САЩ, бронирани жилетки и…
… и разкъсани от куршуми.
Навсякъде имаше кръв. По лицата и гърдите им, по пода.
— Мамка му! — ахна Кларк.
— За Бога, тая проклета Делта — измърмори ефрейтор Рики Мърфи — Петела. Също като Скофийлд — и може би, за да му подражава, — Петела носеше сребърни огледални очила.
Капитанът мълчеше.
Униформите на труповете бяха изработени по поръчка: някои бойци бяха свалили десните си нараменници, други бяха отрязали ръкавите на маскировъчната си униформа до лактите.
Изработени по поръчка униформи: запазена марка на Делта.
Други два трупа лежаха в самата шахта — на десет метра дълбочина, — също разкъсани от куршуми.
Наоколо в широк полукръг бяха пръснати стотици гилзи. От патрони, изстреляни от хората от Делта. Доколкото Скофийлд можеше да прецени, когато ги бяха убили, те бяха стреляли
Шепот.
— Колко са общо?
— Тук са само четирима. Синият отряд съобщава за още четирима в офис сградата.
— Тогава кой е Скофийлд?
— Оня със сребърните очила.
— Снайперистите, готови. Огън по мой знак.
Един от труповете привлече вниманието на Скофийлд.
Той се вцепени.
Отначало не го беше забелязал, защото горната половина на тялото висеше през ръба на сухия док, но сега го видя ясно.
Само този от шестимата убити бе
Капитанът сбърчи лице.
Гледката беше абсолютно отвратителна.
Разкъсана плът висеше от прерязаната шия — бяха оголени трахеята и хранопроводът.
— Майко Божия — ахна Книга II до рамото на Скофийлд. — Какво се е случило тук, по дяволите?
Четирите мънички фигури на Скофийлд и неговите морски пехотинци оглеждаха обстановката в залата на сухия док, следени от не по-малко от двайсет чифта очи.
Снайперистите бяха заели позиции на различни стратегически места из сградата — мъже, облечени в също такива снежни маскировъчни униформи, но носещи разнообразни оръжия.
Те наблюдаваха в напрегнато мълчание — очакваха командирът им да даде сигнал за стрелба.
Скофийлд приклекна до обезглавения труп и го огледа.
Хората от Делта не носеха нито табелки с личния си номер, нито ленти с името си на униформата, ала нямаше нужда от тях, за да разбере кой е този човек. Позна го само по телосложението му.
Това беше специалист Дийн Маккейб, един от командирите на отряда от Делта.
Капитанът се огледа. Главата на Маккейб не се виждаше никъде. Скофийлд се намръщи. Значи не само я бяха отрязали, но я бяха
— Плашило! — избухна в слушалката му нечий глас. — Тук Бик. В офис сградата сме. Направо няма да повярваш!
— Казвай.
— Всички са мъртви, всички от Делта. И, Плашило… Главата на Фарел е отрязана, мамка му!
По гърба на Скофийлд полазиха ледени тръпки.
Мислите му запрепускаха. Той плъзна поглед по напуканите прозорци и покритите с лед стени.
Всичко стана кристално ясно в ума му.
— Бик! — прошепна той във виброфона си. — Веднага елате тук! Заложили са ни капан и ние влязохме в него!
Още докато говореше, търсещите му очи се спряха върху ниска снежна преспа в ъгъла на грамадното помещение — и изведнъж
В същия момент двадесетимата наемни убийци в склада откриха огън срещу морските пехотинци и сухият док се превърна в бойно поле.
Скофийлд светкавично залегна и ниско над главата му изсвириха два куршума.
Книга II и Кларк последваха примера му и се хвърлиха сред труповете на бойците от Делта, докато дъждът от куршуми вдигаше искри от пода около тях.
Четвъртият морски пехотинец, Петела, обаче не успя да се спаси. Може би се дължеше на огледалните очила, които носеше — и с които приличаше на Скофийлд, — или просто нямаше късмет. Така или иначе, градушката от куршуми обсипа тялото му, разкъса го на парчета и го накара да танцува дори след като вече беше мъртъв.
— В шахтата! Бързо! — извика капитанът и направо изблъска Кларк и Книга II от огневата линия. Тримата се претърколиха от ръба на сухия док и в следващия миг на същото място изригнаха хиляди искри от куршуми.
Скофийлд и другите паднаха в шахтата под бдителното око на командира на тежковъоръжения отряд, който ги бе нападнал.
Командирът се казваше Уексли — Седрик К. Уексли — и в предишния си живот беше служил като майор в елитната част на южноафриканските командоси.
„Това значи е прочутото Плашило — като наблюдаваше действията на Скофийлд, си помисли Уексли. — Човекът, който победи Гънтър Бота в Юта. Е, ако не друго, поне рефлексите му ги бива.“
Преди опозоряването си Уексли беше изгряваща звезда в южноафриканската армия, главно като всеотдаен защитник на апартейда. Някак си беше оцелял при прехода към демокрация и расистките му наклонности бяха останали незабелязани. После обаче бе пребил до смърт чернокож новобранец по време на тренировка по ръкопашен бой. Беше правил същото и преди, ала този път това направи впечатление.
Когато ги уволняваха от законните въоръжени сили, военните като Седрик Уексли — психопати, социопати, главорези — неизбежно постъпваха в незаконните.
Ето как Уексли бе станал командир на този отряд за спецоперации в една от най-големите наемнически сили на света, Изпълнителни решения — изключително добре организирана и базирана в Южна Африка.
Въпреки че се специализираше в охранителни операции в Третия свят — например в поддръжка на африкански диктатури в замяна на монополи за експлоатация на диамантени рудници, — когато логистиката позволяваше, Изпълнителни решения участваше в по-доходния международен лов на хора.
При близо деветнайсет милиона долара на глава това беше най-доходният лов в историята и благодарение на вътрешен приятел в Съвета, наемническата организация бе получила преднина в надпреварата за три от тези глави.
Радистът на Уексли се приближи зад него и каза:
