17:36.
Гласът на Феърфакс в ухото на Скофийлд:
— Плашило, превзехме мостика на танкера в залива на Сан Франциско. Открихме вражески снайперисти с униформи на еритрейските сухопътни сили…
Скофийлд хукна право към труповете на снайперистите.
Африкански войници.
Командоси. Зелено-кафяви униформи. Черни каски.
И на раменете им — герб. Но не гербът на Еритрея.
А емблемата на елитната нигерийска десантна част: президентската гвардия.
Като ветерани от многобройните африкански граждански войни, бойците от нигерийската президентска гвардия бяха обучени от ЦРУ убийци, в миналото използвани също толкова срещу враговете на страната им, колкото и срещу собствените им сънародници. По улиците на Лагос и Абуджа президентската гвардия беше известна с друго име: отрядите на смъртта.
Охраната на Килиън.
Двама снайперисти тук. И още в трюма, където охраняваха ракетните силози — невидимият враг на израелците.
— Феърфакс, правилно ли чух, че вашите са еритрейци?
— Точно така.
— А не нигерийци?
— Не. Моите морски пехотинци го потвърждават. Военните им отличия определено са еритрейски.
„Еритрея?“ — помисли си Скофийлд…
— Плашило — прекъсна мислите му Майка и широко отвори вратата на един склад. На пода лежаха четири чувала за трупове. Тя бързо смъкна ципа на единия — и разкри вонящото тяло на терорист от Ислямски джихад.
— А, сега ми е ясно — каза Скофийлд. — Изкупителните жертви.
Той включи сателитния си микрофон.
— Феърфакс, предупредете вашите морски пехотинци да са нащрек. Възможно е в главния трюм да има още африкански войници, които охраняват силозите. Съжалявам, Дейвид, още не сме приключили. Трябва да минеш през тях и да доближиш устройството за сателитна връзка на осемнайсет метра от контролния пулт на ракетите, за да мога да ги обезвредя.
— Ясно — разнесе се гласът на младежа.
Майка се присъедини към Найт, който наблюдаваше през прозорците на мостика палубата навън за Заманов.
— Виждаш ли го?
— Не. Тоя руски скапаняк изчезна вдън земя — отвърна Найт. — Сигурно е слязъл при Земир.
Неочаквано в слушалките им отекна гласът на Руфъс:
— Шефе, Плашило. Към вашия танкер се приближава нов обект. Голям катер. Прилича на френската брегова охрана.
— Господи! — изпъшка Скофийлд, обърна се към прозорците и видя голям бял катер откъм десния борд.
Не можеше да повярва.
Освен нигерийския отряд на смъртта, израелската ударна част и руските ловци на глави, които вече бяха на супертанкера, сега пристигаше и френската морска полиция!
— Това не е бреговата охрана — вторачен през бинокъла си за нощно виждане, каза Найт.
Виждаше голям бял катер, който пореше вълните — виждаше острия му като нож нос, голямата картечница на задната палуба, стъклената рубка и окървавените й прозорци.
На руля стояха въоръжени мъже.
— Това е Демона Ларкъм с ИО Осемдесет и осем.
17:38.
Седем минути до изстрелването.
— По дяволите, още ловци на глави! — възкликна Скофийлд. — Руфъс! Можеш ли да ги ликвидираш?
— Съжалявам, капитане, свършиха ми ракетите. Изстрелях ги срещу френския самолетоносач.
— Добре, добре… — Скофийлд се замисли. — Добре, Руфъс, придържай се към инструкциите си. Ако не успеем да обезвредим тези ракети навреме, ще имаме нужда от помощта ти.
— Ясно.
Всичко се случваше невероятно бързо. Положението се изплъзваше от контрол. Ракети за обезвреждане, израелци на борда, нигерийски войници, още ловци на глави…
— Съсредоточи се! — гласно си заповяда Скофийлд. — Мисли, Плашило. Какво трябва да постигнеш в края на краищата?
„Да обезвредя ракетите. Трябва да обезвредя ракетите до 17:45. Всичко друго е на заден план.“
Погледът му попадна върху асансьора в дъното на мостика.
— Слизаме в трюма — каза той.
17:39.
Под ярката светлина на утринното слънце морските пехотинци на Книга залегнаха на предната палуба на супертанкера.
Следван от охраната си, сержантът запълзя към един люк и се спусна по дълга стълба в мрака.
Стигна долу и се огледа.
Намираше се в просторен трюм, дълъг поне триста метра. В тъмнината се мержелееха дванайсет цилиндрични ракетни силоза — приличаха на огромни стълбове, носещи тавана.
И зад тежко укрепена барикада от стоманени сандъци и електрокари пред най-далечния силоз се беше разположил отряд въоръжени до зъби африкански командоси.
Вратата на асансьора се отвори към задната част на главния трюм.
Скофийлд, Найт и Майка слязоха с насочени напред оръжия.
Ракетният трюм бе невероятно огромен — закрито пространство, голямо колкото три бейзболни игрища. И в предната му половина бяха силозите на ракетите „Хамелеон“: титанови цилиндри, високи чак до тавана. А в тях — най-опустошителните оръжия, известни на човека.
И в тази предна част на кораба се водеше жестока битка.
Десетина нигерийски командоси се бяха укрили при най-далечните два ракетни силоза и охраняваха ракетния контролен пулт — подиум, издигащ се върху триметрови стоманени стълбове. Това беше мястото, на осемнайсет метра от което трябваше да се приближи Скофийлд, за да обезвреди ракетите.
Нигерийците бяха залегнали зад отлично подготвена барикада, стреляха с автомати и хвърляха гранати срещу израелските си противници.
Куршумите и гранатите улучваха силозите, но не им нанасяха щети — стените на цилиндрите бяха прекалено яки.
Между Скофийлд и сражаващите се войници имаше транспортни контейнери, ракетни резервни части, дори две жълти миниподводници с полусферични стъклени кабини, закачени на вериги високо до външните коридори под тавана.
Това бяха модифицирани спасителни подводници, често използвани от военноморския флот на Съединените щати за търсене на саботажни устройства по корпусите на самолетоносачи или ядрени
