имаше големи мокри петна. Лицето му беше зачервено и лъскаво. По челото му се стичаха капки пот, достигаха носа и падаха на гърдите му. Беше едновременно притеснен и развълнуван. По някакъв начин го бе страх от Църквата, а от друга страна усещаше, че тя може да му донесе Пречистване и Сила.
Дейвид влезе в изповедалнята направо и без да се замисля. В отрещната ниша имаше свещеник и той дръпна мрежестото прозорче за да не притеснява изповядващия се.
Днес журналистът бе пригладил косата си назад с гел. Под нея имаше високо чело, напоследък набраздено от бръчки, въпреки възрастта му. Очите му бяха дълбоки и гледаха арогантно.
Дейвид каза:
— Благослови ме, Отче, защото съгреших. Причиних зло. Гледах и бездействах, когато друг вършеше злини. Скарах се с много люде, и съм мразен и преследван от още повече. Но ако Дяволът е свободен да твори ужас на земята, за какво тогава си ти, Господи? Моля за твоята помощ и твоята сила, понеже са ми останали съвсем мъничко вяра, надежда и любов преди да загубя и тях, и да се прегърна Мрака.
Дейвид замълча около минута. Бе развълнуван от думите, които произнесе. Поемаше си тежко дъх.
Откъм мрежестото прозорче се чу:
— Господ ще ти помогне, чадо. И Църквата също.
Дейв излезе от църквата.
Свещеникът напусна изповедалнята. Беше висок млад мъж с интелигентно лице. Свещеникът процеди замислено:
— Значи всичко, което подозирахме за Дейвид Робинс, се оказа вярно.
После бръкна под расото си и извади мобилен телефон.
Набра номера за спешно свързване с Ватикана.
22.
Питър Ейнджъл се намираше в техно клуб. Бе малко след полунощ и той се чувстваше неудобно сред толкова много млади хора. Клубът бе леко изчанчен — от тавана висяха белезници и вериги, а едно от сепаретата бе оформено като килия на затвор. Пит си търсеше жертва. Беше решил да се заяде с някой по-палав младеж и да го накара да излязат навън, уж да се разберат.
Музиката кънтеше, карайки клиентите да подскачат като изтървани. Светлинните ефекти караха лицата им да застиват в нелепи маски.
Ейнджъл се приближи до един тъмнокос релефен младеж облечен в дънки и черно боди. Беше прегърнал гаджето — си високо слабо момиче с необичайно големи, плътно начервени устни.
Питър се блъсна в младежа. Бе по-тежък от него с трийсетина килограма и го завъртя. Ейнджъл изрева дрезгаво:
— Полека бе, боклук! Ше те шибам!
— Извинявайте. — измънка момчето.
Питър беше изпил три уискита и се чувстваше необичайно окрилен и силен от обстановката. Хвана младежа за ръката и го задърпа навън.
— Я излез бе, смотаняк! Излез отвънка! Сега ше видим ти кого ше блъскаш!
— Остави ме на мира бе, човек. Не виждаш ли, че съм с момиче. Не искам да си имам проблеми с никой тая вечер.
Ейнджъл задърпа момчето още по-силно. То се огледа за да види дали няма някой от охраната на клуба наблизо. После сякаш размисли. Каза:
— Добре, бе дебелак, излизай отвън да ти направя главата мека!
Момичето тръгна след тях.
Излязоха от техно клуба. Питър набеляза към кои сгради е най-тъмно и избърза натам. Подкани:
— Идваш ли, педал?
Момчето съвсем се разяри, защото прошепна нещо на гаджето си и тя остана назад. Младежа тръгна към Питър. Ейнджъл бръкна с дясната си ръка отзад на кръста. Бе запасал пистолет, отзад в долнището на анцуга си.
Питър каза:
— Чувал ли си за Мобилния Убиец, боклук? Сега вече го и виждаш! Кажи нещо за довиждане!
Ейнджъл посегна да извади пистолета. Бе пийнал и го правеше бавно. Младежа се затича към него неочаквано бързо и светкавично го удари в главата. Първо с лявата, после и с дясната ръка. Замаян, Питър все пак успя да извади пистолета, но краката му се подкосиха. Едва сега младежа видя, че Ейнджъл има пистолет и побягна към гаджето си.
На Пит му беше толкова зле от ударите, че не успяваше да се прицели. „Мамка му, този сигурно е боксьор“, каза си и стреля два пъти напосоки.
Младежът и приятелката му побягнаха в мрака с все сила.
КОПИЕТО
1.
Статия във в. „Ню Лайф“:
Според неофициален източник кардинал от Ватикана е посетил град Лок Хевън. Духовното лице е пътувало с още няколко мъже с неустановена самоличност. Известно е още, че автомобилът, с който са пристигнали е бил черен, марка „Алфа-Ромео“ с еднакви цифри на рег. номер. За съжаление въпреки специалното проучване, вестник „Ню Лайф“ не можа да научи нищо повече за визитата от Ватикана.
Ник Антъни намери Дейвид Робинс да лежи на пода. На Антъни му изглеждаше някак необичайно такъв голям и силен човек да лежи в несвяст. Напръска го с малко вода от чешмата. Когато това не подейства, лекичко удари два шамара по лицето на Дейвид.
Журналистът отвори очи и загледа неразбиращо.
Дейвид се изправи със залитане и веднага се лепна пред огледалото. На врата му имаше раничка със струпей. Под нея се виждаше някаква черна засъхнала течност. И малко съсирена кръв.
— Да имаш кислородна вода или спирт? Ще ми трябва и малко памук.
Ник се усмихна:
— Май почна да се осъзнаваш. Помниш ли как се казваш?
— Горе-долу. А сега ще ми дадеш ли нещата, за които те помолих?
— Добре. Ще ти дам и лепенка да си залепиш порязаната шия.
Антъни отиде до банята и донесе шишенце спирт и малко памук.
Дейвид леко започна да промива малката дупчица на врата си. Антъни попита:
— Какво стана? Да не се поряза, докато се бръснеш?
— Не. Щях да се прибирам у дома. Обаче на улицата ме пресрещнаха някакви хора с черна „Алфа- Ромео“. Попитаха ме къде съм тръгнал и не знам ли, че полицията ме търси. Казах им, че ако наистина ме търсят куките, няма да е лошо да ме закарат на безопасно място. И им казах да карат към твоята къща.
Антъни се зачуди:
— Вярно ли? С черна „Алфа-Ромео“? Да не бяха Мъжете в Черно?
— Не. Няма да повярваш ако ти кажа.
— Че защо?
Дейвид въздъхна:
— Единият от тия пичове беше кардинал. С червена шапчица и пурпурен пояс. И нещо като черна рокля.
