— Ако дойдеш без заповед за обиск, отсега си купи вестник. От онези — дето са пълни с обяви за работа.
Ник Антъни си тръгна от полицията с гаден вкус в устата. Имаше чувството, че е дъвкал нечии лайна. Или по-скоро се е разправял с такива.
3.
Тази вечер Дейвид Робинс пропусна тренировка. Беше опасно да остава повече в къщата на Никълъс Антъни. Нямаше да се учуди ако в момента шерифа въпреки страхливостта си и лицемерието си пред силните на деня, правеше обиск в къщата на Антъни.
Дейвид Робинс бе излязъл да търси Мобилния Убиец. Знаеше как изглежда. Имаше известна представа и как се облича. Беше дебел. Следователно обичаше да се тъпче. Със сигурност излизаше предимно нощем.
Дейвид реши да провери всички заведения за бързо хранене, които работеха до късно. Бе взел назаем една от колите на приятеля си Ник. Един бежов „Кадилак“, който бе поне на 15 години. Колата бе толкова невзрачна, стара и счупена, че никой не би я загледал. Освен това бе мръсна, особено прозорците. Антъни я ползваше само когато ходеше да контролира работниците си по обектите, притежавани от него. Или пък когато ходеше на кучешки изложби.
Дейвид бе навлякъл евтино черно долнище на анцуг и смачкани „Рийбоци“. За да не бие на очи. Нагоре носеше мизерен анорак, също черен, който имаше някакви остатъци от червени кантове по ръкавите. Бе и съвсем леко брадясал. Изглеждаше като човек, който едвам се препитава. Никой не би го погледнал два пъти. Ни жена. Ни кука.
Журналистът обикаляше из града бавно с „Кадилак“-а. Нарочно завъртя през двата парка и през Градската Градина. Бе тъмно, около два без нещо; ако имаше една-две живи душици в парка, шяха да са или наркомани или влюбени.
Дейвид се опита да се постави на мястото на онзи тип. Трябваше от една страна да може да набелязва жертви. От друга трябваше самият той да остава невидим.
Дискотека може би. Или нощен клуб. Чуваха се слухове, че някой се е опитал да нападне двама влюбени пред нощен клуб „Текила“. Бил се представил за Мобилния Убиец.
Жалко, че вече не работеше с полицията. Всъщност ченгетата сега работеха срещу него. Дейв си напомни, че трябва да се пази и от тях.
Робинс подмина една от централните бензиностанции във Лок Хевън. И след 50 метра наби спирачки. Там на дървените маси с пейки поставени в комплекса, който преставляваше бензиностанцията на „Тексако“ седеше един мъж. Далече от другите, седеше самичък на една крайна маса. И се тъпчеше.
Заприлича му на човека, когото търсеше. На Мобилния.
Дейвид спря колата вдясно, така че да не пречи на движението.
Какво щеше да направи ако онзи беше човека, който бе разтреперал и ужасил Лок Хевън.
Щеше да го убие?
Не.
Да го арестува.
Щеше, ако беше ченге.
Най-многото, което можеше да направи, беше да го задържи, докато дойдат куките. А самият той да издуха, докато в крайна сметка се изясни, че не е виновен.
Вътрешено обаче се чувсташе виновен. Да седи и да бездейства. Докато онзи стреля по момчетата.
В крайна сметка май че се пооправяше. Чувстваше се предишния Дейвид Робинс. Журналистът. Добрият човечец, който се разбираше с всички. И имаше много приятели.
Е, сега поне не се карам с никой.
„Защото не се срещаш с никой“, прошепна му някакъв коварен вътрешен гласец. „Защото се криеш от хората и от полицията“, продължиха предателските мисли. „Защото преди беше известен. И сега отново си, но само понеже те търси градската полиция.“ Интересно, дали вече са го обявили за национално издирване?
Дейвид рязко излезе от колата и тръгна към човека, който плюскаше като животно.
Ако беше сбъркал, щеше да се извини.
Ако онзи беше Мобилния, щеше да направи всичко възможно да го залови и предаде на полицията.
Дори да го вкарат в затвора и самият него.
Брадясалият тип прехвърли огромния полуизяден „Биг Мак“ в лявата си ръка. Продължи да дъвче. Дясната му ръка се спусна някъде под пластмасовата маса. По черната гъста брада на мъжа имаше остатъци от зеле и кетчуп.
Дейвид продължи да върви към него. Междувременно извади клетъчния „Самсунг“, който му беше заел Антъни. И набра полицията.
Скоро всичко трябваше да свърши.
Дейвид несъзнателно бе приближил прекалено много до Мобилния Убиец. И онзи го видя.
Питър Ейнджъл извади пистолет изпод масата и започна да стреля по проклетия журналист. Малкото персонал и клиенти, които се намираха по това време на бензиностанцията, взеха да бягат. И да крещят.
Дейвид се гмурна под една от пластмасовите светлобежови пейки. Надигна глава само за миг да надзърне. Ейнджъл вървеше към него и стреляше. Беше на петнайсетина ярда. Скоро щеше да приближи съвсем. И да му пръсне черепа.
Чу се изстрел от пушка.
Един от мъжете, работещи тук, бе измъкнал от някъде пушка „Рюгер“. Стреляше във въздуха. Питър се обърна към него и стреля няколко пъти. Той пропусна, тъй като слабия, мургав работник с пушката се намираше далече от него. Направи на сол обаче витрините на магазина към бензиностанцията. Мъжа с пушката се прикри някъде навътре. Но все пак стреля отново в посока на Ейнджъл.
Отнякъде се чуха приближаващи се полицейски сирени. Ейнджъл спря за момент да помисли какво да прави. После видя камерите на бензиностанцията, работещи и издайнически записващи всичко.
Питър Ейнджъл побягна. За първи път се бе изплашил дотолкова.
4.
Дейвид Робинс и Ник Антъни седяха в една от стаите на партера на къщата на Антъни. И спореха.
Стаята бе луксозна и уютна. В нея имаше последен модел уредба за домашно кино, плазмен телевизор колкото къща, DVD с безброй тонколони и всякави други глезотии, огромна спалня и два стола. Антъни се беше изпънал на спалнята и нервно щракаше с дистанционното на огромния, плазмен Panasonic. Търсеше новините. Нови подробности около Мобилния Убиец.
Дейвид продължаваше да настоява:
— Трябват ми оръжия, Ник. Твоят добър приятел Артър има оръжеен магазин. Най-големият в града.
— Защо са ти железа, братле? Нали най-после свалиха подозренията от тебе. Камерите на бензиностанцията изясниха кой е лошия. Сега те викат като свидетел. Иди при гадните куки и им кажи всичко. Че си бил на грешното място в неподходящо време.
— Мислиш ли, че куките могат да пипнат Мобилния? Те не могат да се изпикаят сами, щото козирките на шапките им са толкова големи, че не могат да си видят малките пишки. Нищо, че вече имат запис на лицето му. Какво му пречи да смени града? Или да си направи пластична? Нещата са лични. Ник. Аз трябва да го гръмна, преди той да очисти мене. Това е предопределено. Трябват ми оръжия. Обади се на Артър.
— Съжалявам. Оръжията от магазина на Артър са само за законна продажба. Освен това какви са тия месиански истории? Един път отиде на църква и взе да се мислиш за Архангел Михаил. А лошия кой е? Луцифер?
— Мисля, че се казва Самаел. Той е нещо като демон. Използва мобилни телефони като проводник на злото.
