внимание, той бръкна в джоба на сакото си за носна кърпа, за да си обърше устата; вместо кърпа извади две карти, подобни на онези, които бе хвърлил през прозореца на № 201. Вгледа се в тях, неспособен да се съсредоточи. „Нали… ги унищожих.“ И все пак те бяха тук, цели-целенички. Какво ставаше, по дяволите? Прилошаването отстъпи място на страха.
Внезапно лявата страна на врата му се схвана и той почувства пробождане в рамото и ръката. Главата му се разтрепера конвулсивно. Пак му се догади и той се строполи на студения плочник.
Когато линийката пристигна, Артуро Лудовизи беше мъртъв. Ръката му все още стискаше картите.
Стигнаха Шкодра и я отминаха — спряха само за бензин. Дъждът не преставаше. Минаха границата без проблеми, както бе обещал албанският постови.
— Значи онази книга във Вишеград, това търсят от теб, така ли? — попита Мендравич. Все още се опитваше да разбере сложната история.
— Не съм сигурен — отвърна Пиърс. Вниманието му беше погълнато от последните пет абзаца на Рибаденейра. Бореше се с тях повече от час. — Но за каквото и да им трябва, много им се иска да е в техни ръце.
— И какво правиш сега? — Мендравич кимна към малката книга — Това ще ни каже къде да отидем ли?
Пиърс изхъмка нещо неясно и продължи да се взира в текста. Бе надраскал на един лист отделни изрази и откъси, десетки измъкнати букви, думи, производни от други думи, една до друга в странни съчетания.
Трябваше му доста време, за да разбере, че „квестио лузориа“ на Рибаденейра е много по-сложно от проста поредица мистериозни анаграми. Това му бе станало ясно още при първата му борба с пасаж номер две, през втората нощ в Кукеш. Нямаше нищо, което дори отдалечено да напомня характера на обикновената анаграма. Използваше същата схема за числата от три до пет, но всеки път комбинацията или беше много къса, или много дълга, за да състави смислена дума. Чак когато започна да работи с шест, можа да види схемата. При това се сблъска с друга, макар и решима анаграма. От седем до десет не можеше да се разбере нищо. Единайсет вършеше работа. Но всяка пета буква? И внезапно разбра. Същото като при „Съвършена светлина“ — буквите и абзаците бяха съобразени с манихейската предпоставка за разделяне в разделеното и винаги в група от пет. В свитъка това бе направено чрез възнесенията на пророците; тук Рибаденейра бе успял да го направи чрез изтънчени игрословици. Пет категории, пет от всеки вид. Оставаше въпросът какво трябваше да се направи според изискването на останалите четири категории?
Беше му хрумнало, че към това може би има простичък път. Като открадна няколко минути на един от лагерните компютри, той спокойно прегледа Интернет за неща, свързани с тайнописа и шифрирането. Не бяха най-подробните или точни източници, но все пак бяха нещо, което му даде насоката. Резултатът беше дълги подробни списъци на различни форми на съвременна шифрована игрословица, много повече от петте категории, които търсеше. Преобладаваха методите, наречени „задрасквания“, „обръщания“, „шаради“ и „контейнери“; към всеки имаше кратко описание, а също така простичък пример. Инструменти За избрани фанатици на кръстословиците. Очевидно „квестио лузориа“ беше изминала дълъг път през тези четири столетия. Пиърс се чудеше колко ли от съвременните ентусиасти разбират неясната й история.
Беше открил, че двустишията (както бе нарекъл пасажите, които бе групирал в категория две) приличат на шарада, макар и в не толкова характерна форма. Модерната версия, според Интернет, изискваше решаващият да измъкне отговора с няколко думи, всяка определяна независимо: срички и букви, с които се стигаше до края на шарадата.
Връзки едно към едно. Рибаденейра беше търсил по-неясни отправки, някои използващи думите само частично, но всички създаваха дълги поредици между ключовете и техните комбинирани форми, особено когато отговорът бе по-скоро фраза, отколкото една-единствена дума. Във всички случаи обаче се изискваше много творчески подход.
За да затрудни още повече нещата, Рибаденейра рядко предпочиташе да включва отговора като част от ключа. Една от най-трудните му загадки гласеше:
„Ab initio, surgunt muti in herbam“
Преведено най-буквално това означаваше:
Отначало те се изправиха безмълвни в тревата.
Колкото и странно да звучеше изразът, в него имаше смисъл, предвид влиянието на манихейството. Всъщност истинският белег за гения на Рибаденейра беше способността му да изгражда пасажи, които обръщаха наопаки отправките към онези неща, които можеха да открият път за освобождаване на светлината: „изправяне“, „безмълвие“, „трева“.
Отговорът, който Пиърс откри, бе „deversoriolum“, латинската дума за „хан“. В началото извличането бе тръгнало съвсем лесно.
DE = от
VER = начало (латинската дума за „пролет“, началото на всички неща)
OLUM = в растителността (винителният падеж на думата трева, olus, в случая — olum)
Но какво беше това „sori“, вмъкнато в средата на думата? Именно там Рибаденейра беше показал таланта си (най-любезното определение, на което бе способен в случая Пиърс). След като часове наред си бе блъскал главата в търсене на ключа, накрая бе разбрал, че глаголът „изправям се“ — в случая — „surgere“ — може да бъде заместен с латинското sororio („да набъбна“, „да се издуя“, както млякото в майчината гръд, друг подходящ избор, като се имаше предвид метафората с началото и раждането). В допълнение към втората, откъм края на фразата, част от ключа — „muti“ („безмълвни“) той се досети, че би трябвало да извади латинската дума за „говоря“ („oro“) и да образува комбинирана форма, буквално „безмълвни“. Като махна „oro“ от „sororio“ (с малка допълнителна намеса) получи „sori“. Тоест:
De — ver — sori — olum
Доста работа за един отговор от три букви.
Така беше постъпвал и с пасажите от три или четири реда — всеки от тях мъглива версия на модерната криптограма, естествено много по-трудни заради необходимостта от отправки към гръцкия и латинския. Триредовите пасажи се разгадаваха предимно със задрасквания — от думата се изваждаха една или две букви, за да оформят друга дума. Примерът по Интернет „Правиш нещо, то ражда плодове“, даваше отговор „вишна“. Извличането:
виш (отправиш) — н (от нещо) — а (от ражда) = вишна (плод)
Лесна работа.
Пасажите от четири реда обаче бяха много по-трудни — съчетаваха елементи от предишните три, за да оформят най-дългите изречения. Например, за да се изрови само единствената дума „pons“ („мост“) в един от отговорите, трябваше да вземе думата „ponus“ („плодно дръвче“), да отстрани „гръцката Медуза“ й да я замести с „римския Нептун“. Тук „гръцката Медуза“ беше поставена заради буквата „мю“, гръцкия еквивалент на „м“, първата буква в „Медуза“, римският „Нептун“ съдържаше буквата „н“. Като се заместваше „mu“ в „pomus“ с „n“, се получаваше „pons“ — „мост“
Определено тук гносисът не бе скрит с толкова заобиколки както в „Съвършена светлина“ — думите и пресичачащите се отправки не съставляваха карта. По-ранните манихеи бяха разполагали с пет века, за да усъвършенстват своя пъзел, Рибаденейра го бе направил за осем месеца. Усилие, определено достойно за един техен наследник.
Пиърс бързо оцени красотата на играта, нейната прецизност. Нямаше характерни точки за откриване, нямаше механизми за разучаване. Истинска алхимия, злато, скрито в тъмнината на езика, чакащо своето откриване. Странен вкус за „Сола скриптура“. Откритие в най-чистата му форма.
Знаеше, че на Аниели щяха да й потрябват само няколко часа, за да разкрие всичко това; на него му отне почти четири дни. Дори когато помагаше на бежанците, търсеше възможните ключове и ги намираше в най-неочаквани моменти, често пъти го подсещаше дума от случаен разговор.
