Фон Нойрат отново го погледна, после посочи екраните и каза:
— Онези, сине мой. Взривени са хиляди църкви, на всеки континент, от всяко вероизповедание.
Последната дума го впечатли много.
— Вероизповедание ли? — попита Перети.
— Атакувани са също така протестантите, Джакомо. Както и гърците и руснаците. — Той започна да пише нещо в един бележник. — Прилича ми на всеобща война срещу християнството.
— Казват ли откъде произхожда това, ваше светейшество?
— Стар противник — отвърна Нойрат и подаде един лист на човека, седнал срещу него. — От Изтока. Като се има предвид новата вълна на фундаментализъм, предполагах, че това в един момент ще се случи.
— Разбирам. — Перети погледна екраните. Виждаше не само разрушението. Вече започваха да се събират групи разярени мъже и жени, чакащи да излеят отровата си; около тях не се виждаха пастори или свещеници да ги успокояват. Кръвна мъст, оставена да вилнее. Той се обърна към фон Нойрат. — Трябва да, направим всичко възможно, за да остане нашата църква здрава, ваше светейшество.
— Да. Трябва. — Фон Нойрат отново го погледна.
Взрив на един от екраните привлече вниманието на всички в залата. Перети използва този момент, за да напусне.
Спря за момент в коридора и незабавно свърза значимостта на това, което току-що бе видял и чул, с нещо друго. Всеобща война срещу християнството. Оркестрирана отвътре, от Ватикана? Ако беше така, това означаваше, че последното място, където трябваше да остане, беше между тези стени.
Той тръгна към изхода.
Двама стражи стояха мълчаливо до вратата, трети до бюрото. И тримата държаха пистолети. Перети се приближи към човека на бюрото. Пазачът го позна и веднага стана.
— Нещо не е наред ли, ваше преосвещенство?
— Не. — Перети бързо поклати глава. — Но трябва да напусна Габиа за няколко минути.
— Това е невъзможно, ваше преосвещенство. Все още не е безопасно.
— А кога всичко ще бъде обезопасено?
Въпросът като че ли за момент затрудни човека.
— Мисля, че… когато проверят Града, ваше преосвещенство.
— И колко дълго ще продължи това?
Пазачът отново не отговори.
Перети продължи:
— Защото, ако това не свърши до тазвечерната първа литургия, ще имаме проблем. Негово светейшество ме помоли да взема една книга от библиотеката. За въвеждането в Светия сан. — Перети импровизираше. Фон Нойрат бе станал папа в момента, когато отговаряше на въпроса на доайена: „Volo aut nolo?“ (Приемаш или не? (лат) — Б. пр.) с отчетливо „Да“. След това трябваше да чака няколко дни, за да му наметнат в определен момент вълнената плащаница. Имаше възможност младият пазач от Ватикана да не знае нищо за това.
— Негово светейшество трябва да я има колкото се може по-бързо, специално предвид сегашната обстановка. Това е проста задача, но тази книга ни трябва.
— Разбира се. Мога да изпратя някой от моите хора…
— Ще знае ли къде да намери „Ритус иногурационис феудалис предикационис“? — Не че някъде из библиотеката имаше такава прокламация за въвеждане в сан — не че въобще съществуваше подобна книга, — но звучеше достатъчно убедително.
— Ами… ако някой му обясни къде е.
— Няма как. Тя не може да се пипа от никого освен от кардинал. Сега ясен ли съм?
— Не. Исках да кажа, да, ваше преосвещенство. — Мъжът погледна другите двама пазачи. И двамата гледаха пред себе си. Никаква помощ. Той се обърна отново към Перети. — Искате да кажете, че още не е папа ли?
— Не мога да се бавя тук и да отговарям на въпросите ви. Отворете вратата и ме пуснете.
— Но Негово светейшество — искам да кажа, Негово преосвещенство… — Мъжът се наведе над масата и прошепна: — Кардинал фон Нойрат каза, че никой не трябва да напуска. Даде изрична заповед.
Перети също се наведе напред.
— Е, докато не стане папа, тази заповед не тежи повече от моята, нали?
Стражът се нуждаеше точно от това. С възвърната решителност се отправи към вратата, натисна няколко бутона до шифрованата ключалка и загледа как пневматичната брава започва да се отваря.
— Ти — каза той на единия мъж. — Тръгваш с Негово преосвещенство. Пистолетът ти да е винаги готов. Разбрано?
— Да, господине.
Пазачът се обърна към Перети.
— Ако е възможно, ваше преосвещенство, върнете се колкото се може по-бързо.
— Разбира се — каза Перети. — И аз бих искал да се намирам на колкото се може по-безопасно място.
Книжарницата разполагаше с всички уловки за туристите: илюстровани книги за моста, пощенски картички, дори и няколко изрисувани чаши за кафе. Иво се заинтересува много от умаления макет на моста: прахът върху кутията свидетелствуваше повече за неотдавнашната история на района, отколкото можеха да покажат всичките разкази. Човекът на касата разцъфна при вида на тримата, които обикаляха рафтовете, но ентусиазмът му намаля, когато Петра измъкна от рафтовете една карта и ги поведе към задната част на магазина. Не искаха да се приближават до прозорците. Не че очакваха приятелите на Салко да се скитат из покрайнините на града — още по-малко в книжарницата, но тя беше направила толкова много след пристигането им, за да не будят подозрение, че сега щеше да е жалко да провалят усилията й.
Бяха спирали в Устипрача — градче между Рогатица и Вишеград — Петра беше много любезна с местните продавачи и откри различни небиещи на очи неща: дълга пола и забрадка за нея, палто, шапка без козирка и високи обуща за Пиърс; носеше вързоп, който приличаше на бебче — тримата станаха четирима с помощта на едно малко одеяло и няколко вестника, навити вътре. По-странното беше нейното настояване и Иво да сложи дълга пола и забрадка. Той се хилеше през целия път. Пиърс сметна, че това е малко прекалено, докато не ги огледа. Освен това тя му сложи малко грим, за да изглежда с петдневна брада, която да им помогне да приличат на бедно босненско семейство. Пиърс трудно можеше да се познае.
Сега, докато оглеждаше картата на града, той наблюдаваше изпод око малцината клиенти в книжарницата и беше благодарен за маскировката.
— Тук — прошепна Петра и посочи на картата. — Старият хан трябва да е бил тук.
Пиърс измъкна лист от якето си и го постави над картата. Като отбеляза хана, моста и хълмовете, постави един Х за мястото на Мани в оригиналния триъгълник. После прибра листа и каза:
— Това не може да е вярно.
— Там е било мястото, където ханът…
— По този начин точката „Х“ идва в средата на реката — каза той и провери пак, за да е сигурен, че не е сбъркал при пресмятането.
— Дай да погледна — рече тя и взе картата.
Махна чертежа настрани и Пиърс посочи трите знака.
— Тук, тук и тук — каза той. — Което поставя Мани на това място. — Той бодна с пръст в средата на Дрина.
— Не може да е така.
— И аз казвам същото.
— Кои са трите ориентира?
— Мостът, хълмовете и твоят хан, който очевидно не е бил там, където си мислиш.
Тя го погледна замислено.
— Какво? — запита той.
