6. Исав — Б-1
7. Близо до греха на Яков — Б-2
8. Пристигащи — Б-3
9. Благороден мост — Б-4
10. Всичко да бъде обхванато в орбитата на Светлината — Б-5
11. Мъдрост и милост — В-1
12. Над тревите — В-2
13. Отваря — В-3
14. Странноприемницата — В-4
15. Където бях пратен да се боря с мрака — В-5
16. Гносис поразява виното — Д-1
17. Плуващ отгоре — Д-2
18. Енох — Д-3
19. Хълмовете се въздигат — Д-4
20. Знаейки, че Ти ми помагаш отблизо — Д-5
21. Съкровище — Е-1
22. Открито — Е-2
23. Просветленият говори — Е-3
24. На своите ученици — Е-4
25. Благоуханието на живота е винаги с мен — Е-5
Първите серии бяха съвсем ясни. „Вишеград, близо до пробуждането, издига се там, където светлината и мракът се срещат“. Светлината и мракът се срещаха в триъгълника; триъгълникът беше близо до „Пробуждането“ в молитвеника; а Вишеград „излизаше“ от него. Тоест триъгълникът някак си представляваше Вишеград.
Сега за географията на града. Пиърс забеляза, че първите две или три линии на всяка мрежа сочат различни области на триъгълника.
„Исав, близо до греха на Яков“ — Esau, Peccatum, Jacubus долу вдясно.
„Мъдрост и милост над тревите“ — Sapientia, Pietas, Olera, в средата и долу вляво.
И накрая, „Гносисът поразява виното, плуващо над Енох“
Gnosis, Vinum, Enoch: горното ляво и дясно.
Трите страни на триъгълника.
Последната линия на всяка мрежа водеше към последния ключ. Исав от долната дясна част ставаше „благороден мост“. Мъдростта от средното ляво отваряше думата „странноприемница“. И гносис отгоре определяше думата „хълмове“. Три точки във Вишеград. Три точки от триъгълника.
Дори и без да разглежда последната схема, Пиърс знаеше къде „Ходопория“ е скрита в картата. Къде другаде, ако не при Мани в неговия център? Съкровище, което можеше да бъде открито у „просветления“.
И този, който можеше да реши загадката, трябваше да бъде негов последовател.
Като всеки добър манихей, Рибаденейра беше избрал добре указателните си знаци. Мостът, макар и бомбардиран в неотдавнашната война, беше останал почти цял. Хълмовете си бяха хълмове. Единственият въпрос беше къде е странноприемницата? Без третата точка в триъгълника щеше да е невъзможно да се определи центърът.
— Къде мога да намеря стара карта на Вишеград? — попита той, докато прерисуваше триъгълника от книгата на Иво върху отделен лист.
— Колко стара? — попита Петра.
— Шестнайсети, седемнайсети век.
Тя го гледаше как продължава да чертае.
— Къде ли си оставих картата на Вишеград от шестнайсети-седемнайсети век?
Без да вдига поглед от чертежа, той каза:
— Говоря сериозно.
— Четиристотингодишна карта? Нямам представа. Може би в кметството. Защо?
— Защото ми трябва да знам къде се е намирала точката, наречена „странноприемница“, през 1521 година.
— При входа на стария пазарен площад — каза тя делово — Където пътят към Междан започва да се изкачва по склона.
— Казах, че говоря сериозно.
— Аз също.
Той я погледна невярващо.
— Честна дума — каза тя.
— Откъде знаеш, че…
— Защото всеки, който е израснал в тази част на света, знае историята на стария хан. Това е едно от първите неща, което учим в училище.
— В училище ли?
Тя се обърна към Иво и започна да пее:
— „Момчето от хълмовете, което порасна и стана мъж…“
— „Познат бе на света като Мехмед паша Велики — продължи Иво с широка усмивка. — Той ни даде моста до големия каменен хан, строен от майстор Раде от великата Турска империя“.
Пиърс изненадано погледнали двамата.
— За какво говорите?
Иво се изхили; Петра се усмихна и запя отново:
„Така разпиляха дърво и слама и оборите, странноприемницата, разрушена от Мехмед паша Велики.“
— „Кажи сбогом на дървото, на сламата и на оборите — изпя Иво. — Правете път за хана на Мехмед паша Велики.“
— Велики кой? — попита Пиърс.
— Мехмед паша от Соколовичи — каза тя с най-добрия си глас на детска учителка. — Бил е един от везирите на султан Сюлейман. — Видя, че изражението на Пиърс не се променя, и добави: — Местно момче, което вършело добрини. Около 1570 решил да докара цивилизацията в Босна, така че построил мост и заедно с него — каменен хан, големия „кервансарай“. За това става дума в песента.
— И какво е станало с тях?
— Странноприемницата е била на мястото, където са изградили Каменния хан — обясни тя.
Пиърс бавно кимна.
— Но първо е разрушил дървото и сламата…
