Последва ги по-спокоен глас.
И когато погледна през перископа, Скофийлд видя, че говори застаналият на терасата командир.
— Зелен отряд, атакувайте подводницата през рубката. Син отряд, потърсете друг трап и го използвайте като мост. Разделете се на две групи по двама и влезте в подводницата през предния и задния люк…
Скофийлд напрегнато се вслушваше в гласа.
Отсечен акцент. Южноафрикански. При това спокоен. Без следи от вълнение или тревога.
Лош признак.
Командир, който току-що е видял, че хората му са пометени от цунами, би трябвало да е потресен. Тоя тип обаче изглеждаше напълно спокоен.
— Получиха се сведения от радара. Първият приближаващ се въздушен обект е определен като изтребител Як Сто четирийсет и едно. Това е Унгареца…
— Кога се очаква да пристигне? — попита командирът.
— Според сегашната му скорост, след пет минути…
Командирът обмисли тази новина.
— Капитан Мишело — каза той. — Пратете ми всички хора, с които разполагаме. Искам да свърша преди да пристигнат конкурентите ни.
— Слушам — отговори му глас с френски акцент.
Умът на Скофийлд превключи на бързи обороти.
Канеха се да щурмуват тайфуна — през рубката, предния и задния люк.
Пристигаха и подкрепления… но откъде?
„Добре — овладя се той. — Дай на заден. Мисли!
Противниците. Какви са те?
Някакви наемници.
Защо са тук?
Не знам. Единственият намек са липсващите глави. Главите на Маккейб и Фарел…
Какво друго?
Онзи южноафриканец спомена, че идвали «конкуренти». Каква странна дума… «конкуренти».
Какви възможности имаш?
Малко. Нямаме връзка с базата, нямаме непосредствен изглед за спасение, поне докато не пристигне Осемдесет и втора въздушна дивизия, а дотогава има още трийсет минути…
По дяволите — помисли си Скофийлд, — още цял половин час, най-малко.“ Това беше най-голямото преимущество на противника му.
„Времето.“
Освен споменатите „конкуренти“ те разполагаха с цялото време на света, за да пипнат морските пехотинци.
„Следователно първо трябва да променим тъкмо това — реши Скофийлд. — Трябва да ограничим времето в тази ситуация.“
Огледа се и прецени съзвездието от лампи, осветяващи контролната зала.
Имаше ток…
Което означаваше, че навярно би могъл да…
Спомни си за шестте ракетни силоза долу — бяха запечатани, докато всички други бяха отворени.
В тях може би все още имаше ракети. Естествено руснаците бяха свалили бойните им глави, но самите ракети сигурно бяха останали.
— Замести ме — повика той Кларк при перископа. — Казвай ми къде са ония.
Ефрейторът застана на мястото му, а Скофийлд се втурна към близкия пулт.
— Ела да ми помогнеш, Книга.
— Какво си намислил? — попита Книга II.
— Интересува ме дали ракетите в тази подводница все още действат.
Натисна електрическия ключ и пултът оживя. Появи се екран с място за въвеждане на парола и той написа открития от СРС съветски код, който беше получил преди началото на операцията.
Наречен „универсален изключващ шифър“, той представляваше нещо като електронен шперц,
— Виждам шестима души на равнището на терасата, насочват се към трапа! — извика Кларк. — Още четирима са на долния етаж и влачат мост, за да се качат на подводницата!
Книга II натисна няколко бутона и отвори екран, който потвърди, че няколко ракети все още са в силозите си в предния отсек на тайфуна.
— Аха — без да откъсва очи от екрана, каза сержантът. — Ядрените бойни глави са демонтирани, но ми се струва, че ракетите още действат. Май са шест…
— Трябва ми само една — отвърна Скофийлд. — Отвори люковете на шестте функциониращи ракети, после отвори още един люк.
— Още един ли?
— Довери ми се.
Книга II само поклати глава и изпълни нареждането, като натисна бутоните на седем ракетни силоза.
Седрик Уексли се ококори.
Виждаше заобиколения отвсякъде с вода тайфун, виждаше напредващите си към него хора…
… после за огромно свое удивление видя, че седем от предните ракетни люкове бавно се отвориха на хидравличните си панти.
— Какво става, по дяволите? — възкликна наемническият командир.
— Какво правиш, по дяволите? — попита Книга.
— Променям времевите рамки на това сражение — поясни Скофийлд.
Отвори нов екран и видя точните координати на Краск–8:
Капитанът мигновено се приготви да изстреля ракетите — въведе продължителност на полета двайсет минути и координати
Не очакваше да излетят
Трябваше му само една.
Успя с четвъртата, с която опита.
Когато зелената й лампичка запремигва, на екрана се появи последно искане за въвеждане на код. Скофийлд въведе универсалния изключващ шифър, който беше приет.
После натисна „ИЗСТРЕЛВАНЕ“.
Седрик Уексли чу шума преди да види гледката.
От дълбините на подводницата се разнесе зловещо вибриране.
После — с пукащо тъпанчетата експлозивно свистене — от един от отворените предни люкове на тайфуна излетя десет метрова балистична ракета СС-Н–20!
Приличаше на изстрелване на космическа совалка: навсякъде имаше дим, който мълниеносно се разпространяваше и изпълни цялото помещение, като обгърна исполинската подводница и напредващите към входовете й наемници в сива мъгла.
Самата ракета се стрелна право нагоре, изхвърча през напукания стъклен покрив на склада и изчезна в сивото сибирско небе.
Седрик Уексли остана невъзмутим.
— Продължете атаката. Къде са подкрепленията ви, капитан Мишело?
