Теория на хаоса

Сара пропусна с жест Скентън до мястото му зад бюрото.

— Ако сте загрижен за охраната ми, успокойте се — каза Скентън, докато си наместваше възглавницата преди да седне. — Казах им, че слизам в библиотеката. Те не търсеха вас.

— А кой тогава? — попита Ксандър.

— Кой ли наистина? — повтори присмехулно той. — Отговорът може да ви изненада.

— Нищо, опитайте.

Скентън отново не избърза с отговора си.

— Ами какво ще кажете, ако се окаже, че търсят същите онези хора, които проявяват такъв голям интерес към вас?

— Едва ли ще ви повярвам — отвърна той.

— А вие, госпожице Трент? — попита Скентън, без да откъсва очи от Ксандър. — Не, не предполагам, че ще ми повярвате и вие. — Той се пресегна към бюрото, но Ксандър мигновено вдигна пистолета. Скентън спря на мига, посочи към една златна кутия и каза: — Това са цигари. Вие също можете да хвърлите едно око, ако искате.

Ксандър дръпна кутията към себе си и я отвори; вътре бяха надиплени прилежно няколко реда цигари „Ротманс“.

— Искате да ни накарате да ви повярваме, че се страхувате от собствените си хора? — попита Ксандър, докато плъзгаше обратно кутията по бюрото.

Скентън се изсмя, измъквайки запалка от джоба на халата си.

— Нещо такова. — Момент по-късно пусна дим от носа си и се отпусна на стола си. — Можете ли да видите надписа, докторе? Вътре, от вътрешната страна на капака… Не, моля ви, хвърлете един поглед. — Той изчака Ксандър да се запознае със ситния надпис. — Бихте ли го прочели и на госпожица Трент, за да се запознае с него? Сигурен съм, че френският ви език е достатъчно добър, за да се справите.

Ксандър огледа обруленото лице на мъжа.

— Не мисля, че…

— Моля ви, докторе — настоя Скентън. — Развеселете ме.

Ксандър погледна Сара, после дръпна кутията по-близо до себе си.

— „… с любов, която е само наша, аз съм завинаги с теб — Джийн.“ — Той остана няколко секунди загледан в надписа, преди да вдигне поглед към Скентън. — Прекрасно. Сигурен съм, че двамата със съпругата си сте били…

— Не е от жена ми — прекъсна го Скентън…

— Грешка — поправи се Ксандър. — Сигурен съм, че вие и любовницата ви…

— Пак грешка — прекъсна го сенаторът.

Ксандър хлопна капака.

— Вижте… която и да е тази жена…

— Трети опит и край — изрече Скентън, без да отделя погледа си от очите на Ксандър. — Това е френски език, докторе — каза той и изпусна дим от устата си. — А на френски Jean е той. Джийн е женско име, като Жана д’Арк. Повярвайте ми, моят Жан не е светец.

— Какво казахте?

Скентън се отпусна на стола и се усмихна.

— Толкова ли е трудно да повярвате? — Той извърна главата си към Сара. — Да не би да изгубихте нишката на разговора, госпожице Трент?

— Той е бил ваш любовник — изрече студено тя.

— Много добре. И?

Тя спусна завесата, гледайки към Ксандър.

— А сенаторите нямат право да имат кирливи ризи.

— Доста интересен подбор на думи, но смисълът е този. Да. — Той отново спря погледа си върху Ксандър. — Тя е много интуитивна, вие знаете. Далеч по-добра е от вас в тази област. — Той продължи да гледа над бюрото. — И, госпожице Трент?

— И — отговори вместо нея Ксандър, с не малко цинизъм в тона си — вие сте решили да си го върнете на един свят, който никога не ви е разбирал…

— Това би било нелепо — произнесе Скентън, без да сваля усмивката от лицето си. — Не сте ли съгласна, госпожице Трент?

— Вижте — продължи Ксандър, — вашият полов живот е особено впечатляващ, но не затова сме тук…

— Точно това е причината, поради която сте тук — прекъсна го ледено той. — Както посочи госпожица Трент, това е едно от онези неща, което може да ме постави в доста уязвима позиция. — Усмивката му бе изчезнала. — Какво мощно оръжие е информацията. Използвано правилно, то може да събори в праха дори и най-могъщите, да ги накара да изглеждат като нещо, което не са. — Той се отпусна на стола и изпусна гъста струя дим от носа си. — Сигурен съм, че започвате да схващате гледната ми точка.

Ксандър бавно се приведе напред.

— Да не искате да ми кажете, че…

— Мисля, че вие отлично знаете какво искам да ви кажа. — Той изплю едно залепнало за устната му късче тютюн. — Не би ли било чудесно, ако и всички останали имаха същия широк поглед върху нещата. В какъв прекрасен свят бихме живели тогава. Тъжното е само, че старите булдози нямат намерение да замазват разликата между порядъчността и покварата; нямаме право да повдигаме неприятни въпроси в съзнанието на нашите съвестни последователи. Само се усмихвайте и бранете представата за образ, който в най-лошия случай кара хората да се възхищават от него, а в най-добрия — да се потърсват от погнуса. — Той отново дръпна дълбоко от цигарата. — Както знаете, онези, които се самоопределят като десни консерватори, не притежават някаква особена деликатност или проницателност, но какво можем да направим? Точно това е причината да ги разиграваме както си искаме като група безмозъчни идиоти. Те не блестят с особена мъдрост, но си имат своите ограничения. Раздели се с имиджа си и влиянието мигом изчезва. Така че както виждате, докторе, моята полова ориентация може да се използва по особено ефективен начин, особено в комбинация с някой печеливш чип.

— И Айзенрайх има този чип — прошепна той.

— Точно затова и седим тримата тук в този момент — отговори сенаторът.

— Това е невероятно.

— От колко време? — попита Сара, приближавайки се до бюрото.

— От около две и половина години — отвърна той. — Вие нямахте представа, нали?

— Защо?

— Защо ли? — Той изговори думите в присмехулно недоверие. — Защото те можеха. От каква друга причина биха се нуждаели? — Той поклати глава. — Пълна изненада за вас, нали? — Никой не отговори. — Изумен съм… Това и фактът, че аз не се интересувах от стоката, която предлагаха. — Той пое дълбоко от цигарата си. — Техният отговор беше… фотокопия на няколко писма… далеч по-подробни от посвещението, което току-що прочетохте, ми бяха изпратени в офиса преди няколко седмици.

— Как са се свързали с вас?… — обади се Сара.

— Има ли някакво значение? — Той изгаси цигарата си. — Няколко срещи. Нещо от този род.

— Имате ли записки от тези срещи? — попита Сара.

— Имах. Но по някакъв начин те успяха да… изчезнат по същото време, когато започнаха да пристигат фотокопията. — Той запали следващата цигара. — Забавно, нали?

— И вие нямате никаква представа кой ви е изпращал копията или кой е имал достъп до записките ви?

— Това е правителството на САЩ, госпожице Трент. Бюрокрацията не си прави особен труд да дава обяснения.

— Но защо? — попита Ксандър, все още неубеден. — Защо биха споделили каквото и да било с вас, ако вие не сте били заинтересуван?