отворени — и посочи една дума, която бе разбрал.
— Манихеус!
— Да. Мани. — Пиърс бе потресен като чу Иво да говори с такава почит. — Знаеш много за Мани, така ли?
— Знам историите от моята книга.
— Разкази за Мани.
Иво кимна.
— Чел ли си ги всичките?
Отново кимване. Иво постави Рибаденейра на арматурното табло и започна да брои на пръсти: „Апостолът на Светлината“, „Крал Шапур“, „Посяването на зърното“, „Картир в мрака“, „Откриване на Светлината“.
Библейските истории на Братството.
— Коя ти е любимата? — попита той.
— „Картир в мрака“.
— Защо?
— Не знам — повдигна рамене Иво. — Защото накрая мракът го поглъща.
— Картир ли?
Иво кимна.
От това, което Пиърс си спомняше, Картир беше груб еквивалент на Пилат. Зачуди се колко ли хиляди други деца са привлечени от гибелта на Картир.
Тази мъчителна мисъл бе прекъсната от Петра, която отвори вратата и се мушна до Иво. Бърза целувка, после момчето отново се зае с парченцето тапицерия.
— Някакви проблеми? — попита Пиърс.
— Отпред имаше кола. Минах отзад, през мазето. Не се тревожи, не ме видяха. — Тя му подаде книгата. — И това не беше просто скривалище. Беше като малък олтар. — Ядът й личеше съвсем ясно. — Статуетки, рисунки… Нямам представа за какво служат. — Тя отпусна глава на облегалката, очите й бяха загледани в прозореца.
— Как си могъл да направиш това, без да ми кажеш?
— Съжалявам, мамо. — Иво я погледна със сълзи в очите. — Салко ми каза, че всичко ще е наред.
Тя го погледна и изведнъж го прегърна.
— О, не, миличък! Аз не ти се сърдя. Никак дори не ти се сърдя. — Целуна го по главицата.
— На Салко ли се сърдиш? — Сълзите на Иво спряха.
— Не се тревожи за Салко, захарче. Няма какво да мислиш за това.
— Не се сърди на Салко, мамо.
— Добре. — Отново няколко целувки. — Няма. — Погледна косо към Пиърс. — Значи е така, както предполагаше?
Той продължи да ги гледа.
— Какво има в книгата, Иън? — настоя тя.
Той я погледна внимателно, после хвърли поглед надолу.
— Правилно. Книгата.
Размерите й бяха като на малък лаптоп, макар и по-тънък. В горната част — на сърбохърватски — беше отпечатано заглавието „Стихове за деца“. Нищо не подсказваше, че вътре има манихейски писания. Като я отвори, Пиърс разбра, че книгата скоро е преподвързвана — вътрешните страници бяха доста по-стари от корицата. Заглавието се повтаряше на челната страница, този път с по-голям шрифт, сигурен знак за публикация от деветнайсети век. В долната част на листа имаше доказателство за това — дата, отпечатана с малък шрифт — 1866. Между заглавието и годината в колона бяха написани на ръка четири имена, всяко с различно перо: Алибег Мендравич, Владо Мендравич, Салко Мендравич, Иво Коркан.
Една манихейска линия, продължавана с разкрачения почерк на четири шестгодишни момчета.
Пиърс не знаеше кое повече го тревожи — дълбоко вкоренената семейна посветеност или очевидното професионално качество на книгата. Това нещо бе произведено в някоя скрита задна стаичка от шепа фанатици, може би само в стотина екземпляра, които трябваше да бъдат раздавани на ръка. Това беше значително по-сериозно — очевидно разпространението беше на много по-високо равнище. И ако това беше случаят със сърбохърватското издание, кой можеше да каже колко такива книги бяха напечатани в Германия или в Англия? Направо зловещо.
Очевидно манихеите не бяха използвали последните хиляда и седемстотин години само за да чакат завръщането на своя Закрилник.
— Написах моето име — каза Иво и малкото му пръстче посочи страницата. — Това е Салко и бащата на Салко, и неговият баща. Доста стара е. — Той погледна Пиърс. — И ти имаш такава книга от татко си, нали?
Пиърс почувства познатата болка, че се е провалил и е допуснал Иво да стане част от всичко това. Или по-скоро това беше ревност към връзката на Салко с момчето, проличала от милувката на малката детска ръка?
— Да — отвърна той и отгърна колкото се може по-бързо следващата страница.
Там беше съдържанието — списък на разказите и молитвите, всяка с първи ред, отпечатан точно под заглавието. Не беше учудващо, че единствената, която разбра, беше молитвата на Рибаденейра, озаглавена „Пробуждането“. Заглавието „Съкровището на живота“ беше следващото. Той прегледа останалата част от страницата. Всеки куплет носеше вмъкнати елементи, няколко от заглавията се появяваха отново и отново: „Прагматея“, „Шахпухракан“, „Книга на Гигантите“, „Живо евангелие“ и най-известната „Кефалайя“. Не му трябваше много време да разбере, че тук са източниците на различните пасажи на Рибаденейра. Текстове, смятани от столетия за загубени, оживяваха от страниците на една детска молитвена книга.
Той прелисти страниците до „Пробуждането“.
Както в „Съвършена светлина“, текстът бе изпълнен с малки рисунки на хора с ками и промъкващи се лъвове. Тъкмо щеше да попита Иво какво означават, когато очите му се спряха на една рисунка в долната половина на страницата. Отначало помисли, че просто е още един триъгълник — половината черен, половината празен — вездесъщият символ на манихейската литература. Като погледна по-отблизо обаче, разбра, че е нещо много повече. И двете страни бяха изпълнени с думи:
Думите в „светлината“ представляваха доброто — пророците, плода, мъдростта, знанието. Онези в „черното“ — злото, скарани братя, месо, грях, безсмислие. Детски пътеводител в двете царства на вселената.
Това, което видя, го зашемети. Половината от думите в триъгълника съвпадаха точно с фрази от куплетите на Рибаденейра. Само местоположението им го озадачаваше.
— Подай ми раницата — каза той на Петра. Очите му бяха вперени в страницата.
Иво бързо се наведе и вдигна раницата; не беше обаче още толкова силен, че сам да я вдигне. Петра му помогна и двамата я сложиха в скута на Пиърс. Той погледа страницата още един момент, постави отворената книга на арматурното табло и извади бележките си от раницата.
Отне му само пет минути да напише отговорите, които бе разшифровал от едноредовите до четириредовите куплети, заедно с нерешените стихове от по пет реда, както ги бе написал Рибаденейра. Обозначи отделните сектори с букви от А до Д, всяка кореспондираща с реда на куплета. Като се взираше в завършения списък, започна да разбира къде го води испанецът.
1. Вишеград — А-1
2. Близо до пробуждането — А-2
3. Издигане — А-З
4. Където Светлината и Мракът се срещат — А-4
5. И така простирам двете си ръце към Теб — А-5
