„Черният гарван“ се спусна над главната палуба, като пресече лъчите на прожекторите.
Дъждът се лееше като из ведро — кос, проливен дъжд.
Мълнии разцепваха небето.
Оръжейният отсек на „Гарвана“ се отвори и оттам се спуснаха три фигури: Скофийлд, Найт и Майка.
И тримата бяха въоръжени до зъби — с МП–7, пистолети „Глок“, пушки „Ремингтън“ — благодарение на неизчерпаемия арсенал на изтребителя. Скофийлд и Майка дори носеха двете резервни якета, с които се бе запасил Найт.
Тримата стъпиха на предната палуба на „Талбот“, пред контролната му кула, а „Черният гарван“ отново се издигна в дъждовното небе.
Тъкмо навреме.
Защото щом Скофийлд и другите стъпиха на палубата, навсякъде около тях засвяткаха искри от куршуми, изстрелвани от двама снайперисти, заели позиции на мостика.
По същото време в другия край на Атлантика Книга II и неговите морски пехотинци щурмуваха супертанкера „Амброуз“ в Нюйоркския залив.
Също като Скофийлд, те се спуснаха от хеликоптера си на издължената предна палуба.
И също като Скофийлд, бяха подложени на обстрел.
За разлика от Скофийлд обаче, те не разполагаха с преимуществото на мрака и проливния дъжд. В тази част на света беше 11:30. Бял ден.
Двамата снайперисти ги чакаха на мостика на „Амброуз“ и откриха огън преди хората на Книга да са стигнали до долния край на въжетата си.
Двама морски пехотинци паднаха незабавно. Мъртви.
Книга тежко се стовари на палубата и мигновено отговори на огъня.
Същото се случи на Западното крайбрежие.
Отрядът на Феърфакс щурмува своя супертанкер — „Джуъл“ — под тежък снайперистки обстрел от мостика.
Ала хората на Трент го бяха предвидили.
Техният снайперист свали двамата вражески стрелци с два изстрела от отворената врата на вертолета.
Морските пехотинци се спуснаха на покрива на мостика — и Дейв Феърфакс тичаше заедно с тях.
Откриха снайперисткото гнездо: двамата снайперисти бяха стреляли от прозорците на мостика.
И двамата бяха с изключително тъмна кожа и носеха зелено-кафяви африкански военни униформи.
— Какво значи това, по дяволите? — попита Андрю Трент, когато видя пагоните им.
И двамата снайперисти бяха от еритрейските сухопътни сили.
Мълния освети небето — вълните плискаха бордовете на супертанкера — отекна гръм — куршуми обсипваха предната палуба.
Найт и Майка свалиха двамата снайперисти на мостика на „Талбот“ с яростен огън.
— Трябваше да го предвидя! — извика Скофийлд, докато тичаха към вратата на мостика. — Че Килиън няма да остави корабите без охрана!
— Откъде са тия? Кои е пратил да охраняват кораба? — попита Майка.
По пътя за кулата видяха голям люк на палубата. Найт и Скофийлд го отвориха и…
… бяха посрещнати от оглушително тракане на автоматичен огън и дълга вертикална стълба, изчезваща в огромния ракетен трюм на кораба.
От по-непосредствен интерес за Скофийлд и Найт обаче бе онова, което видяха под стълбата.
Източника на стрелбата.
За свое огромно изумление видяха отряд облечени в черно командоси, въоръжени с узита и шестици, които с хирургическа прецизност свирепо обстрелваха невидим противник.
Скофийлд затвори люка и каза:
— Май смущаваме нечия битка.
— Какво видя долу? — попита Майка.
— Ние не сме първите, които пристигаме на този танкер — отвърна капитанът.
— Какво?! Кой е там?
Скофийлд и Найт се спогледаха.
— Напоследък няма много елитни части, които използват узита — заяви Черния рицар. — Земир. Според мен това са саярет цаним.
— Съгласен съм — каза Скофийлд.
— Някой ще ми каже ли какво става, моля? — надвика дъжда Майка.
— Мисля, че на този кораб ни е изпреварил единственият друг човек на света, който е способен да изключи системата СинкЛок — поясни капитанът. — Онзи израелец от военновъздушните сили, Земир, с ударен отряд от най-добрите израелски войници — саярет цаним.
— Тоя ден е толкова странен, че съм готова да повярвам на всичко — каза Майка. — Сега накъде?
Скофийлд си погледна часовника.
17:35.
11:35 нюйоркско време.
Десет минути до изстрелването.
— Ще оставим израелците да свършат мръсната работа долу. По дяволите, с удоволствие ще дам възможност на Земир да се прояви като герой и да обезвреди ракетите. Що се отнася до нас: в кулата. Искам да видя ония снайперисти.
Да разбера с кого си имаме работа преди да се включим в батака в трюма и да помогнем на израелците.
Стигнаха до вратата в основата на кулата, отвориха я и в същия момент…
Бам!
… бяха заслепени от белия лъч на мощен хеликоптерен прожектор.
— Уф, я стига… — изпъшка Скофийлд.
Защото на дългата предна палуба на супертанкера — на сто метра от тях, с въртящ се прожектор — кацаше очевидно краден хеликоптер „Алует“.
Вертолетът се спусна на палубата.
И от него слязоха трима мъже в руски бойни униформи, въоръжени с автоматични пистолети „Скорпион“.
Дмитрий Заманов и последните двама оцелели скорпиони.
— По дяволите! Забравих, че за главата ти все още е обявена награда — изруга Найт. — Това е Заманов. Бягай.
Нагоре по стълбата. На мостика.
