, когато…
— Хвърли оръжието.
Той се обърна…
… и видя Шейн Скофийлд, който се появи изпод яка, насочил МП–7 право в носа му.
Докато стъклената офис сграда се срутваше, двамата морски пехотинци се бяха хвърлили във въздуха над нея и бяха описали успоредни параболи под носа на неподвижния Як–141.
Преди да се затичат Скофийлд беше извадил любимото си оръжие, своята магнитна кука, от кобура на гърба си. После, докато бе падал, се беше прицелил в долната страна на самолета и бе стрелял. Книга II беше направил същото.
Размотавайки кабелите си, мощните магнитни глави на куките се бяха стрелнали напред и нагоре и с глух тропот се бяха залепили за корпуса на изтребителя — в резултат на което падането на двамата американци рязко бе преустановено.
Когато якът се беше насочил към покрива на най-близката сграда, те бяха задействали механизмите на магнитните куки и се бяха придвижили към предната долна част на висящия във въздуха самолет — и бяха останали скрити от очите на наемниците на земята зад разширяващия се облак прах.
Кацането бе малко опасно заради летящите останки и реактивната струя на яка, но бяха успели.
Изтребителят се беше приземил, американците бяха скочили на покрива под него и се бяха претърколили настрани.
И сега Скофийлд имаше съвсем прост план за самолета.
Да го открадне.
Скофийлд и Книга II стояха пред Унгареца на покрива на ниската сграда.
Наемникът хвърли автомата си и той изтрака на земята.
— И ти ли си ловец на глави? — надвика рева на изтребителя Скофийлд.
— Да — изсумтя Омански.
— Как се казваш?
— Викат ми Унгареца.
— Унгареца значи? Е, закъснял си. Наемниците те изпревариха. Пипнаха Маккейб и Фарел.
— Но не са пипнали теб. — В гласа на Унгареца не се долавяше абсолютно никаква емоция.
Скофийлд присви очи.
— Казаха ми, че трябвало да занесете главата ми в някакъв френски замък, за да си получите парите. Кой замък?
Унгареца крадешком погледна оръжието му.
— Валоа. Крепостта Валоа.
— Крепостта Валоа — повтори капитанът. После зададе въпроса за парите: — И кой плаща за всичко това? Кой иска смъртта ми?
— Не знам — изръмжа наемният убиец.
— Сигурен ли си?
— Казах, че не знам.
В простата му прямота имаше нещо, което накара Скофийлд да му повярва.
— Добре тогава…
Капитанът заднешком заотстъпва към яка, без да сваля автомата, но в същото време изпитваше жалост към този ловец на глави.
— Взимам самолета ти, Унгарецо, но ще ти кажа нещо, което не съм длъжен да направя. Гледай да не си тук след единайсет минути.
Скофийлд и Книга II се качиха по стълбичката в пилотската кабина.
— Знаеш ли — промърмори сержантът, — някой ден магнитната ти кука ще ти изневери…
— Млъкни — сряза го капитанът.
Като бивш пилот на хариър, Скофийлд не се затрудни с управлението на яка. Включи двигателя за вертикално излитане и самолетът се издигна над покрива.
Скофийлд го насочи към голите сибирски хълмове. Самотната фигура на Унгареца остана тъпо и безпомощно да зяпа след него.
Двамата морски пехотинци напуснаха Краск–8.
В кабината на изтребителя Скофийлд обмисляше следващия си ход.
— Какво ще правим, Плашило? — попита зад него Книга II. — В оня замък ли отиваме?
— Замъкът е важен — отвърна Скофийлд. — Обаче не е ключът.
Той извади списъка на Уексли от джоба си.
— Ето го ключа.
Капитанът прочете имената на смачкания лист и се зачуди какво е общото помежду им.
С две думи, списъкът включваше световноизвестни военни: командоси като Маккейб и Фарел, британски шпиони от МИ6, пилот от израелските военновъздушни сили. В него фигурираше дори Ронсън Уайцман —
Без изобщо да се споменава за терористите от Близкия изток и Средна Азия: Халиф, Назар и Хасан Завахири.
„Хасан Завахири…“
Името привлече вниманието на Скофийлд.
Той беше вторият човек в Ал Кайда, дясната ръка на Осама бен Ладен.
Човек, когото в момента Съединените щати издирваха в планините на Северен Афганистан. Когото издирваха приятелите на Скофийлд от морската пехота: Елизабет Гант и Нюман Майка.
В мислите си чу гласа на Уексли: „Ловците на глави обичат да използват приятелите и близките като стръв, за да примамват жертвите си…“
Прехапа устни.
Неговите приятели плюс най-малко една жертва от списъка, Завахири, се намираха на едно и също място. Идеалната отправна точка за всеки ловец на глави.
И той взе решение.
Настрои автопилота на яка на юг-югозапад, местоназначение: Северен Афганистан.
Единайсет минути след като Скофийлд напусна Краск–8, от облаците към базата се стрелна стълб бял дим — пред който се движеше изстреляната преди двайсет минути от подводницата ракета СС-Н–20.
Тя се спусна като мълния към останките от лагера, готова да нанесе колкото може повече щети.
Носеше се надолу със свръхзвукова скорост.
Хиляда и петстотин метра…
Петстотин метра…
Триста метра…
И в следващия шокиращ миг…
