изключително.
Ксандър спря. Той се обърна към нея и се загледа в очите й.
— Каните ли ме, госпожице Трент? Тя се усмихна.
— Така изглежда, нали?
— Това по препоръка на лекарите ли е?
— По интуиция. — Тя го хвана за ръката. — Нека да го наречем начало. Точно сега мисля, че е най- доброто за нас.
Лек дъжд бе започнал да роси. Тя го придърпа към себе си и двамата тръгнаха.
За върховенството
(С писмо до Негово Светейшество Папа Климент VII)
Еузебиус Айзенрайх
Орденът на Св. Бенедикт, Св. Гал 1531 година
до Негово Светейшество, Светия Отец, Папа Климент VII
Мъжете, които тия дни дирят покровителство, предпочитат да дават някакъв подарък от изключителна ценност на онези с голямо влияние, знак, който изразява едновременно подчинение и амбиция. Мъже даряват земи, скъпоценни камъни, дори и дъщери с надеждата да извоюват благоволение от висшите инстанции. Но тези неща имат преходна стойност и много често служат само за утоляване на преходни страсти. Истинският дар трябва да издържи изпитанието на времето.
Тъжно е, че земите се рушат, скъпоценните камъни губят своя блясък, а младите момичета растат и се омъжват. Но проницателното управление, същинското управление на суверенитета никога не напуска ума ни. И затова най-доблестният дар трябва да има-за своя основна грижа стабилността и продължителния живот на държавите; и като прави това, той трябва да предписва най-ефикасните методи за поддържането и подобряването на суверенната власт.
Няма да хабя думи за превъзнасяне на добродетелите на малката книжка, която изпращам на Ваше Светейшество, нито пък ще се поддам на изкушението на съвременния навик да сервилнича, на който свитите мъже се поддават, когато се обръщат към мъже от вашата възвишена инстанция. Аз предлагам само опита си на практик и на човек, който схваща политиката, моето разбиране за изтънченото общуване и моите проникновения за природата на хората и тяхното разположение в една федерация като доказателство за моето основание.
Книгата не съдържа възвишени идеали или натруфени излишества. Тя е един прост и искрен трактат от вида, който само един друг мъж се е осмелил да напише. Ограниченията на труда на месер Николо сега ни се откриват така, че истинската природа на властта и нейните възможности да бъдат разкрити пред вас. Във вашата мъдрост, Светейшество, не се стъписвайте пред бруталните истини, които лежат върху страниците пред вас. Не бъдете като обитателите на пещерите при Платон, които, боейки се от светлината, идеща отвън, се връщат в мрака във вътрешността, щастливи да се скрият от властта, която не разбират.
Открийте сред тези страници инструментите, чрез които можете да постигнете величието, което предопределението и вашият гений могат да постигнат. Малцина са тези, които притежават възможността да променят хода на историята. Точно пред такъв момент понастоящем сме изправени. Моето най-голямо желание е вие, най-доблестният слуга на Бог и човека, да сграбчите този момент и да се осмелите да промените самото име на върховенството.
I. Че суверенитетът е многоглаво създание
II. Че истинската природа на суверенитета остава непозната
III. Как да постигнем стабилност
IV. Третият път към стабилно управление
V. Защо природата на човека и природата на властта си подхождат толкова добре
VI. Онези компоненти, които съставляват държавата
VII. Защо е жизненоважно да се поддържа на външен вид разделението между трите сфери
VIII. Как една държава може да бъде подготвена за истинското върховенство
IX. Пътищата към хаоса
X. Пътят към политическия хаос
XI. Пътят към икономическия хаос
XII. Пътят към социалния хаос
XIII. Как трите сфери заедно създават хаоса
XIV. Как да градим върху хаоса
XV. Защо е важно да се култивира омраза
XVI. Защо държавата трябва да бъде единственият конкурент
XVII. Военните
XVIII. Законът
XIX. Идеалната форма на управление
XX. Призив към действие
За повечето наблюдатели на държавите съществуват само два избора при суверенитета. Или един човек трябва да управлява сам. или трябва да има разделение на властта между мнозина. В първия случай правото по рождение, победата или узурпацията узаконяват неговата власт; във втория, законодателството институира едно суверенно тяло да действа като колектив. Римската империя при властта на императорите и Републиката илюстрират добре различията между двете форми.
Но хората са глупаци, които правят избора си само между предложените им възможности. В действителност суверенитетът не е нищо повече от думата, използвана от един царедворец за „власт“, и не е особено мъдро наистина за онези, които упражняват такава власт, да претендират, че знаят как да я ограничават. Суверенитетът не е нито прислужницата на добродетелния или лукавия принц, нито пълномощията на едно законно сформирано тяло от законодатели. Това е награда, която трябва да се извоюва и следи; следена от онези, които могат в един момент да упражнят кралска автономия, а в следващия — да се появят като модели за републиканска добродетел. Изборът за управление чрез една форма на суверенитет означава да се изгуби наблюдението върху капризите на суверенитета, неговите прищевки. Властта търси не онези, които се опитват да я опитомят. Властта търси онези, които признават раздора й, и които могат да превърнат този раздор в контрол.
